Минойска цивилизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Северната страна на Двореца в Кносос
The Parthenon at the Acropolis in 2004.jpg

История на Гърция

Доисторическа Гърция
(до XXX век пр.н.е.)
Егейска цивилизация
(XXX—XII век пр.н.е.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладска цивилизация
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — 146 г. пр.н.е.)
Тъмни векове (XI—IX)
Архаичен период (VIII—VI)
Класически период (V—IV)
Елинистичен период (IV — 146 г. пр.н.е.)
Гърция като част Римската държава
Римска Гърция (146 г. пр.н.е. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
(след 1821)
Война за независимост (1821—1832)
Република (1822—1829)
Монархия (1832—1924)
Република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Хунта (1967—1974)
Република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература


Тази статия е част от поредицата за:

История на гръцкото изкуство

Гръцка бронзова епоха
Цикладско изкуство - Минойско изкуство

Микенско изкуство

Изкуства в древна Гърция
Архаично гръцко изкуство - Класическо гръцко изкуство

Елинистично изкуство

Гръцко изкуство по римско време


вижте също: Гръко-будистко изкуство

Средновековна Гърция
Византийско изкуство - Македонско изкуство
Поствизантийска Гърция
Изкуство в Османска Гърция - Критска школа

Хептанийска (Йонииска) школа

Модерна Гърция
Изкуства в модерна Гърция - Мюнхенска школа

Съвременно гръцко изкуство

Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) е древна култура, зародила се на средиземноморския остров Крит около 3000 г. пр.н.е..

Определяна е от редица историци и изкуствоведи като най-значимото огнище на старинната егейска цивилизация. Открита е от британския археолог Артър Евънс, който прави първите археологически разкопки и проучвания на острова в началото на 20 век. Наречено е с названието "минойска" от Евънс, по името на митичния цар Минос, властвал над Крит според древногръцката митология.

Най-значимият център на цивилизацията бил град Кносос в северната част на Крит, където били издигнати величествени дворци като прочутия Лабиринт. Други значими нейни центрове били градовете Кносос, Фестос, Малиа и Закро. Според елинската митология тук е бил роден гръмовержецът Зевс.

Своят най-голям разцвет минойската цивилизация достигнала около 1600 - 1450 г. пр. Хр., когато царете в Кносос се издигнали над владетелите на Фестос, Малия, Закро и разпрострели властта си над целия остров. Те били не само царе, но и върховни жреци. Символ на властта и олицитворението на мощта им била двойната брадва (лабрис. От нея идва и името "лабиринт" (къща на двойна брадва), с което критяните наричали двореца на владетеля. Но за гърците лабиринт означавало нещо друго — голяма сграда с многобройни и заплетени коридори, нещо объркано. Според гръцката митология дворецът лабиринт бил построен от изкусния архитект, атинянина Дедал, по нареждане на цар Минос. Лабиринтът бил обитаван от кръвожадното чудовище Минотавър с човешко тяло и глава на бик, на което принасяли човешки жертви.

Минойците разполагали със силна флота, която защитавала острова от нападение. Тя била предпоставка да наложат по море властта си над цялото източно Средиземноморие - прочутата "минойска таласократия". Превъзходни моряци и добри търговци, критяните кръстосвали Средиземно море, осъществявайки връзки с Древен Египет и Финикия. Притежавали писменост, т.нар. линеар А, която предшествала първата древногръцка писменост засвидетелствана засега - линеар Б и заразлика от втората все още не е разчетена.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Засега не е известно как са се наричали древните жители на Крит. Понятието "минойци" е въведено за пръв път от британския археолог Артър Еванс, който прави първите мащабни разкопки в Крит в края на 19-ти началото на 20-ти век. Наименованието произхожда от името на митичния критски цар Минос, споменат в старогръцката митология. Някои историци не приемат това понятие и говорят само за "древни критяни". Все пак в болшинството си, научните среди дават предпочитанията си на названието, дадено от Еванс, тъй като влиянието на Крит се разпростира и далеч от острова и има определяща рола за Балканите и дори за Близкия изток като цяло.

