Анадол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Анадола)
Направо към: навигация, търсене

Традиционните граници на Анадола в Република Турция[1][2]
Карта на Мала Азия от 1907, показваща местните царства от античноста

Анадол (от Гръцки Ἀνατολή, Anatolḗ — "изток" или "изгрев"; на турски: Anadolu), географски е известен като Мала Азия (на гръцки: Μικρὰ Ἀσία Mīkrá Asía), Азиатска Турция или Анадолско плато, обуславя най-западната издатина на Азия, което е по-голямата част на Република Турция.

Районът граничи с Черно море на север, Средиземно море на юг, и Егейско море на запад. Мраморно море формира връзка между Черно и Егейско море през проливите на Босфора и Дарданелите и разделя Анадола от Тракия. По традиция Анадола е територията, която обхваща около две трети от западната азиатска част на Турция. Въпреки това, Анадола често се смята за синоним на Азиатска Турция, която включва почти цялата страна. От Изток на Югоизток по посока на часовниковата стрелка той граничи със съседните Грузия, Армения, Азербайджан, Иран, Ирак и Сирия.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Най-строто изветно споменаване на терминът Анадол е от клинописна плочка от Месопотамия от периода на Акадската Империя (2350-2150 г. пр.н.е. ), като за него се казва "Земя на Хетите" Първото название което гърците, използват за Анадолският полуостров е Ἀσία (Азия), вероятно след името на обществото от народи известно като Assuwa в Западен Анадол. Като в последствие името на Азия се разширява и до другите райони на изток от Средиземно море, за Анадола се говори като Μικρὰ Ἀσία (Микра Азия) или Мала Азия, в късната античност.

История и забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Известно е че, Анадола е обитаван от хора още от Палеолита[3]. Предполага се че, през Неолита в Анадола се ражда и семейството на индоевропейските езици. Най-малко от 19-ти век преди новата ера в Анадола се говорят Индоевропейски анадолски езици.

Стенопис на зубър, елен, и хора в Чатал Хююк, който е най-запазеният и най-голям Неолитен обект открит до днес. Регистриран е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2012.[4]

В източен Анадол са най-старите известни монументални структури. Тези на Гьобекли Тепе, например са били построени от ловци и берачи хиляди години преди развитието на селското стопанство. Източен Анадол, заедно с Месопотамия и Levant, е люлката на неолитната революция, е една от най-ранните области, в които хората опитомяват животни и растения. Неолитни обекти като Чатал Хююк, Чайоню, Невали Чори и Хаджълар представляват едни от най-старите известни земеделски градове в света. Анадола е и дом на известни забележителности като Памуккале, Еоличните стълбове на Кападокия, Лъвската порта в Хатуша, древният град Ефес, статуите край върха на планина Немрут. От Анадола извират и реките Тигър и Ефрат известни като люлка на цивилизациите.

  1. Merriam-Webster's Geographical Dictionary. 2001. ISBN 0 87779 546 0.
  2. Stephen Mitchell, Anatolia: Land, Men, and Gods in Asia Minor. The Celts in Anatolia and the impact of Roman rule. Clarendon Press, Aug 24, 1995 - 296 pages. ISBN 978-0198150299 [1]
  3. Stiner, Mary C.. Early Upper Paleolithic shell beads at Üçağızlı Cave I (Turkey): Technology and the socioeconomic context of ornament life-histories. // Journal of Human Evolution 64 (5). 2013. DOI:10.1016/j.jhevol.2013.01.008. с. 380–398.
  4. Çatalhöyük added to UNESCO World Heritage List. // Global Heritage Fund.