Жълъд
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Жълъд се нарича плодът на дъбовото дърво и близките видове (род Quercus и Lithocarpus, семейство Fagaceae)). Обикновено жълъдите съдържат 1 семе, обвито в не много твърда черупка и покрито с шапчица. Те са основна част от храната на много горски животни – катерици, мишки, елени, глигани и други. Неговата обиколка варира от 1,5 см до 3,5 см. След като падне на земята, жълъдът често бива заравян от горските животни и пуска коренче. Младата фиданка расте бавно в началото и по-бързо в края на своя живот. Когато към края на лятото започне да се образува жълъдче, първо набъбва сърцевината му, а после се образува и обвивката му.
В различни диалектни области на България наричат жълъдите с различаващо се име, но с близък звуков състав, като желад, желъд, желод, желът или с чуждици от съседни езици – паламут (турски), кинда или гинда (от румънски), жир или джир /.мн.ч. жирки; джирки/ (от сръбски).
Книжовната форма се приема, че е дублетна с равностойните форми жълъд или желъд. (правописен речник, БАН 1977 – 2012). Това не изключва възможмостта в говорите и диалектите да се използват и всички традиционни обозначения на растението, познати в съответната общност по този начин.
