Римска Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
The Acropolis.JPG

История на Гърция

Доисторическа Гърция
(до XXX век пр.н.е.)
Егейска цивилизация
(XXX—XII век пр.н.е.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладска цивилизация
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — 146 г. пр.н.е.)
Тъмни векове (XI—IX)
Архаичен период (VIII—VI)
Класически период (V—IV)
Елинистичен период (IV — 146 г. пр.н.е.)
Гърция като част Римската държава
Римска Гърция (146 г. пр.н.е. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
(след 1821)
Война за независимост (1821—1832)
Монархия (1832—1924)
Република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Хунта (1967—1974)
Република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература

Римска Гърция, както и съседната Римска Македония, е свързана с постелистичния период в развитието на Гърция и съседните ѝ територии на Балканите и в Мала Азия, който е доминиран и детерминиран от Древен Рим с неговите държавни, войнски и най-вече правни традиции.

Римска провинция[редактиране | edit source]

Периодът датира от римското завоюване на Антична Елада през 146 г. пр.н.е. Характеризира се с установяването на един траен мир по силата на Pax Romana. Горната граница на периода е спорна. Според различни хронологии това е периода от разделянето Римската империя на Западна и Източна, през реформите на Юстиниан Велики, до управлението на Ираклий. Римските граждански войни, преди установяването на империума, се отразяват плачевно на състоянието на Гърция, а населението ѝ намалява, както и броя на градовете, като обедняват и опустяват цели области според очевидеца Страбон (X кн. от География). През първите три века от новата ера, Гърция се радва на почти непрекъснат мир, растеж и благоденствие.

Имперски период[редактиране | edit source]

Много от римските императори показват голяма загриженост за Гърция като наследник на велика култура и я обсипват със специални грижи. Юлий Цезар основава Коринт, Октавиан Август - Патра и Никопол. Тиберий въвежда Македония и Ахея в икономически просперитет, правейки ги императорски провинции от сенатски. Нерон установява нестимийския празник на независимостта на Гърция, което се е равнявало на освобождаването ѝ от данък. Императорите от династиите на Флавиите и Антониите многократно посещават покритите с антична слава градове в Гърция и благоприятстват развитието на Атина. На специална щедрост се радва Гърция по времето на Адриан през 2 век. Това е векът на просперитет на знаменитите атински философски школи. Атина се превръща в книжовен и културен център на Римската империя по това време, символ на просветата по примера на Александрия от времето на Александър Македонски. Марк Аврелий дава най-висок статут на атинската школа в цялата империя, щедро възнаграждавайки преподавателите в нея.

Като цяло, Римска Гърция е светска, превръщайки се в център на просветата и културата на цялото Средиземноморие и късноантичния свят. Достъп до древногръцката просвета и култура имат като правило представители на всички народи на света, без разлика на език и религия.

Християнски период[редактиране | edit source]

Налагането на християнството в Гърция като цяло не среща съпротива за разлика от други части на империята. Като цяло Гърция е малко облагодетелствана от реформите на Диоклециан и Константин Велики, но новата имперска столица Константинопол е по-скоро символ на елинизма отколкото на Стария Рим. Решителните действия в посока окончателното налагане на новата християнска религия от император Юстиниан (527-565) слагат края на древногръцките философски школи, на за сметка на това възниква средновековната схоластика. Според знаменития съвременен исторически триумвират (Робърт Грейвс, Арнолд Тойнби и Георгий Острогорски), управлението на Юстиниан Велики е онзи исторически кръстопът който синетзира античното триединство (по примера на Света Троица) между античната древногръцка култура, римската държавна традиция и най-вече римско право и източната маздеистка мистика и религия, трасирайки пътя на цивилизационното развитие на Европа и в по-малка степен Близкия Изток и Северна Африка към средновековието.

Освещавайки Света София, като център на света, след победата си на Хиподрума над въстаниците, и въвеждайки корпус юрис цивилис, Юстиниан Велики изрича сакралната реплика - Соломоне, аз те надминах!

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]