Често срещано название е Критско-минойска цивилизация, което обединява както самобитността на културата, така и по-общата харектеристика на определящата роля, която играе древната критска култура в региона.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Въпросът за произхода на минойците все още е спорен. В науката битуват множество хипотези за произхода на най-ранната цивилизация на остров Крит. Повечето специалисти се обединяват около мнението, че древните критяни са различни от елините. Доказателства за това са твърде самобитните характеристики на минойската култура, които правят нейното поставяне на етническата карта твърде трудно. Доминира хипотезата, че минойците са медитерани, т.е. принадлежат към най-старото автохтонно население на Средиземноморието. Възможно е и те да са принадлежали към коренното население на Балканския полуостров, което древните гърци са наричали с понятието "пеласги".

Други експерти ги определят като пришълци от Мала Азия. Те се обосновават на генетични изследвания, които показват близостта на днешното население на острова с това в западната част на Мала Азия. Една по-стара хипотеза търси произхода им в Близкия изток и предполагаемо родство с ханаанците и финикийците, но откритията през последните десетилетия показват влияние и преселване по-скоро в обратна посока, като част от морската експанзия на критяните след 17 в. пр.хр.

Периодизация[редактиране | редактиране на кода]

Реставрационни дейности на двореца в Кносос

Първият опит за периодизация на минойската култура е направен от Артър Евънс. Той разделя историята на минойския Крит на 3 основни периода:

  • ранноминойски - 2500-1950 г. пр.н.е.
  • средноминойски - 1950-1550 г. пр.н.е.
  • късноминойски - 1550-1100 г. пр.н.е.

През последните десетилетия обаче това разделение е доста оспорвано и се смята за некоректно. В научната си работа Еванс често прибягва до сравнения между минойската цивилизация и цивилизацията на Древен Египет. Неговата периодизация е направена на основата на древноегипетската. Така ранноминойският период съвпада с времето на Старото царство в Египет, средноминойския - с епохата на Средното царство и късноминойския - с Новото царство. Причината за неприложимостта на тази схема са различните политически, културни и икономически процеси, които протичат в двата региона. Те не съвпадат хронологически и нямат такива преки връзки, за каквито говори британският археолог.

Съществува една друга по-приемлива схема, предложена от гръцкия археолог Николаус Платон. То се основава на базата на особеностите на дворцовата архитектура и се състои от четири етапа:

  • Преддворцов период - 3000 - 2000 г. пр.н.е.
  • Период на старите дворци - 2000 - 1750 г. пр.н.е.
  • Период на новите дворци - 1750 - 1450 г. пр.н.е.
  • Постдворцов период - 1450 - 1150 г. пр.н.е.

Някои учени смятат тази периодизация трудно може да се приложи за всички явления в историята на критското общество и се отнася по-конкретно към културната история на цивилизацията. Все пак отделните периода се разграничават и чрез особеностите на много обществени и политически събития и това определя предимствата ѝ пред първата.


Минойците в старогръцката митология[редактиране | редактиране на кода]

Старогръцка амфора, показваща битката на атинския герой Тезей с Минотавъра.

Първите подробни описания за историята и обичаите на минойците идват от древногръцката митология и съчиненията на античните историци. Между тях обаче стои огромна хронологична пропаст - гръцката писменост и културата на полисна Гърция се появяват около 7 века след унищожението на Минойската цивилизация. Спомените за древните критяни и тяхното могъщество остават задълго в устната традиция и творчеството на скитащите поети - аеди, докато през 8 в. пр. хр. модифицирането на финикийската писменост и създаването на гръцката азбука позволява да бъдат записани. Античните историци не изпитват съмнения в истинността на митовете и ги предават като исторически достоверни в своите произведения.

Титаномахията[редактиране | редактиране на кода]

Планината Дикта на о-в Крит, където според легендата Зевс бил отгледан от козата Амалтея

Монойският Крит играе важна роля в осмислянето на света за древните гърци. Според легендите Крит е родното място на върховния бог на елините Зевс. Някои културни антрополози свързват тази локализация с ранната поява и развитие на минойската цивилизация и огромното културно и политическо влияние, което е упражнявала върху народите и държавите от континентална Гърция и басейна на Егейско море.

