Щраус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Щраус.

Щраус
Afrikanischer strauss.jpg
Щраус (Struthio camelus)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Struthioniformes Щраусоподобни
семейство: Struthionidae Щраусови
род: Struthio Щрауси
вид: S. camelus Щраус
Научно наименование
Уикивидове Struthio camelus
Linnaeus, 1758[2]
Разпространение
Struthio camelus Distribution.png
Обхват на вкаменелости
плейстоцен – настояще

Щраусът (Struthio camelus) е птица от разред Щраусоподобни (Struthioniformes). Той е най-едрата актуално съществуваща птица, мъжкият често тежи значително над 150 кг и има дължина на тялото близо 3 метра. Щраусът тича с 70 km/h.

Общи сведения[редактиране | edit source]

Според археологическите проучвания щраусите съществуват от преди седем милиона години, докато търговията с щраусови пера датира от хиляди години. Арабите наричат щрауса камилска птица, докато учените имат друго име – Struthio camelus.

През вековете перата от щраус са означавали голямо богатство. С течение на вековете по-търсена стока става кожата от щраус. Щраусът е познат на човека от хиляди години - от времето на Вавилонската цивилизация, Египет и Асирия. Най-ранните спомени за щрауса в Южна Африка датират от 1775 г от пътешественици в ранните векове. Според тях, много фермери притежават питомни щрауси, които се разхождат свободно.

Щраусът е най-голямата от съществуващите птици и е единственият член на семейство Щраусови (Struthionidae). Щраусите са едни от най-старите птици живеещи на Земята и принадлежат на семейството на нелетящите птици наречени ratite. Техните роднини са емуто (Австралия), киви (Нова Зеландия), казуари, нанду (Южна Южна Америка). Те изглеждат като праисторически същества с дългите си силни крака и динозавроподобни стъпала.

Щраусите са номади, предназначени от 60 млн години еволюция да скитат, през обширни необятни пространства от трева и пустиня. Те са единствените птици, които имат два пръста на стъпалата които са цепнати, и добре подплатени им стъпала предназначени да изследват пустинята и за развиване на висока скорост. Това е тяхното главно оръжие за самозащита. Щраусите винаги ритат напред и надолу вдигайки крака си до нивото на лицето на човека.

Един голям мъжки щраус достига до 2,5 m височина и тежи около 135 кг. Перата по тялото на мъжкия щраус са черни, докато при крилата и задните части бели и черни. Женските са по-малки и имат сиво-кафяви пера. И при двата пола главата изглежда малка в сравнение с останалата част от птицата. Главата и повечето от шията са почти голи бидейки нарядко покрити с четино подобни пера. Краката също са голи, кожата на шията и краката е сивкава или червеникава.

Щраусите с техните дълги шии и остро зрение са в състояние да виждат на значително разстояние, а с мощните си крака могат да развият скорост до 70 km/h. В дивата природа човек трудно може да се доближи до тях освен в резерватите, където птиците са свикнали с човека.

Птиците имат големи кафяви очи, горните им клепачи имат тънки перца, които приличат на дълги мигли, предназначени да ги пазят от силното пустинно слънце. Те имат изключително зрение. В открито поле, дългата шия на щрауса и малката му глава действат като перископ, обръщайки се на всички страни за непрекъснато наблюдение на полето, докато голямото му тяло остава скрито зад храсти и скали. Животни търсещи безопасност като зебрите, използват косвено остротата на тези погледи.

Разпространение[редактиране | edit source]

До първото десетилетие на 20 век, щраусите са били широко разпространени в много части на Африка и югозападна Азия, сега в дивата природа се намират само в отделни части на Източна Африка. Има значителен брой щрауси в щраусови ферми в Южна Африка, също и в Южна Австралия.

Има шест подвида на Щрауса (Struthio camelus). Арабският щраус Struthio camelus syriacus, понастоящем изчезнал, е бил доста известен в пустините на Сирия и Арабия до около 1914 г., но няма сведения от 1941 г. насам. Те са били безогледно преследвани и ловувани заради перата и за спорт.

