Римска Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
The Parthenon at the Acropolis in 2004.jpg

История на Гърция

Доисторическа Гърция
(до XXX век пр.н.е.)
Егейска цивилизация
(XXX—XII век пр.н.е.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладска цивилизация
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — 146 г. пр.н.е.)
Тъмни векове (XI—IX)
Архаична Гърция (VIII—VI)
Класическа Гърция (V—IV)
Елинистична Гърция (IV — 146 г. пр.н.е.)
Гърция в Римската империя
Римска Гърция (146 г. пр.н.е. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
(след 1821)
Война за независимост (1821—1832)
Република (1822—1829)
Монархия (1832—1924)
Република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Хунта (1967—1974)
Република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература

Римска Гърция, както и съседната Римска Македония, е свързана с постелистичния период в развитието на Гърция и съседните ѝ територии на Балканите и в Мала Азия, който е доминиран и детерминиран от Древен Рим с неговите държавни, войнски и най-вече правни традиции.

Римска провинция[редактиране | редактиране на кода]

Периодът датира от римското завоюване на Антична Елада през 146 г. пр.н.е. Характеризира се с установяването на един траен мир по силата на Pax Romana. Горната граница на периода е спорна. Според различни хронологии това е периода от разделянето Римската империя на Западна и Източна, през реформите на Юстиниан Велики, до управлението на Ираклий. Римските граждански войни, преди установяването на империума, се отразяват плачевно на състоянието на Гърция, а населението ѝ намалява, както и броя на градовете, като обедняват и опустяват цели области според очевидеца Страбон (X кн. от География). През първите три века от новата ера, Гърция се радва на почти непрекъснат мир, растеж и благоденствие.

Имперски период[редактиране | редактиране на кода]

Много от римските императори показват голяма загриженост за Гърция като наследник на велика култура и я обсипват със специални грижи. Юлий Цезар основава Коринт, Октавиан Август - Патра и Никопол. Тиберий въвежда Македония и Ахея в икономически просперитет, правейки ги императорски провинции от сенатски. Нерон установява нестимийския празник на независимостта на Гърция, което се е равнявало на освобождаването ѝ от данък. Императорите от династиите на Флавиите и Антониите многократно посещават покритите с антична слава градове в Гърция и благоприятстват развитието на Атина. На специална щедрост се радва Гърция по времето на Адриан през 2 век. Това е векът на просперитет на знаменитите атински философски школи. Атина се превръща в книжовен и културен център на Римската империя по това време, символ на просветата по примера на Александрия от времето на Александър Македонски. Марк Аврелий дава най-висок статут на атинската школа в цялата империя, щедро възнаграждавайки преподавателите в нея.

Като цяло, Римска Гърция е светска, превръщайки се в център на просветата и културата на цялото Средиземноморие и късноантичния свят. Достъп до древногръцката просвета и култура имат като правило представители на всички народи на света, без разлика на език и религия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]