Бадем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бадем
Prunus dulcis - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-250.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розоцветни
семейство: Rosaceae Розови
род: Prunus Сливи
вид: P. dulcis Бадем
Научно наименование
Уикивидове Prunus dulcis
D.A.Webb, 1967
Синоними
  • Prunus amygdalus
  • Amygdalus communis
бадем в Общомедия

Бадемът, миндал, клепуш (Prunus dulcis) е вид дребно широколистно дърво от семейство Розови (Rosaceae). Със същото име се нарича и плодът на дървото.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Бадемите са отглеждани преди хилядолетия, но е отнело доста време за тяхното наименуване. Ботанистите постоянно измисляли нови и нови имена за него.

В миналото консумацията на бадеми е била много популярна в лечението на болестите на богаташите. А готвачите на високопоставените семейства добавяли бадеми към месните ястия, за да са по-лесно смилаеми. И до днес ядката се счита за кралски плод.

Хранителна стойност[редактиране | редактиране на кода]

Бадем
Nuts, almonds
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 2423 kJ (580 kcal)
Въглехидрати 21.55 g
      Нишесте 0.72 g
      Захари 4.35 g
      Сукроза 3.95 g
      Глюкоза 0.17 g
      Фруктоза 0.11 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0.04 g
      Галактоза 0.07 g
   Влакна 12.5 g
Мазнини 49.93 g
   Наситени 3.802 g
   Трансмазнини 0.015 g
   Мононенаситени 31.551 g
   Полиненаситени 12.329 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 21.15 g
Вода 4.41 g
Пепел 2.97 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 1 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.205 mg (17%)
Рибофлавин (B2) 1.138 mg (88%)
Ниацин (B3) 3.618 mg (23%)
Пантотенова к-на (B5) 0.471 mg (9%)
Пиридоксин (B6) 0.137 mg (11%)
Фолиева к-на (B9) 44 μg (11%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 0 mg (0%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 25.63 mg (171%)
Витамин K 0 μg (0%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 269 mg (27%)
Желязо, Fe 3.71 mg (46%)
Магнезий, Mg 270 mg (68%)
Фосфор, P 481 mg (69%)
Калий, K 733 mg (16%)
Натрий, Na 1 mg (0%)
Цинк, Zn 3.12 mg (28%)
Мед, Cu 1.031 mg (115%)
Манган, Mn 2.179 mg (95%)
Селен, Se 4.1 μg (7%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Бадемите са известни със свойствата си на антиоксидант. Те са изключително богати на витамин Е (в 100 g се съдържат 229% от препоръчителната дневна доза). Той играе важна роля за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак, както и за забавяне на процеса на стареене. Високите стойности на фосфор и магнезий в бадемите спомагат за заздравяване на костите. Освен това те са богати на ненаситени мазнини.

Произход и разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Родината на бадема е Югозападна Азия. Опитомената форма може да се отглежда и в по-северни области, включително на Британските острови. Култивират се около 20 разновидности на бадема, които се различават по период на цъфтеж и здравина на ядковидната черупка Световното производство на бадеми е около 1,4 млн. тона (1 млн. тона през 1995, 1,85 млн. тона през 2002) по данни на ФАО. Най-големите производители са Съединените щати, Гърция, Иран, Италия, Мароко, Португалия, Испания, Сирия, Турция.

В България бадемът се отглежда предимно в райони с високи пролетни температури и места, където рядко има късни пролетни слани. Причината за това е, че бадемът е един от най-ранно цъфтящите култури в България. Това е често причина ранните пролетни слани да унищожат цъфтежа, а и от там плода на растението. Благоприятни места са крайбрежните райони на Черноморието и някои южни балкански котловини. Въпреки това, често срещано място където се отглежда и то диворазстящи бадеми е района на дунавската равнина, най-вече Свищов, Никопол и други населени места около река Дунав.

Систематика[редактиране | редактиране на кода]

Бадемът се класифицира, заедно с прасковата, в подрод Amygdalus на род Сливи (Prunus), който се отличава от другите подродове по нагъната черупка на костилката. При бадема отсъства сладката месеста външна част, покриваща костилката на други представители на рода, като тя е заменена от дебела кожа, която обвива костилката и ядката, която се яде. Култивирано се развъжда върху подложка от див бадем или праскова.

Бадемите са наричани още „Кралицата на семейство Розови“. Дървото има декоративна форма и в редки случаи достига височина от 12 метра. Цветовете му съдържат голямо количество нектар. Бадемът цъфти рано напролет, а плодовете узряват в края на лятото.

Съхранение[редактиране | редактиране на кода]

Плодове на миндал

Бадемите трябва да се съхранявет на прохладно и сухо място заради съдържанието на мазнини. Излагането на светлина и топлина води до образуване на гъбичките Aspergillus fungus, които спомагат за отделянето на афлатоксини. Те от своя страна причиняват рак на черния дроб и потискат имунната система.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
Костилката и ядката
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Almond“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.