Панатенеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Централната секция на източния фриз на Партенона, изобразяваща процесия от хора, носещи дарове и самия пеплос, носен от жрец и дете

Панатенеите (на старогръцки: Παναθήναια; Παναθήναια - "всеатински" фестивал) са най-важните за Древна Атина, както и сред най-големите за целия елинистичен свят празници.

Всички граждани на полиса, с изключение на робите, можели да вземат участие. Фестивалът е посветен на богинята, покровителка на град Атина - Атина Палада. Провеждал се през август. Празникът на всяка 4-та година се считал за по-важен и е наричан Големи Панатенеи; в останалите години се наричал Малки Панатенеи.

По време на такъв празник през 438 пр.н.е. е осветен Партенонът — главният храм на Атинския акропол, посветен също на Атина Партенос. Фриз на Партенона изобразява сцени от празнуването на Панатенеите.

Основното събитие по време на Панатенеите е пренасянето на новото одеяние за Атина — т.нар. пеплос. Този дар е знакът за нейното възкресение. В шествието участват и знатни старци с клонки в ръце, и девойки в нови хитони и пеплоси, както и музиканти, жреци и конници.

По време на празненствата се извършват жертвоприношения, провеждат се шествия, театрални представления и състезания: от 566 г. пр.н.е. – химнически, а от времената на Перикъл – и музикални агони. Музикалните състезания, откривали празненствата, се провеждат в Одеон.