Зевс е син на титаните Кронос и Рея. Кронос, който преди това свалил баща си Уран от трона и го убил, се опасявал, че и него може да го сполети същата участ и затова пъгълнал пет от децата си. Оцеляло само шестото му дете - Зевс, който бил роден тайно от Рея на остров Крит. След раждането Рея дала на Кронос да погълне увит в пелени камък с уверението, че това е синът им. Зевс отраснал в планините на остров Крит под грижите на нимфите Адрастея и Идея и вълшебната коза Амалтея, която кърмила младия бог. Когато пораснал Зевс се опълчил на баща си и заедно с останалите олимпийски богове започнали битка срещу титаните, един от които бил и Кронос, известна като титаномахия. В хода на войната Зевс успял да привлече на своя страна някои от титаните, сред които и мъдрият Прометей. Олимпийците сразили титаните, поделили си света и установили "олимпийско спокойствие". Така грубата сила се подчинила на познанието и мъдростта.[1]

Отвличането на Европа[редактиране | редактиране на кода]

Похищението на Европа - картина на Рембранд, 1632

Появата на първата минойска династия е свързано с дъщерята на финикийския цар Агенор - Европа. Според легендата Зевс бил очарован от красотата на Европа и за да не я изплаши се преобразил на голям снежнобял бик със златни рога. В този вид той се доближил до нея, приседнал в краката ѝ и докато тя се дивяла на красивото животно, то скочило мигом на крака и я понесло на гърба си. Така Зевс отвлякъл царската дъщеря на остров Крит. Когато ѝ се явил в истинския си образ тя се влюбила в него и останала на острова. От бога на небето Европа родила трима синове - Минос, Сарпедонт и Радамант. По-късно Европа се оженила за бездетния критски цар Астерий, който заедно с нея поел грижата за децата.[2]

Минос[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Астерий властта била поета от Минос, който прогонил братята си и станал едноличен господар на острова. Митовете описват Минос като могъщ владетел, който наложил властта си над целия свят. Той построил могъща флота с която господствал над моретата, издигнал величествени дворци и създал мъдри закони.

Цар Минос в илюстрация на Данте Алигиери към Божествена комедия, 14 в.

Минос се оженил за дъщерята на бога на Слънцето Хелиос - красивата Пасифая, от която му се родили син Андрогей и две дъщери - Ариадна и Федра. Критският владетел живеел щастливо, но бил много алчен. Когато бог Посейдон изпратил на Минос един красив бял бик, който да принесе в жертва, на царя му досвидяло и отказал. Ядосаният Посейдон решил да накаже Минос и помолил Афродита да разпали у Пасифая любов към бика. От тази връзка се родил Минотавърът - получовек - полубик, когото ужасеният Минос затворил в подземията на своя дворец Лабиринт. Освен това богът на морето накарал бика си да полудее и той започнал да опустошава целия остров. Минос и критяните били спасени от Херакъл, който заловил бика и го отвел в Микена.

Критският цар бил безскрупулен към покорените. На Атина той наложил много тежък данък - 7 младежи и 7 девойки от Атина всяка година били отвеждани от Минос в двореца Лабиринт, където били разкъсвани от Минотавъра.[3]

Дедал и Икар[редактиране | редактиране на кода]

Дедал и Икар

Според легендите Дедал бил най-добрият майстор в Атина. Имал племенник Талос, когото обучавал. Понеже завидял на Талос заради уменията му и заради това, че можел да го надмине, Дедал го убил. За да избегне присъда, той напуснал Атина и отишъл в Крит, където бил добре приет от Минос. Великият майстор създал на Крит величествени дворци, включително знаменитият Лабиринт.

Един ден Дедал решил да напусне Крит, но Минос не му позволил, тъй като искал да продължи да се ползва от неговия талант. Дедал бил свободолюбив и решил да избяга с направени от восък криле, заедно със сина си Икар. Двамата успели да полетят с това изобретение, но увлечен от невероятното чувство на летенето се издигнал твърде високо и восъчните му криле се разтопили от слънцето. Младежът паднал и загинал във вълните на морето. Дедал успял да избяга при сицилийския цар Кокал. Когато Минос потеглил с флот към Сицилия да си върне майстора. Преди да го върне обаче Кокал поканил критския цар да се изкъпе в банята му. Там той бил убит от дъщерята на Кокал, която го засипала с вряла вода.

