Втора гръцка република
| Втора гръцка република | |
| 1924 г. – 1935 г. | |
| Химн: Химн за свободата | |
Втората гръцка република на картата на Европа през 1935 г. | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Местно име | Δεύτερη Ελληνική Δημοκρατία |
| Официален език | Гръцки |
| Континент | |
| Столица | Атина |
| Валута | Драхма |
| Управление | |
| Форма | Парламентарна република |
| История | |
| Епоха | Интербеллум |
| Провъзгласяване на република | 25 март 1924 г. |
| Референдум за монархия | 11 ноември 1935 г. |
| Население | |
| Религия | Православно християнство |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Днес част от | |
| Втора гръцка република в Общомедия | |
| История на Гърция |
|---|
| Праистория (до IV/III хил. пр. Хр.) |
|
| Бронзова епоха (IV/III – ΙΙ хил. пр. Хр.) |
| Древна Гърция (XI – I в. пр. Хр.) |
|
| Гърция в Римската империя |
|
| Средновековие и Ново време (330 – 1832) |
|
| Съвременна Гърция |
|
| Тематични статии |
Втората гръцка република (на гръцки: Βʹ Ελληνική Δημοκρατία) просъществува от 1924 г. до 1935 г., след което е възстановена монархията.
Втората гръцка република е пряко следствие от краха на мегали идеята в т.нар. малоазийска катастрофа.
След 1926 г. в Гърция са публикувани няколко закона за задължително преименуване на всички селища и градове в отражение на последователна държавна политика след 1922 г., когато Гърция изселва турското население и колонизира Беломорска Тракия със свои бежанци от Мала Азия. Изследователите на темата констатират, че елинизирането на топонимите е предприето като стъпка за създаване на колективно етническо съзнание. Според Института за новогръцки изследвания в Атина 4413 селища са сменили названията си със закон през периода 1913–1996 г. Сред тях преобладават тези, където има население с чужд етнически произход - най-вече славянски.[1]
Всичко по време на втората гръцка република е обсебено от появилия се национален разкол. Последен удар върху втората гръцка република нанася голямата депресия.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Жоржета Назърска, Преименуване на населени места и местности в Шуменския регион (1878-1944) / Материали от Втората нац. конф. по история, археология и културен туризъм / Университетско издателство „Епископ Константин Преславски", Шумен 2011, ISВN: 978-954-577-588-8 / стр.574