Доисторическа Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Доисторическа или Праисторическа Гърция е хронологичен период в историята на Гърция, обхващащ времето на палеолита, мезолита и неолита до възникването на егейски цивилизации.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Праисторията на континенталната част на Гърция като цяло (включително Тесалия, Централна Гърция и Пелопонес като цивилизационно-културен ареал или историческа област) има следната хронология:

  • Докерамичен неолит – около 6800 – 6500 г. пр.н.е.
  • Ранен неолит около 6500 – 5800 г. пр.н.е.
  • Среден неолит около 5800 – 5300 г. пр.н.е.
  • Късен неолит около 5300 – 4500 г. пр.н.е.
  • Краен неолит около 4500 – 3200 г. пр.н.е.

Тази хронология е изградена на базата на радиовъглеродното датиране и на сравнителния метод спрямо данните със съседните археологически култури. Принципно и условно общата хронология на предцивилизационното развитие на човечеството е следното (за сравнение в годините преди новата ера):

  • Палеолит около 25 000 – 10 300
  • Мезолит около 10 300 – 8000
  • Докерамичен неолит 8000 – 7700
  • Ранен неолит около 7700 – 7000
  • Среден неолит около 7000 – 6500
  • Късен неолит около 6500 – 5700
  • Краен неолит около 5700 – 4600 [1]

Палеолит и мезолит[редактиране | редактиране на кода]

Възникването на първите поселища на територията на Гърция е тясно свързано и обослувено от общото развитие на региона означавано като Балкански неолит. Първите древни селища в Гърция са възникнали в Тесалия, където плодородното тесалийско поле позволявало на заселниците да култивират и отглеждат зърнени култури (пшеница и ечемик) за свои и на добитъка потребности. Най-ранните данни от/за тези селища ги отнасят, че те отговарят на културно равнище на онези в Близкия изток в периода на т.нар. докерамичен неолит.

Неолит[редактиране | редактиране на кода]

Между 4000 – 3000 г. пр.н.е. в Гърция започва изграждането на къщи от кирпич, като между селищата се прокарват пътища. В центъра на тези селища се издигат големи сгради за местните предводители – „протодворци“. Най-типични примери на неолитни селища в Гърция са Димини, Диспилио, Лерна и Сескло в континенталната част на Гърция, като археологически е разкрит и един ранен слой напластявания от тази епоха в Кносос на остров Крит.

В периода на неолита в Гърция са разкрити основно като групирания три групи археологически култури. [2][3]. Първите две проникват или пристигат от Западна Анатолия:

На по-късен етап от неолита от Западна Анатолия (Бейджесултан) в Древна Гърция прониква нова група култури (Дудешт, Боян, Хаманджия, Гумелница и др.), която вероятно е свързана с появата на Минойската цивилизация.

Халколит[редактиране | редактиране на кода]

В медната епоха на територията на Гърция започват да проникват носителите на индоевропейски езици. Носетелите на културата Коцофен (предшественици на илирите и месапите) асимилира култура Малик в Албания, а носителите на усатовската култура (според Мария Гимбутас и Джеймс Мелори – предци на фригийците, македоните и древните гърци) постепенно проникват в континенталната част на Гърция и асимилират пеласгите. С тяхното появяване на историческата сцена започва нов период известен като еладски период.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. J-P. Demoule and C. Perlìs, The Greek Neolithic: A New Review, Journal of World Prehistory 7:4(1993) 355 – 416, esp. 366 Fig.2
  2. South East Europe history – cultures sumamry
  3. MILIEU DU NEOLITHIQUE
  4. The Neolithic Cultures, архив на оригинала от 8 юни 2003, https://web.archive.org/web/20030608011011/http://projectsx.dartmouth.edu/history/bronze_age/lessons/les/2.html, посетен на 2011-11-12 
     Портал „Праистория“         Портал „Праистория          Портал „Гърция“         Портал „Гърция