Втора гръцка република
| Втора гръцка република | |
|---|---|
| Δεύτερη Ελληνική Δημοκρατία | |
| 1924 г. – 1935 г. | |
.svg) Знаме .svg) Герб |
|
| Химн: Химн за свободата | |
.svg) Втората гръцка република на картата на Европа през 1935 г. |
|
| Континент | |
| Столица | Атина |
| Официален език | Гръцки |
| Религия | Православно християнство |
| Форма на управление | Парламентарна република |
| История | Интербеллум |
| Провъзгласяване на република | 25 март 1924 г. |
| Референдум за монархия | 11 ноември 1935 г. |
| Валута | Драхма |
|
|
| Днес част от |
 Гърция |
| Втора гръцка република в Общомедия | |
.svg){kind=small}
| |||
| Праистория (до IV/III хил. пр. Хр.) | |||
| Бронзова епоха (IV/III - ΙΙ хил. пр. Хр.) | |||
| Западномалазийска цивилизация | |||
| Минойска цивилизация | |||
| Цикладска цивилизация | |||
| Еладски период | |||
| Микенска цивилизация | |||
| Древна Гърция (XI — I в. пр. Хр.) | |||
| Ранножелязна епоха (XI—IX в. пр. Хр.) | |||
| Архаична епоха (VIII—VI в. пр. Хр) | |||
| Класическа епоха (V—IV в. пр. Хр.) | |||
| Елинистическа епоха (323 — 146 г. пр. Хр.) | |||
| Гърция в Римската империя | |||
| Римска Гърция (146 г. пр. Хр. — 330 г.) | |||
| Средновековие и Ново време (330—1832) | |||
| Византийска империя (330—1453) | |||
| Атинско херцогство (1204—1458) | |||
| Османска Гърция (1458—1832) | |||
| Съвременна Гърция | |||
| Война за независимост (1821—1832) | |||
| Първа гръцка република (1822—1829) | |||
| Монархия (1832—1924) | |||
| Втора гръцка република (1924—1935) | |||
| Монархия (1935—1973) | |||
| Диктатура на Метаксас (1936—1941) | |||
| Окупация (1941—1944) | |||
| Гражданска война (1944—1949) | |||
| Гръцка военна хунта (1967—1974) | |||
| Трета гръцка република (от 1974) | |||
| Тематични статии | |||
| Военно дело (Древна Гърция) | |||
| Гръцки имена | |||
| Гръцки език | |||
| Гръцка литература
| |||
Втората гръцка република (на гръцки: Βʹ Ελληνική Δημοκρατία) просъществува от 1924 г. до 1935 г., след което е възстановена монархията.
Втората гръцка република е пряко следствие от краха на мегали идеята в т.нар. малоазийска катастрофа.
След 1926 г. в Гърция са публикувани няколко закона за задължително преименуване на всички селища и градове в отражение на последователна държавна политика след 1922 г., когато Гърция изселва турското население и колонизира Беломорска Тракия със свои бежанци от Мала Азия. Изследователите на темата констатират, че елинизирането на топонимите е предприето като стъпка за създаване на колективно етническо съзнание. Според Института за новогръцки изследвания в Атина 4413 селища са сменили названията си със закон през периода 1913–1996 г. Сред тях преобладават тези, където има население с чужд етнически произход - най-вече славянски.[1]
Всичко по време на втората гръцка република е обсебено от появилия се национален разкол. Последен удар върху втората гръцка република нанася голямата депресия.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Greece during the Interwar Period, 1923 – 1940, from the Foundation of the Hellenic World
- Institute of Neohellenic Research. Pandektis: A Digital Thesaurus of Primary Sources for Greek History and Culture. Name Changes of Settlements in Greece
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Жоржета Назърска, Преименуване на населени места и местности в Шуменския регион (1878-1944) / Материали от Втората нац. конф. по история, археология и културен туризъм / Университетско издателство „Епископ Константин Преславски", Шумен 2011, ISВN: 978-954-577-588-8 / стр.574