Тезей, Ариадна и Минотавъра[редактиране | редактиране на кода]

Героят Тезей, когото митовете величаят като основател на Атина и неин пръв законодател решил да сложил край на позорния данък, наложен от Минос на атиняните. Той отплавал към Крит с надеждата да убие Минотавъра. Тезей успял да впечатли дъщерята на Минос Ариадна, която се влюбила в него и му впоследствие му помогнала да достигне до подземието и да се върне обратно с помощта на една нишка, която му дала. Тезей слязъл в подземието и след тежка битка убил Минотавъра и успял да напусне двореца с помощта на Ариадна. Смята се, че митът отразява края на минойската таласократия и изгряващото господство на Микенска (Ахейска) Гърция.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Зараждане на минойската цивилизация[редактиране | редактиране на кода]

Руините на Фестос, един от центровете на минойската цивилизация

Според данните от археологическите разкопки първите първите жители на Крит се заселват на острова около 7000 г. пр. хр. Занимавали са се със земеделие и животновъдство, най-вече отглеждане на зърнени култури, маслини, едър рогат добитък, свине, кози и овце, както и с риболов и ловуване на дивеч. Организацията на селскостопанската дейност поражда нуждата от обединение на отделните родове и до появата на първите селища. Важна роля в промените играе появата на грънчарското колело, благодарение на което се създават изкусни съдове от глина. Това води до нарастване на ролята на занаятчийството и до появата на самобитната критска керамика. Постепенно с развитието на дърводелството, грънчарството, предачеството и тъкачеството, селищата се развиват в по-големи населени места от градски тип. Жилищата на това население представляват правоъгълни къщи с една голяма стая и няколко по-малки, разположени около нея.[5]

Развитие на градовете[редактиране | редактиране на кода]

Около 3000 г. пр. хр. селищата постепенно се разрастват и започват да се превръщат в центрове, които се натоварват с административни функции. Натрупването на излишъци в реколтата и производството води до съсредоточаване на властта в управляващите родове, които формират родовата аристокрация. Това води до разпадане на първобитния родово-общинен строй. Съществена роля в промените играе навлизането на нови технологии в металобработването. Вероятно през 2800 - 2700 г. пр.н.е. Крит навлиза в Бронзовата епоха. Артър Еванс е смятал, че технологията идва от Египет, но новите проучвания опровергават тази хипотеза. Най-вероятно тя навлиза от Мала Азия през Родос.

След 2000 г. пр. хр. в критското общество настъпват сериозни икономически и обществени промени. По-големите селища увеличиват богатството и влиянието си и се превръщат в централизирани градове - държави. Оформят се четири големи градски центъра - Кносос, Фестос, Малия и Закрос, които доминират над останалите. Живота и дейността в тях е организирана около дворци. Това е белег за дълбока социална диференциация. Аристокрацията увеличава имущественото си състояние и правомощия, докато обикновенното население обеднява и изпада в зависимост. Това ясно личи в разкоша на дворците богатите погребални дарове от една страна и доста простите домове на селяните и твръде скромните им погребения от друга.

Взаимоотношения между градовете[редактиране | редактиране на кода]

Двойната брадва лабрис - символ на властта на царя

Една от загадките на минойските градове е свързана с отношенията им един към друг. Сходствата в издигането и живота на градските центрове показват, че те са тясно свързани и представляват отделни държави с централизирана власт, ръководени от родствени династи. Най-интересният феномен е отсъствието на крепостни стени и фортификационни съоръжения. Изглежда борбите между тях са или много редки или въобще отсъстват. Вероятно те са поддържали по-скоро съюзни отношения, изразяващи се в защитата на острова от външни врагове. Липсата на отбранителни съоръжения се обяснява с наличието на силния флот, с който минойците постепенно наложили властта си в региона.