Южната форма – Struthio camelus australis някога е била широко разпространена в Южна Африка, но понастоящем е ограничена до някои части от Югозападна Африка и Ангола. Този е подвидът, който първи е бил успешно опитомен заради перата си.

Северните подвидове – Struthio camelus camelus, в миналото широко разпространени, сега се намират в степните страни, южно от Сахара, от Нигерия на запад до Етиопия на изток.

Към запад в Мавритания и Рио ди Оро е позната четвъртата форма - Struthio camelus spatzi.

Петата и най-известна форма е щраусът-масаи – Struthio camelus massaicus от Южна Кения и Танзания. Сомалийския щраус Struthio camelus molybdophanes, птица от страни с повече растителност, се намира от Северна Кения до Етиопия и Сомалия.

Преди около 7 млн. години щрауси, но от друг фосилен вид, са обитавали и днешните български земи. В късно-миоценските палеонтологични находища при с. Калиманци (Мелнишко) и гр. Хаджидимово са намерени костни останки от каратеодоров щраус (Struthio karatheodoris), който бил значително по-едър от съвременния африкански щраус.[3][4][5][6]

Семейство[редактиране | edit source]

Щраусите живеят до 70 г. и прекарват стадния си живот в малки разпръснати стада, ядейки трева, малини, ягоди, листа и семена. Дивата птица стига полова зрялост на 4 години - във ферма на 2 до 3 години. Могат да се чифтосват през цялата година, но пиковият сезон е от пролетта до лятото. По време на чифтосването мъжкият се отклонява настрана с една или повече женски за изпълнение на ритуала по ухажването. Женската не снася яйца докато мъжкарят не направи дупка в земята. Всички женски снасят яйцата в тази дупка, докато не станат 10-15 и тогава мъжкият и старата женска ги мътят в продължение на 6 седмици. В природата мъжкарят е много добър баща и много грижовен за пиленцата.

Танци в природата[редактиране | edit source]

Щраусите са единствените птици, които танцуват по време на чифтосването. Особено рано сутрин, няколко птици в група започват след едва доловим знак и започват да танцуват в кръг на пръсти с разтворени криле. Много скоро към танца се присъединява спонтанно цялата група.

Хранене[редактиране | edit source]

Щраусите се хранят основно с растителна храна. Приемат и различни плодове и семена, също и листа и филизи от храсти, пълзящи и сочни растения. Ядат също и малки безгръбначни и гръбначни, като гущери например. Поглъщат едри семена и камъчета, помагащи на храносмилането на твърдите храни.

Сочната храна осигурява известно количество влага, както и другите елементи в храненето, като плодове и малки животинчета също допринасят за това. По този начин се поема вода и може би това е дало основание да се смята, че щраусите могат да преживяват без вода дълъг период от време в условията на пустинята, което разбира се не е пример. Те трябва или да поемат вода чрез храната си или да имат достъп до питейна вода. При случай също могат да се къпят.

Размножаване[редактиране | edit source]

Женски щраус ♀

Щраусите са полигамни. Регистрирани са променлив брой женски образуващи харем на един единствен мъжкар, но това може би е в резултат по-скоро на разлика в наличността на женски, отколкото расови. Гнездото е плитка изкопана яма в пясъчна почва и в него снасят яйца всички женски на един мъжкар. Броя на яйцата за един сезон варира от 40 до 60, като всяка женска снася, обикновено по едно през ден. По отношение на структурата и размера си яйцата се различават за отделните подвидове. Средния размер е около 15 cm дълги и 13 cm широки, с тегло около 1,4 % от това на женската носачка (1,5 - 2,2 кг). Инкубационният период е около 40 дни. През нощта мъти мъжката птица, но през по-голямата част от деня женските поемат грижата. Голям процент от яйцата не могат да се излюпят в дивата природа.

