Бадем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Prunus amygdalus
Prunus dulcis - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-250.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
триб:Amygdaleae
род:Слива (Prunus)
вид:P. amygdalus
Научно наименование
Batsch, 1801
Синоними
  • Prunus dulcis D.A.Webb, 1967
  • Amygdalus communis Linnaeus, 1753
  • Amygdalus communis Linnaeus, 1753
Prunus amygdalus в Общомедия
[ редактиране ]

Бадемът, миндал, клепуш (Prunus dulcis) е вид дребно широколистно дърво от семейство Розови (Rosaceae). Със същото име се нарича и плодът на дървото.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Бадемите са отглеждани преди хилядолетия, но е отнело доста време за тяхното наименуване.[1] Ботанистите постоянно измисляли нови и нови имена за него.

В миналото консумацията на бадеми е била много популярна в лечението на болестите на богаташите. А готвачите на високопоставените семейства добавяли бадеми към месните ястия, за да са по-лесно смилаеми. И до днес ядката се счита за кралски плод.

Хранителна стойност[редактиране | редактиране на кода]

Бадем
Nuts, almonds
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 2423 kJ (580 kcal)
Въглехидрати 21.55 g
      Нишесте 0.72 g
      Захари 4.35 g
      Сукроза 3.95 g
      Глюкоза 0.17 g
      Фруктоза 0.11 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0.04 g
      Галактоза 0.07 g
   Влакна 12.5 g
Мазнини 49.93 g
   Наситени 3.802 g
   Трансмазнини 0.015 g
   Мононенаситени 31.551 g
   Полиненаситени 12.329 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 21.15 g
Вода 4.41 g
Пепел 2.97 g
Бадем в Общомедия
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 1 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.205 mg (17%)
Рибофлавин (B2) 1.138 mg (88%)
Ниацин (B3) 3.618 mg (23%)
Пантотенова к-на (B5) 0.471 mg (9%)
Пиридоксин (B6) 0.137 mg (11%)
Фолиева к-на (B9) 44 μg (11%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 0 mg (0%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 25.63 mg (171%)
Витамин K 0 μg (0%)
Ликопен 0 μg
Бадем в Общомедия
Калций, Ca 269 mg (27%)
Желязо, Fe 3.71 mg (46%)
Магнезий, Mg 270 mg (68%)
Фосфор, P 481 mg (69%)
Калий, K 733 mg (16%)
Натрий, Na 1 mg (0%)
Цинк, Zn 3.12 mg (28%)
Мед, Cu 1.031 mg (115%)
Манган, Mn 2.179 mg (95%)
Селен, Se 4.1 μg (7%)
Бадем в Общомедия
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[2]

Бадемите са известни със свойствата си на антиоксидант. Те са изключително богати на витамин Е (в 100 g се съдържат 229% от препоръчителната дневна доза). Той играе важна роля за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак, както и за забавяне на процеса на стареене. Високите стойности на фосфор и магнезий в бадемите спомагат за заздравяване на костите. Освен това те са богати на ненаситени мазнини.

Произход и разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Родината на бадема е Югозападна Азия. Опитомената форма може да се отглежда и в по-северни области, включително на Британските острови. Култивират се около 20 разновидности на бадема, които се различават по период на цъфтеж и здравина на ядковидната черупка Световното производство на бадеми е около 1,4 млн. тона (1 млн. тона през 1995, 1,85 млн. тона през 2002) по данни на ФАО. Най-големите производители са Съединените щати,[3][4][5] Гърция, Иран, Италия, Мароко, Португалия, Испания,[6][7] Сирия, Турция.