Разцвет на минойската цивилизация[редактиране | редактиране на кода]

Обществени промени[редактиране | редактиране на кода]

Около 1750 г. пр. н. е. старите дворци са разрушени. Причината все още е неясна. Възможността за евентуален военен конфликт между градовете или чуждо нашествие се отхвърля от повечето специалисти, тъй като липсват харектерните за всяка война следи от пожари и разграбване. Предполага се, че разрушенията са следствие от силно земетресение. Това обаче не угасило жизнеността на минойската цивилизация, защото много скоро след този катаклизъм, дворците и обществените здания са построени на ново. В много отношения те запазват архитектурните планове на сринатите постройки. И все пак в тях са внесени и някои нововъведения. Те се отличават със значително по-мащабни размери и са по-функционални от предишните.

Фреска с делфини в Двореца в Кносос

Периодът 1750 - 1450 г. пр. н. е. е времето на най-бляскавия разцвет на минойската цивилизация. В критското общество настъпват значителни промени със социален характер. Значително нараства ролята на морската търговия. Знае се, че още преди това Крит поддържа активни търговски отношения с близките егейски острови и особено с Цикладския архипелаг. Доказателство за това са намерените обсидианови изделия в Крит, чиито произход е от Цикладите. Минойците търгуват и контактуват и с цивилизациите в Египет и Близкия изток, които оказват съществено влияние върху критската култура.

С развитието на морската търговия започва да се появява една значителна прослойка от свързани с морето богати търговци и занаятчии. С откриването на нови външни пазари и увеличаването на финансовите постъпления този нов елит става все по-значим и влиятелен за сметка на старата поземлена родова аристокрация, свързана преди всичко със селското стопанство. Старият елит постепенно запада, а забогатялата от морската търговия клика се превръща в ядрото на новата робовладелска аристокрация.[6]

Господството на Кносос[редактиране | редактиране на кода]

Разцветът на минойската култура след 18 в. пр. хр. е свързан с ясно изразената доминация на Кносос. Царете на този град обединяват под властта си целия остров. В древногръцката митология актът на обединение се приписва на Минос и е осъществен по мирен път. Все още не е ясно дали в този период минойският Крит съществува като държава или съюз на отделни държави. Водещата позиция на Кносос говори в подкрепа по-скоро на първото. Градът се увеличава значително. Смята се, че през 15 в. пр. н. е. населението му надхвъля 50 000 жители. Успехът на Кносос личи най-ясно в мащабността и пищността на царския дворец, известен от старогръцката митология с названието "лабиринт".

Обединението на Крит води до засилване на военната и икономическа мощ на страната. В края на 16 в. пр. н. е. минойците установяват господството си над съседните Цикладски острови и разпростират своята мрежа от търговски пътища из цялото средно и източно Средиземноморие. Основна предпоставка за завоевателните стремежи на критяните е силният флот.

Минойският флот[редактиране | редактиране на кода]

Фреска, изобразяваща минойски кораб

Предполага се, че около 2000 г. пр. н. е. жителите на остров Крит усвоили навигацията и започнали да водят активна търговия по море. В периода 17 - 15 в. пр. хр. Крит се превърнал във водеща морска сила. Древните гърци използвали за минойската държава названието "таласократия". Основна движеща сила на критската доминация в Средиземно море бил мощният флот.

Минойските кораби се отличавали с по-малкото си тегло, което ги прави по-бързи и маневрени. Корабите са задвижвани с гребла и платна, имат сърповиден корпус, с високи кърма и нос. Газенето било плитко, така че корабите можели да се изтеглят на брега без особени усилия. Дължината на един товарен минойски съд обикновено била около 12 метра, но имало и много по-големи кораби, за които били нужни повече от 30 гребци. С тези леки и бързи кораби минойците господствали над Средиземноморието. Доказателство за върховенството на тази технология бил фактът, че такива съдове били използвани в Егейско море чак до средата на 20-ти век.[7]

Минойската морска империя[редактиране | редактиране на кода]

През 16 в. пр. н. е. минойските царе поставят началото на мощна и динамична морска експанзия. Благодарение на силния си флот те установяват властта си над цяло Егейско море. Минойски фактории и колонии се създават в Мала Азия, Леванта и южна Италия. Критски военни отреди извършват нападения над много части на Средиземноморието - в Мегара, Сирия, Мала Азия, както и в Сицилия, където морската инвазия е увековечена в мита за Минос, Дедал и цар Кокал.

Територии под властта на минойците (в зелено).

