Улубурунско корабокрушение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Улубурунско корабокрушение
Реконструиран макет на кораба
Реконструиран макет на кораба
Местоположение
Turkey relief location map.jpg
36.1286° с. ш. 29.6858° и. д.
Улубурунско корабокрушение
Местоположение в Турция
Страна Флаг на Турция Турция
Археология
Вид Останки от кораб
Период XIV век пр.н.е.
Култура Микенска
Епоха Късна бронзова епоха
Улубурунско корабокрушение в Общомедия

Улубурунското корабокрушение е потънал кораб от края на 14 век пр.н.е., открит в Средиземно море близо до турския град Каш. Това е един от най-добре изследваните археологически обекти от този вид.

Изследване[редактиране | редактиране на кода]

Потъналият кораб е открит от турски гмуркач през 1982 година. Подводните разкопки са извършени в рамките на 11 сезона от 1984 до 1994 година за 6613 часа и 22413 гмуркания.[1] Те са ръководени от Джордж Бас от Института за морска археология. Кърмата на кораба се намира на дълбочина 44 m, а носът - на 52 m. Част от товара е разпръсната до дълбочина от над 60 m.

Корабът е датиран чрез дендрохронология към 1316-1306 пр.н.е., края на бронзовата епоха в региона. Датата е получена от дървата за огрев, открити на борда, а не от корпуса. Тя се съгласува добре и с откритите предмети.[2]

Корабът[редактиране | редактиране на кода]

Корабът представлява търговски съд, вероятно от Леванта. Той е дълъг около 15 m, широк около 5 m и може да побере около 20 t товар. Корпусът е силно повреден, но някои части са запазени, донякъде от продуктите на корозията на медните слитъци. Той е построен от ливански кедър по техника със шипови сглобки, позната и от по-късните финикийски, гръцки и римски кораби.[3] Открити са и парчета от гребла, най-голямото от които е дълго 1,7 m и е дебело 7 cm.

Една от най-характерните черти на корабния корпус е наличието на прото-кил – най-ранния пример за този елемент в корабостроенето.[4]

Корабът има поне 24 каменни котви, тежащи между 120 и 210 kg, както и две по-малки с тегло 16-21 kg. Някои от котвите изглежда са резервни и служат и за баласт. Откритите котви с един отвор се срещат често по левантинското крайбрежие, например в Тел Абу Хауам, Угарит и Библос. Други подобни са открити при корабокрушението при нос Гелидония и в Китион в Кипър.

Точният маршрут на кораба е трудно да бъде установен. Вероятно той е тръгнал от Кипър, тъй като основната част от товара, 10 t медни слитъци, е идентифициран, като произлизащ от мините на Аплики и други мини по меднодобивната ос на Соли в северозападен Кипър.[4]

Националността на кораба е предполагаемо ханаанска от региона на северен Израел и южен Ливан, определена по предварителен петрографски анализ на каменните котви и съдове от корабния камбуз.[4] Превозваните предмети имат различен произход - микенски, кипърски, ханаански, каситски, египетски и асирийски.

Товар[редактиране | редактиране на кода]

Корабът превозва:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Uluburun shipwreck“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
  1. Cemal, Pulak. 1994 Excavation at Uluburun: The Final Campaign (pdf). // The INA Quarterly, Winter 1994. с. 8-16.
  2. а б Cemal, Pulak. The Uluburun shipwreck: an Overview (pdf). // The International Journal of Nautical Archaeology, August 1998. с. 188-224.
  3. Fitzgerald, Michael. Continuing Study of the Uluburun Shipwreck Artifacts (pdf). // The INA Quarterly, Spring 1996. с. 7-9.
  4. а б в Cemal, Pulak. The Oxford Handbook of The Bronze Age Aegean. // Oxford University Press, Inc., 2010. с. 862-876.