Финикия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Финикийци)
Направо към: навигация, търсене
Финикийската територия със съседните семитски градове

Финикия (на гръцки Φοινίκη) е историческа област в Близкия Изток, средище на антична цивилизация, процъфтявала между XV и VI век пр. Хр.

Според древногръцкия историк Херодот финикийците се преселват в Средиземноморието от района на Червено море.[1] Текстове върху плочки, открити в Рас-Шамра (Угарит), съдържат легенди, религиозни и епически поеми, съставени през 14 век пр.н.е., които описват събития, развивали се северозападно от Арабския полуостров.[2]. Финикийците са имали фонетична писменост.

Дори по време на най-големия ѝ разцвет Финикия е вечната ябълка на раздора между властващите тогава Асирия и Египет и е подчинена ту на едните, ту на другите.[3] През IV век пр. н. е. Финикия е превзета от Персия на Ахеменидите, а през 332 г. пр. н. е. – от Александър Македонски.

Финикийската федерация е обединение, в рамките на Персийската империя, на трите финикийски града Тир, Сидон и Арвад, с център новооснования Триполи (Ливан).[4]

Финикия в Библията[редактиране | редактиране на кода]

За финикийците в Библията няма събирателно наименование. Както всички потомци на Ханаан, те се наричат „ханаанци“ (Битие. 10:19; Йов 40:25; Ос. 12:7) или биват наричани по имената на главните им градове, (преди всичко Сидон (Суд. 3:3; 10:6; 3 Цар. 5:6; Иез. 27:8) и Тир (Пс. 82:8; 86:4). Предците на финикийците в Библията са наречени Ханаан и после Хет (Бит. 10:6,15). Ярко описание на финикийската търговия е дадено в книгата на Иезекил (Иез. 27).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История (Херодот), 1 кн, 1:1
  2. Урс-Миедан, Мадлен. Картаген, Глава III: Произход и възникване на града, 2: Финикийците, стр. 27 – 30. Одри, ISBN 954-9904-11-3, 2000, първо издание.
  3. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 134 – 135. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юли 2013 г..
  4. Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 256 – Сирия, Финикия, Палестина. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]