В края на столетието Крит е най-могъщата морска сила в Средиземноморието. Под властта на Крит са се намирали и големи части от континентална Гърция. В Атина споменът за минойското завоевание е останал в легендата за Тезей и Ариадна, където се разказва, че цар Минос събирал ужасяващ данък от атиняните - 7 младежи и 7 девойки, които били отвеждани в двореца Лабиринт и изяждани от чудовището Минотавър.

Първоначално минойската експанзия е ориентирана преди всичко в посока изток. Това е разбираемо, тъй като там се намират най-развитите и богати цивилизации, както и търговските пътища към Далечния изток. Постепенно в средата на 16 в. пр. н. е., макар че не изоставят своите колонии и фактории, минойците стават по-активни на запад. Обяснението за това са бурните демографски промени в етническата и политическата карта на Близкия изток - нашествията на хетите, завладяването на Египет от хиксосите и др., които принуждават критяните да потърсят нови пазари и сфери на влияние.

Упадък[редактиране | редактиране на кода]

Вулканът Тера на остров Санторини

Археологическите проучвания разкриват масови разрушения на дворци и сгради около 1450 г. пр. Хр. Смята се, че основна причина за този катаклизъм е изригването на вулкана Тера на близкия остров Санторини, което е съпроводено с мощни земни трусове и вероятно опустошителни вълни цунами, нанесли тежки поражения върху северното крайбрежие на Крит. Открити са и следи от пожари. Причините за тях все още не са напълно изяснени. Някои историци предполагат, че става въпрос за пожари, възникнали вследствие на природното бедствие, а според други градовете са опожарени от нашественици. Новите изследвания показват, че вероятно и двете теории са верни, тъй като скоро след бедствието островът е завладян от ахейските гърци, като водеща роля в завоеванието са имали микенците.

Периодът 16 - 15 в. пр. Хр. освен с могъществото на Кносос е белязан и от появата на друга морска сила - ахейските държави от континентална Гърция, сред които изпъква Микена. Осланяйки се на непристъпните си крепостни стени и впускайки се в морската търговия, микенците бързо се превърнали в силен конкурент на минойски Крит. До 1450 г. пр. Хр. минойците все още доминират в Егейско море и поддържат властта си над крайбрежието със силния си флот. Изригването на Тера и последвалите го природни катастрофи нанасят тежък удар върху минойските градове и флот. Трудностите във възстановяването са умело използвани от микенците, които разграбват разрушените градове и скоро покоряват целия остров. Микенската инвазия слага край на минойската цивилизация, която никога повече не се съвзема от нанесения удар. Скоро градовете са изградени наново, но като микенски крепости. Вероятно нашествието се води от Микена, но в него дейно участват и много от останалите континентални ахейски държави, като Атина. Спомен за това е останал в мита за Тезей, който убива Минотавъра и слага край на тежкия данък, наложен от Минос на атиняните.

Религия и обичаи[редактиране | редактиране на кода]

Статуетка на Богинята Майка при минойците

Минойската религиозна система се определя като политеистична. Водеща роля в теологичните им представи има женското начало, олицетворявано от Великата Богиня - Майка, която е върховно божество в минойския пантеон. Тя е антропоморфно божество и има паралели със същата богиня при траките, както и с ранните култове в източното Средиземноморие. Минойците я изобразяват на статуетки, печати и фрески като стройна жена с изящно облекло в стила на критската аристокрация. Богинята - Майка е трансфункционална и под нейно покровителство се намира почти всичко в живата и неживата природа. Тя е богиня на плодородието, на вечното възраждане и репродуктивност, властва над природните стихии, повелителка е на дивите животни, растителното царство, направлява реките и потоците. Освен това тя властва и над отвъдния свят. Последната функция е засвидетелствана в прочутата статуетка на "Богинята със змиите", където Богинята Майка държи по една змия в двете си ръце - символ на връзката на видимия свят с подземния. В други изображения тя се появява като "богинята с гълъбите" - олицетворение на нейната всеобхватна сила като божество на видимия свят и природата. Минойците изразяват почитта си към нея както в дворците и олтарите, така и на свещени естествени места - пещери, гори, планини, реки и др.