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Щраусите са се отглеждали заради перата в Капската провинция в Република Южна Африка от 1826 г. насам. В ранните години на този век са били уловени над 700 000 щрауси и е поставено началото на щраусовата индустрия в Северна Африка, САЩ и различни европейски страни, както и в Южна Австралия. Те са станали много доходоносни и са били четвърти в експортната листа на Южна Африка, но в 1914 г. с близо 1 млн. отглеждани птици, индустрията се срива фактически за една нощ с избухването на Първата световна война.

Преди около 10 години започна движение за поставяне на начало на ферми в Англия, САЩ, Австралия и Континентална Европа, но при тези случаи това е заради месото им и кожата за нуждите на модната индустрия.

Преди около 5 г. (коя година?) такива ферми са създадени и в България, като понастоящем има 4-5 от тях. Обект на стопанската дейност са месо, яйца и пера. Част от продукцията се пласира на вътрешния пазар, а част се изнася. Ястия от щраусово месо могат да се намерят в някои ресторанти, а яйцата и перата се използват основно като сувенири в туристическата индустрия.

Във фермата в с. Брестница има и музей на щрауса.

Пера[редактиране | edit source]

Историята на щраусовите пера е романтична и вълнуваща. От символ на справедливост в древен Египет до изящните творения на модните дизайнери, щраусовите пера винаги са очаровали хората.

С техните уникални характеристики и качества, човечеството със цялата си технология никога не е могло да симулира естествената приливаща красота на перата от крилата. От карнавалите в целия свят до театрите, музикалните и нощни клубове, щраусовите пера се показват в очарователната си красота. Уникални характеристики са като, мекота, устойчивост, гъвкавост и способността да генерира статичното електричество, което привлича праха, щраусовите пера са най-търсеният материал за направа на домашни и индустриални бърсалки за прах. Само напълно готови (зрели) пера се събират, като новите пера стават готови за осем месеца.

Качество на перата[редактиране | edit source]

Именно това е първият продукт, заради който започва отглеждането на щрауси през 1826 г. в Южна Африка. Търсенето на пера в света никога не е преставало и пазара е ненаситен. Бразилците купуват пера между 6795 - 7245 кг годишно за различни празници. От бърсалки за прах до костюми, перата на щрауса имат реален пазар. В Южна Африка доходът от перата е средно 10 % от печалбата, и качествените пера могат да покрият разходите за храна на закланите птици. За да имате качествени пера трябва да имате качествени птици. Най-ценените са белите пера, които са приблизително 24 централни пера от първата редица пера по крилата на мъжкия щраус. По-широките пера са по-красиви. Пера, които са широки от началото до края изглеждат много по-цялостни, завършени и по-пухкави. Пера, които са заострени в края не дават необходимия пълен блясък желан за костюмите.

Месо[редактиране | edit source]

Месото на щрауса е близко до качествата на телешкото, но е с по-ниско съдържание на мазнини и холестерол. Щраусите имат най-добрия коефициент на ефективност на фуража - 3,5:1, т.е. 350 кг храна биха дали 100 кг месо (за сравнение при рогатия добитък е 6:1).

Въпреки здравословните му качества, щраусовото месо е по-скоро екзотично и скъпо в сравнение с другите птичи меса.

Яйца[редактиране | edit source]

Най-големите яйца на съществуващ в момента вид са щраусовите. Едно щраусово яйце се равнява на около 25-30 кокоши. Омлет от такова яйце съставлява порция за няколко човека.

Черупката на яйцето е много твърда благодарение на дебелина около 1-1,5 mm. Може да се използва за направата на фигури или върху нея да се нарисуват различни мотиви - икони, смешни личица и т.н.

Литература[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Struthio camelus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 17 Feb 2011. BirdLife International. Ostrich Struthio camelus – BirdLife Species Factsheet. // Data Zone. 2012. Посетен на 17 Feb 2011.
  2. Brands, Sheila. Systema Naturae 2000 / Classification, Genus Struthio. // Project: The Taxonomicon. 14 August 2008. Посетен на 2009-02-04.
  3. Боев, З. 2012. Щраусите в България – древни и съвременни. – Природа, БАН, 1: 42-46.
  4. Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106-108.
  5. Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89-98.
  6. Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493-507