Семитология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сим, син на Ной
Семитски групи езици и културно-исторически ареали

Семитоло́гията е раздел на сравнителното езикознание с предмет изучаването на семитските езици. В тази връзка нейния предметен спектър е малко по-широк и обхваща изцяло древното, антично и донякъде средновековно наследство (паметници, култура, надписи и др.) на семитските народи от древността.[източник? (Поискан преди 81 дни)]

В този контекст, в тясна научна взаимовръзка със семитологията е Библеистиката (Sitz im Leben). Според Библията, легендарния прародител на народите Ной, който оцелял със семейството си при потопа, имал трима сина - Яфет (отъждествява арийците), Сим и Хам (прародител на арабите). Повечето учени са на мнение, че такъв феномен с подобни на последвалите библейски сцени действително са се случили в южна (долна) Месопотамия в древността. Ветровете духащи от Персийския залив по принцип и до днес подигат големи вълни, увеличавайки нивото на Тигър и Ефрат, които обаче днес в най-долното си течение са една река, а в древността са били две отделни, така че морето е стигало до древните градове на Шумер, които били разположени на брега му. Епосът за Гилгамеш, описва всемирен потоп (вероятно рязко покачване на морското ниво), причинил гибелта на тогавашното човечество, което предание е явно пренесено и в Библията (виж документална хипотеза).[източник? (Поискан преди 81 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]