Освен нея съществува и божество, символизиращо мъжкото начало, чието название остава неясно. То има своеобразен смесен антропоморфен и зооморфен произход, защото често е представяно като бик или човек с глава на бик. Това е познатият от древногръцката митология минотавър, който обаче в древната минойска религия има съвсем различни функции и предназначение. Негови символи са бичите рога и двойните брадви (лабриси). Това е хтоничен бог, който поражда земетресенията, а гневът му се изразява чрез бурните морски вълни и бури. В чест но това божество минойците организират религиозна церемония, в която опитни и гъвкави атлети прескачат бик или опитват се да се задържат за рогата му. В началото на 20 - ти век някои учени погрешно предположили, че става дума за фестивален празник, подобен на днешната испанска корида. Всъщност това е религиозна церемония в чест на бикоподобния бог. Маската на бик също има ритуални функции и е много често срещан мотив в минойското изкуство.[8]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки, че минойската цивилизация е сред водещите в Средиземноморието и се намира в постоянни контакти с цивилизациите от Близкия изток и Египет и взаимства много от техните строителни постижения, при минойците е налице своеобразен харектерен стил в архитектурата. Въпреки, че някои дворци, като този в Кносос имат огромни размери, заразлика от източните цивилизации, при минойците като цяло липсват гигантските впечатляващи постройки и здания. Те залагат преди всичко на детайлите и красотата на сградите.

Дворецът в Кносос

Още около 3000 г. пр. Хр. градовете са организирани около дворци, седалище на царската власт. Истинският разцвет обаче настъпва едва след 2000 г. пр. Хр., в т.нар. период на старите дворци. Сега дворците се издигат като наистина впечатляващи здания над околния пейзаж.

Дворецът на Кносос има впечатляващи размери и е не просто сграда, а цял градски комплекс. В него се помещава както царската резиденция, така и огромен брой складове и работилници. Всъщност по-голямата част от произведенията на изкуството на минойците (ако не и всички) се произвеждат и създават именно в дворцовите работилници. Тук се прави изкусната керамика, а многоцветните фрески изпълват стените на дворцовото здание. Често разпространени са изображенията на двуострата секира лабирос - символ на царската власт. Именно от нейното название произхожда името на двореца - лабиринт.

Дворецът в Кносос заема около 24 000 m²., като пространството било организирано около широк централен двор. От западната страна се намират официалните зали, предназначени за приеми, а срещу тях, в източната част - царските покои. Занаятчийските работилници се помещавали в северната част на двореца. Коридорите били многобройни. По-късно, за древните гърци те изглеждали така заплетени, че думата "лабиринт" станала синоним на много объркано място.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Най-старата известна писменост на остров Крит се появява около 2100 г. пр. Хр. Това са йероглифните знаци, засвидетелствани на Фестския диск. Те все още остават неразчетени, тъй като сведенията за тази най-ранна писмена система са твърде оскъдни и неясни. Много историци и лингвисти са се опитвали да правят паралели между тази критските йероглифи и други писмени системи на древността, на първо място шумерския клинопис и египетската писменост, но реални съответствия липсват. Откриването на Фестския диск предизвиква сензация сред научната общност и засега остава загадка.[9] По-голям напредък е постигнат в изследването на писмеността Линеар А, която вероятно се налага около 1800 - 1700 г. пр. Хр. Първите плочки са намерени в Крит от Артър Евънс, който открива сходни знаци и в континентална Гърция и пръв открива, че става въпрос за две различни писмени системи, които той назовава Линеар А и Линеар Б. Втората е успешно дешифрирана от британския инженер Майкъл Вентрис през 1952 г., докато Линеар А все още не е разчетена. Между двете системи са налице много връзки и влияния. Смята се, че Линеар А, който е създаден от минойците предхожда по време използвания от микенците Линеар Б. Най-вероятно континенталните гърци са разработили Линеар Б на базата на минойската писменост.

Анализът на Вентрис показва, че езикът на който е написан Линеар Б е гръцки, макар и доста архаичен. Опитът да се дешифрира Линеар А на базата на него обаче засега са неуспешни. Това показва, че езикът на минойците явно е бил твърде различен от този на елините.

Керамика[редактиране | редактиране на кода]

Най-силно впечатление при минойската керамика прави огромното разнообразие от форми на изработените съдове.

