История (Херодот)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светът от гледна точка на Херодот

„История“ (на старогръцки: Ἱστορίαι, или „Музите“) – книга на гръцкия историк Херодот, първото напълно запазено историческо и въобще прозаично произведение на европейската литература.


Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Текстът на „Historiae“ публикуван през 1908 г. с бележки и подчертавания от неизвестен читател

Съчинението на Херодот не е само историческо повествование в съвременния смисъл на думата, а по-комплексно произведение. Написано през 440 пр.н.е. на йонийски диалект, Историята описва древни традиции, политика, география и сблъсъци между различни култури, обитаващи известния тогава свят – Западна Азия, Северна Африка и Гърция. Въпреки че основният сюжет в нея е историята на гръко-персийските войни (втората половина представлява последователен исторически разказ за тези войни, който завършва с новината за превземането на Сестос от елините през 479 г. пр. хр), авторът успоредно с това създава истинска енциклопедия, съдържаща географски, етнографски, естествено-исторически и литературни сведения. Първата половина съдържа разкази за издигането на Персийската империя, за Вавилония, Асирия, Древен Египет, Скития, Либия и т.н.

Единството на изложението се постига в известна степен и с това, че от първите думи и до края историкът се опитва да проследи борбата между варвари и елини:

Херодот от Халикарнас излага тук своите издирвания, за да не изчезне с времето споменът за извършеното от хората и за да не отмине славата на великите и възхитителни дела на елините и на варварите; но освен това и за друго – за да разкаже за причината, поради която елините и варварите воювали помежду си

Трудът се състои от девет книги, като това разделяне е направено в Александрия през елинистичната епоха – около два века след написването на оригинала. Александрийските литератори са номерирали отделните части според деветте музи и са оформили текста в параграфи. Първоначално Херодот е писал отделни разкази (логоси), които е чел пред публика.

Този първостепенен по своята важност труд на античната историография е дошъл до нас в множество преписи от X—XV век на гръцки език и е публикуван за първи път (в превод на латински) от Лоренцо Вала в края на XV в., но има по-стари ръкописни преписи от X—XI век (stirps Florentina). Освен това, намерени са папирусни откъси от труда на Херодот, отнасящи се към II—III век.

Достоверност[редактиране | редактиране на кода]

Историята, преведена на латински от Лоренцо Вала, Венеция 1494 г.

Историята получава и критика, още в древността – например от Лукиан от Самосата, Цицерон (On the Laws I.5), Дурис и др. но съвременните историци и философи са настроени общо взето положително[1]. Въпреки спорните моменти, Херодот продължава да е основен, понякога единствен извор за събитията в гръцкия свят, Персия и изобщо за света, когато става дума за двете столетия преди неговото собствено време[2]. Като много автори той понякога изпада в показност, като цели да достави удоволствие на читателя с малко драма и екзотика.[3][4] Затова има редица пасажи, чиято точност се подлагат на съмнение[5][6][7][8][9].

В България[редактиране | редактиране на кода]

  • Херодот. Исторически новели. С., 1982 (Библиотека за антична литература „Хермес“)
  • Херодот. История. Ч. 1 – 2. С., 1986 – 1990.
  • Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 668.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Archambault, Paul. Herodotus (c. 480–c. 420). // Multicultural Writers from Antiquity to 1945: a Bio-bibliographical Sourcebook. Greenwood Publishing Group, 2002. ISBN 9780313306877. с. 168 – 172.
  • Herodotus. Oxford University Press, 2010. ISBN 978-0-19-980286-9.
  • Boedeker, Deborah. Herodotus' genre(s). // Matrices of Genre: Authors, Canons, and Society. Harvard University Press, 2000. ISBN 9780674034204. с. 97 – 114.
  • Farley, David G.. Modernist Travel Writing: Intellectuals Abroad. Columbia, MO, University of Missouri Press, 2010. ISBN 978-0-8262-7228-7.
  • Jones, C. P.. ἔθνος and γένος in Herodotus. // The Classical Quarterly 46 (2). 1996. DOI:10.1093/cq/46.2.315. с. 315 – 320.
  • Lloyd, Alan B.. Herodotus, Book II. Т. 43. Leiden, Brill, 1993. ISBN 978-90-04-07737-9.
  • Murray, Oswyn. Greek historians. // The Oxford History of the Classical World. Oxford University Press, 1986. ISBN 978-0-19-872112-3. с. 186 – 203.
  • Nielsen, Flemming A. J.. The Tragedy in History: Herodotus and the Deuteronomistic History. A&C Black, 1997. ISBN 978-1-85075-688-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „История (Геродот)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.