Древногръцко грънчарство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Грънчарство на Древна Гърция[редактиране | edit source]

Червенофигурален киликс от Юердиг (около 500 г. пр.Хр.) Британски музей, Лондон.

Грънчарството на Древна Гърция е един от най-осезаемите изобразителни елементи на древното гръцко изкуство. Цветните вази и късове от глинени съдове на древните гърци са оцелели в голям брой и днес високо се ценят от колекционерите.

Употреба на грънчарството в Древна Гърция[редактиране | edit source]

Древните гърци направили вазите за всекидневна употреба, не за показ; трофеите били за победителите в игрите, като панатенийските амфори (използвани за съхранение)са изключение. Повечето оцелели вази са съдове за пиене като амфори, кратери (купи за смесване на вино и вода), хидрии (гърнета за вода), купи за възлияния и чаши. Намирани са също рисувани погребални урни. Миниатюри също били произвеждани в голям брой, използвани като дарове в храмове. През елинистичния период били произвеждани голям брой вази, но повечето от тях имат малка важност от художествена гледна точка.

В ранните периоди, даже доста малките гръцки градове-държави произвеждали вази за собствения си район. Те били разнообразни по стил и стандарти. Отличителни съдове, които имат художествена стойност, били произвеждани на някои от егейските острови, в Крит и в богатите гръцки колонии в южна Италия и Сицилия. До късния архаически и ранния класически период обаче двете велики търговски сили Коринт и Атина започнали да доминират. Техните вази били изнасяни по целия гръцки свят, измествайки локалните разновидности. Късове от глинени съдове от Коринт и Атина са били намирани надалеч в Испания и Украйна, и са толкова често срещани в Италия, че били колекционирани за пръв път през XVIII век като “етруски вази”. Много от тези късове са масово произвеждани продукти с ниско качество. В действителност, до V век пр.Хр. грънчарството станало индустрия, а рисуването на вази престанало да бъде важна форма на изкуството в Древна Гърция.

История на древногръцките вази[редактиране | edit source]

Историята на древногръцкото грънчарство е разделено стилистично на периоди:

  1. протогеометричен - от около 1050 г. пр.Хр.
  2. геометричен - от около 900 г. пр.Хр.
  3. късно геометричен или архаичен - от около 750 г. пр.Хр.
  4. чернофигурален - от ранния VII век пр.Хр.
  5. червенофигурален - от около 530 г. пр.Хр.

Броят на цветовете, които можели да бъдат използвани при вазите, бил ограничен от технологията на печене: черно, бяло, червено и жълто били най-често срещаните. В трите ранни периода на съдовете бил оставян техния естествен светъл цвят и били украсявани с гланц, който ставал черен в пещта.

Напълно развитата чернофигурална техника, с добавени червени и бели детайли и врязани контури и детайли, произхожда от Коринт по време на ранния VII век пр.Хр. и била въведена в Атика след около едно поколение; разцъфтяла до края на VI век пр.Хр. Червенофигуралната техника, измислена около 530 г. пр.Хр., обърнала тази традиция, като глината била рисувана в черно, а фигурите в червено. Червенофигуралните вази бавно заменили чернофигуралния стил. Понякога по-големи съдове били гравирани, както и рисувани.

По време на протогеометричния и геометричния период гръцкото грънчарство било украсявано с абстрактни дизайни. В по-късните периоди, когато естетиката се променила, а техническата вещина на грънчарите се подобрила, декорациите взели формата на човешки фигури, обикновено представящи боговете или героите на гръцката история и митология. Бойни и ловни сцени били също популярни, откакто позволили изображението на коня, който гърците много почитали. В по-късните периоди еротични теми, едновременно хетеросексуални и мъжки хомосексуални, станали често срещани.

Гръцкото грънчарство често било подписвано, понякога от грънчаря или майстора на вазата, но само понякога от художника. Стотици художници обаче са анонимни личности: където подписите им са оцелели, те са наречени по избора на темата, като “художникът на Ахил”; по името на грънчаря, за който работели, като късно архаичния “художник от Берлин”. Някога Коринт правел вази, които не били украсявани с рисунки. Вместо това била използвана водна глинена смес. Когато гърнето била печено в пещ, зоните, рисувани с глинена смес, ставали черни. Нерисуваните зони ставали светло кафяви или червеникаво кафяви, в зависимост от вида глина. За 200 години коринтците продавали вазите си из целия гръцки свят, а Коринт станал богат и зает занаятчийски център.

Типове древногръцки съдове[редактиране | edit source]

  1. Алабастрон
  2. Амфора
  3. Арибал
  4. Аскос
  5. Епинетрон
  6. Рибен дискос
  7. Хидрия
  8. Калатос
  9. Кантарос
  10. Кратер
  11. Киликс
  12. Лебес
  13. Сватбен лебес
  14. Лекане
  15. Лекит
  16. Лутрофорос
  17. Мастос
  18. Ойнохое
  19. Пелике
  20. Пиксида
  21. Питос
  22. Псиктер
  23. Скифос
  24. Стамнос
  25. Фиала