Най-ранната критска керамика е доста проста и не изглежда особено впечатляващо. Тя се харектеризира преди всичко с тъмни цветове и линеарни мотиви, но липсва каквото и да е движение в изображенията.

Керамка в стил Камарес

След 2000 г. пр. Хр. художествените мотиви търпят динамично развитие и е налице сериозен напредък в областта на вазописта. Особено забележителна в това отношение е типичната за този период керамика в стил Камарес, кръстена на едноименна пещера на острова. При нея изображенията и мотивите следват тясно формата на съда и създават усещането за реалистичност и живост. Изображенията се усложняват и се изпълват с разноцветни багри и мотиви. Декорацията е много по-свободна - със светли шарки върху тъмен фон. Водещ мотив при минойските творци е преклонението пред природата и нейните разнообразни форми и богатство от цветове. Върху съдовете често се рисуват растения, цветя, риби, спиралните извивки на раковините и мидите, морските вълни и т.н. Забележително е, че пищните декорации присъстват и върху някои по - тежки и груби съдове, нещо много рядко срещано и трудно постижимо. Най-харектерната черта на минойската керамика от т.нар. средноминойски период е динамичността на изображенията. Всичко се намира в постоянно движение и представя едни много живи образи.

След разрушаването на старите дворци, в последните 2 века на минойската цивилизация, когато критяните стават господари над цялото Средиземноморие, керамиката търпи лек упадък. Въпреки това много от тенденциите се запазват, а кръгът на използваните елементи се разширява. Преобладават тъмните изображения, нанесени върху светъл фон.

Фрески[редактиране | редактиране на кода]

Фреска, изобразяваща придворни дами
Фреска, изобразяваща ритуална церемония с прескачане на бик

Минойците създават едни от най-забележителните и изкусно изрисувани фрески в цялото източно Средиземноморие. Появата на този тип изкуство най-вероятно е свързана с възхода на строителството на дворци след 17 в. пр. Хр., когато се появява нуждата от рисуване на изображения по стените. Отличителното при минойските фрески е тяхната неповторима живост и игра на цветове. Художниците се стремят да представят максимално реалистично заобикалящия ги свят и пресъздават в тях ежедневни сцени от живота на аристокрацията или религиозни и празнични церемонии. С особено майсторство се отличава прочутата "Синя фреска", на която са представени дами, вероятно от благородническия елит, които разговарят помежду си, кокетничат или небрежно докосват косите си. На други фрески са изобразени атлети, прескачащи бик, част от религиозна церемония и млади мъже с облекло типично за аристокрацията. В друг известен фрагмент от фреска се вижда изисканата линия на профила на млада жена. Заради нейните чар и закачливост, чрез които е представена, археолозите и дават името "Парижанката". Стените на дворците са изрисувани с изображения на танцуващи момичета и на риби и делфини на уникален небесносин фон.

Минойският творец представя света във всичките му детайли и се стреми да не оставя нищо скрито или загадъчно. Образите са напълно реалистични и в тях липсва гротеската или умишленото разкривяване. Фреските са изпълнени с динамичност и постоянно движение. Статичността се избягва. Това отразява до голяма степен мирогледа на минойците и техните стремежи - една отворена към света цивилизация, в постоянна връзка с останалия свят.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кърджилов, Петър, "Старогръцки митове и легенди", София, 2013
  2. Кун, Николай, "Старогръцки митове и легенди"
  3. Кърджилов, Петър, "Старогръцки митове и легенди", София, 2013
  4. Кърджилов, Петър, "Старогръцки митове и легенди", София, 2013
  5. Radice, Betty, Енциклопедия "Изчезнали цивилизации", изд. Рийдърс Дайджест
  6. Попов, Димитър, "Древна Гърция", София, 2015
  7. Radice, Betty, "Изчезнали цивилизации", Рийдърс Дайджест
  8. Попов, Димитър, "Древна Гърция", София, 2015
  9. Winfried Achterberg; Dutch Archaeological and Historical Society (2004). The Phaistos disc: a Luwian letter to Nestor. Dutch Archaeological and Historical Society
  10. Попов, Димитър, "Древна Гърция", София, 2015