В България бадемът се отглежда предимно в райони с високи пролетни температури и места, където рядко има късни пролетни слани. Причината за това е, че бадемът е един от най-ранно цъфтящите култури в България. Това е често причина ранните пролетни слани да унищожат цъфтежа, а и от там плода на растението. Благоприятни места са крайбрежните райони на Черноморието и някои южни балкански котловини. Въпреки това, често срещано място където се отглежда и то диворастящи бадеми е района на дунавската равнина, най-вече Свищов, Никопол и други населени места около река Дунав.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Бадемът е широколистно дърво, което расте 4–10 м (13–33 фута) на височина, със ствол до 30 см (12 инча) в диаметър. Младите клонки са зелени отначало, после стават лилави, когато са изложени на пряка слънчева светлина, след това сиви през втората година. Листата са дълги 8–13 см (3–5 инча), [8] с назъбен ръб и дръжка от 2,5 см (1 инча). Цветовете са бели до бледорозови, 3–5 см (1–2 инча) в диаметър с пет венчелистчета, произведени поединично или по двойки и се появяват преди листата в началото на пролетта. [9][10]Бадемът расте най-добре в средиземноморски климат с топло, сухо лято и мека, влажна зима. Оптималната температура за техния растеж е между 15 и 30 °C (59 и 86 °F), а дървесните пъпки имат нужда от охлаждане от 200 до 700 часа под 7,2 °C (45,0 °F), за да прекъснат периода на покой.[11]

Бадемите започват да дават реколта на третата година след засаждането. Дърветата достигат пълно плододаване пет до шест години след засаждането. Плодът узрява през есента, 7-8 месеца след цъфтежа. [10][12]

Систематика[редактиране | редактиране на кода]

Бадемът се класифицира, заедно с прасковата, в подрод Amygdalus на род Сливи (Prunus), който се отличава от другите подродове по нагъната черупка на костилката. При бадема отсъства сладката месеста външна част, покриваща костилката на други представители на рода, като тя е заменена от дебела кожа, която обвива костилката и ядката, която се яде. Култивирано се развъжда върху подложка от див бадем или праскова.

Бадемите са наричани още „Кралицата на семейство Розови“. Дървото има декоративна форма и в редки случаи достига височина от 12 метра. Цветовете му съдържат голямо количество нектар. Бадемът цъфти рано напролет, а плодовете узряват в края на лятото.

Съхранение[редактиране | редактиране на кода]

Плодове на миндал

Бадемите трябва да се съхраняват на прохладно и сухо място заради съдържанието на мазнини. Излагането на светлина и топлина води до образуване на гъбичките Aspergillus fungus, които спомагат за отделянето на афлатоксини. Те от своя страна причиняват рак на черния дроб и потискат имунната система.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. G. Ladizinsky. On the origin of almond. // Genetic Resources and Crop Evolution 46 (2). 1999. DOI:10.1023/A:1008690409554. с. 143–147.
  2. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
  3. 2017 Almond Forecast. // National Agricultural Statistics Service, US Department of Agriculture, 6 July 2017. Посетен на 12 November 2017.
  4. Growing California almonds takes more than half of US honeybees. // ABC News. 16 January 2018. Посетен на 1 September 2018.
  5. Top Almonds Exporters by Country in 2016. // World's Top Exports, 25 July 2017. Архивиран от оригинала на 13 November 2017. Посетен на 12 November 2017.
  6. Tree nuts annual; Almonds, shelled basis; Report number SP1619. // GAIN Report, US Department of Agriculture, 15 September 2016. Посетен на 18 January 2018.
  7. Gradziel, T.M.. Origin and Dissemination of Almonds. // Horticultural Reviews. Т. 38. Wiley-Blackwell, 2011. ISBN 9780470872376. DOI:10.1002/9780470872376.ch2. с. 55. Посетен на 10 April 2018.
  8. Bailey, L.H.; Bailey, E.Z.; the staff of the Liberty Hyde Bailey Hortorium. 1976. Hortus third: A concise dictionary of plants cultivated in the United States and Canada. Macmillan, New York.
  9. Rushforth, Keith. Collins wildlife trust guide trees: a photographic guide to the trees of Britain and Europe. London, Harper Collins, 1999. ISBN 0-00-220013-9.
  10. а б Griffiths, Mark D.. The New Royal Horticultural Society dictionary of gardening. London, Macmillan Press, 1992. ISBN 0-333-47494-5.
  11. Fruit Cultural Data — P – California Rare Fruit Growers, Inc.. // Посетен на 2020-06-12.
  12. University of California Sample Cost Study to Produce Almonds. // Архивиран от оригинала на 26 March 2012. Посетен на 17 March 2012.
Костилката и ядката
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Almond“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​