Направо към съдържанието

Еладски период

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Еладският период е съвременен термин[1] от археологията и историята на изкуството, който обхваща Бронзовата епоха (III – II хил. пр. н. е.) в континенталната част на днешна Гърция (Пелопонес, Атика и т. нар. Същинска Гърция). Въведен е, за да допълни термините, които описват приблизително същия период на о-в Крит (Минойска цивилизация) и Цикладските острови (Цикладска цивилизация). Сред най-важните археологически обекти от Еладския период в Гърция са Лерна, Микена, Маника, Тиринт, Пилос.

Ваза с украса октопод, Родос, Късноеладски период III C1, около 1200 – 1100 пр.н.е. (Лувър)

Еладските общество и култура имат своите корени в неолитния период. В творбите на древните поети и историци на Гърция Еладският период обикновено се свързва и с догръцките обитатели или т.нар. догръцки субстрат – термин, който често се асоциира или свързва с пеласгите, и по-рядко с други народи – минийци, кавкони, лелеги и др.

Златна погребална маска от Микена, приписвана на цар Агамемнон, 16 век пр.н.е.

По време на Ранния Еладски период се появяват методи за обработка на бронз (металургия), монументална архитектура и строеж на укрепления, йерархична организация на обществото и оживени контакти с останалите части на Егейско море. Тези черти се развиват допълнително по време на Средния Еладски период, забележителен с разпространението на минийска керамика и Късния Еладски период, когато настъпва разцвет на Микенската цивилизация.

Според някои автори[2] периодът на II хилядолетие пр.н.е. в историята на Гърция е познат в науката с названията „Микенска Гърция“ или „Ахейска Гърция“. Първото акцентира върху ръководната роля на град Микена в този период. То е широко разпространено от германския археолог Хайнрих Шлиман, който пръв провежда археологически разкопки в Микена и Тиринт през 1874 – 1876 г. Епонимът „ахейци“ е използван от Омир в епоса „Илиада“, като с него са обозначени племената в Континентална Гърция. В редица хетски документи се говори за царство Ахиява на запад от Хетското царство.[3]

В по-скорошно време много историци предпочитат термина „Ахейска Гърция“, който по-цялостно и по-правилно характеризира епохата, защото около 13 – 12 век пр.н.е. съществуват множество други (освен Микенското) силни и независими царства в Континентална Гърция, като Пилос, Орхомен, Тиринт и др., но нито едно не успява да надделее над останалите.

Гробница до Микена, наречена от Шлиман Съкровищница на Атрей, 13 век пр.н.е.
Гробница до Микена, наречена от Шлиман Съкровищница на Атрей, 13 век пр.н.е.

Хронологията на Еладския период е тясно свързана с развитието на керамиката и се прилага основно към нея. Различните видове керамика могат да бъдат разделени на „ранна“, „средна“ и „късна“ керамика, отличаващи се със специфичен стил или произход. В някои случаи, в допълнение към относителната класификация по този показател, се използва и абсолютния метод на радиовъглеродната датировка. Съществуват много спорове относно границите на тази епоха. Условно тя се разделя на 3 основни периода (на континента):

  • Ранноеладски период (3000 – 2000 г. пр.н.е.)
  • Средноеладски период (2000 – 1550 г. пр.н.е.)[2]
  • Късноеладски период (1550 – 1100 г. пр.н.е.)

Схемата „ранен“, „среден“ и „късен“ се прилага творчески: вместо да разделят „ранен“ на тромавото „ранен ранен“ и т.н. археолозите приемат конвенцията да използват I, II, III за второ ниво, A, B, C за трето ниво, 1, 2, 3 за четвърто ниво и отново A, B, C за пето ниво. Не всяко място на разкопки предоставя артефакти от всички нива. Получава се следното разделяне:

Период Приблизителни дати
Ранноеладски I 3200/3100 – 2650 г. пр.н.е.[4]
Ранноеладски II 2650 – 2200/2150 г. пр.н.е.[5]
Ранноеладски III 2200/2150 – 2050/2000 г. пр.н.е.[6]
Средноеладски 2000/1900 – 1550 г. пр.н.е.[6][7]
Късноеладски I 1650 – 1500 г. пр.н.е.
Късноеладски IIA 1550 – 1450 г. пр.н.е.
Късноеладски IIB 1450 – 1400 г. пр.н.е.
Късноеладски IIIA 1400 – 1300 г. пр.н.е.
Късноеладски IIIB 1300 – 1190 г. пр.н.е.
Късноеладски IIIC 1190 – 1060 г. пр.н.е.
  1. Мосе, Клод и др. Кратка история на Древна Гърция. София, Труд, 2016. ISBN 978-954-398-458-9., стр 353 – Хронология.
  2. а б Попов Д., „Древна Гърция“, София, 2009, изд. „ЛИК“ с. 18
  3. Ahhiyawā // Енциклопедия Британика, 29 декември 2015. Посетен на 8 януари 2018. (на английски)
  4. The Bronze Age on the Greek Mainland: Early Bronze Age – Early Helladic I // Foundation of the Hellenic World, 1999 – 2000.
  5. The Bronze Age on the Greek Mainland: Early Bronze Age – Early Helladic II // Foundation of the Hellenic World, 1999 – 2000.
  6. а б The Bronze Age on the Greek Mainland: Early Bronze Age – Early Helladic III // Foundation of the Hellenic World, 1999 – 2000.
  7. The Bronze Age on the Greek Mainland: Middle Bronze Age – Introduction // Foundation of the Hellenic World, 1999 – 2000.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Helladic period в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​