Архаична Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
The Parthenon at the Acropolis in 2004.jpg

История на Гърция

Праистория
(до IV/III хил. пр. Хр.)
Бронзова епоха
(IV/III - ΙΙ хил. пр. Хр.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладски период
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — I в. пр. Хр.)
Ранножелязна епоха (XI—IX в. пр. Хр.)
Архаична епоха (VIII—VI в. пр. Хр)
Класическа епоха (V—IV в. пр. Хр.)
Елинистическа епоха (323 — 146 г. пр. Хр.)
Гърция в Римската империя
Римска Гърция (146 г. пр. Хр. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
Война за независимост (1821—1832)
Първа гръцка република (1822—1829)
Монархия (1832—1924)
Втора гръцка република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Гръцка военна хунта (1967—1974)
Трета гръцка република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература

Архаичният период от историята на Древна Гърция започва след гръцките тъмни векове, някъде от 9 век пр.н.е./8 век пр.н.е. – и продължава до персийската инвазия и началото на гръко-персийските войни[1]. Периодът започва с увеличаване на населението и окончателно се налага полисната система въз основа на синойкизма. За древногръцките градове през архаичния период е характерна двойствената форма на собственост – общополисна и частна, както и двойственият статут на местни жители и чужденци – метеките в Древна Атина и периеките в Спарта. Последните са свободни юридически, но без политически и граждански права[1].

През Архаичния период започва развитието на политически и икономически отношения, военното дело и културата. Въз основа на финикийската писменост е създадена гръцката азбука, съставени са първите епоси, развиват се строителството, архитектурата и скулптурата. Формират се въоръжени сили от пехотинци хоплити. В Древна Атина са създадени основните институции на демокрацията, развити след това през класическия период. В Древна Спарта законодателят Ликург провежда своите реформи, насочени към военизирана организация на обществения живот. Спарта подчинява Месения, а покореното население превръща в илоти. Основан е Пелопонеският съюз, доминиран от Спарта, която в края на 6 век пр.н.е. става най-силният гръцки полис. Освен тях на континента Месения и Антична Тесалия се развиват консервативно и предимно аграрно, а Аркадия, Елида, Етолия и Акарнания развиват само скотовъдство, запазвайки селския бит и патриархалните родово-племенни отношения чак до римско време. [1] От друга страна, между малоазийските древногръцки полиси и Древния Изток има търговски и духовен обмен, спомагащ за ускореното развитие на древногръцката цивилизация и култура.

През Архаичния период започва Великата гръцка колонизация.

В областта на културата периодът завършва с подновяването на тесните връзки с Изтока и интелектуална революция, възвестила класическия период.

Социално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Във всяка общност са много силни родовите връзки, като най-големите групирания са по племена или фили[2]. Често това отразява древното деление на гръцкия народ отпреди идването му в егейския басейн; така например в дорийските градове често се срещат трите дорийски фили с техните традиционни имена: хилеи, димани и памфили. Понякога се срещат имената и на други фили, които първоначално били недорийско население; така било например в Сикион, където имало четвърта фила, айгиалеи. Йонийските държави са съставени от четири фили – гелеонти, аргадеи, айгикореи и хоплети, а понякога, както в Милет – и други[3]. В Древна Атина в края на 6 век пр.н.е. Клистен разширява наследственото гражданство, основано на принадлежност към четирите фили, на десет племена, свързани не само с жителството, но и с потеклото. По същия начин постъпват и други реформатори: когато в Кирена към средата на VI век пр.н.е. бил повикан Демонакс от Мантинея, той заменил дорийските фили, съществуващи още от създаването на колонията, с три нови фили[3].

По-малките групирания са във фратрии (братства), свързани от общ култ, геноси – фамилни родове, свързани с кръвна връзка, и домакинствата (ойкос). Съществуването на тези групирания е доказано от ролята им в контрола на гражданството и собствеността. Не е изяснено обаче колко са стари, тъй като Омир не използва същата терминология. Според него всяка обособена общност имала монархическо управление – потомствен владетел, подпомаган в управлението от главите на геносите и фратриите. Известни са имената на някои управляващи аристократични родове – в Древен Коринт властва кланът Бакхиади, наброявал най-много няколкостотин души. В Древна Атина съществува съсловието на Евпатридите – хора от добро потекло или аристократи (възможно е да са били в кръвно родство, но не е сигурно)[2].

Икономическата власт се намирала в ръцете на едрите собственици на земя, които можели да си позволят да поддържат коне за бойните колесници и добро въоръжение. Поземлената аристокрация често свеждала монарха до положението на пръв между равни; царската функция била само титла, една от много магистратури, предимно с религиозен характер. Но заедно с това икономическите устои на този социален ред се променяли. Изглежда наследяването се е свеждало до равна подялба между преките наследници и затова когато собственикът на един парцел земя имал повече от един син, имуществото се раздробявало при смъртта му на части, които при всяко следващо поколение ставали все по-малки; много скоро собствениците изпадали в мизерно положение и обедняването ги заставяло или да задлъжнеят, или да постъпят на служба у някой богаташ, който се рано или късно слагал ръка на малкото им стопанство. Оттук и общата тенденция към съсредоточаване на земите в ръцете на неколцина привилегировани, докато все по-нарастваща маса от населението трябвало да се труди при тежки условия, като рискувала да загуби икономическата си независимост, та дори, поради задлъжняване и заробване за дългове, и самата си свобода[4]. Неравното разпределение на поземлената собственост, предизвиква социална криза и масово изселване, довело до създаването на гръцки колонии.

В Дела и дни Хезиод описва един случай на подобна социална криза – съдбата на дребен земеделец – който се отнася за Беотия в края на 8 век пр.н.е.

Също Хезиод описва и власт (понякога подтисническа), упражнявана от василевс (basileus). Думата се превежда обичайно като цар и се смята за наследена от времената на монархията. В Атинската правна система се среща архонт василевс (archon basileus) Съществува и хипотеза, че архаичните василевси не са били царе, а по-скоро наследствени аристократи[2].

Политическо развитие[редактиране | редактиране на кода]

Полиси[редактиране | редактиране на кода]

Полисът е съвкупността на всички градски и селски области около един център и възниква като общност на свободните му жители. В полиса влизат земите, рудниците, каменоломните и други. Тази политическа и социална единица е център на стопанския живот в процеса на синойкизъм – съжителство с цел обединение срещу враждебни съседи. Според тогавашните представи всички граждани на един полис произхождат от един и същи прародител и считат, че са свързани помежду си с кръвно родство. Всеки полис има свое божество-покровител, но боговете са общи и имат светилища на различни места. Чрез общата религия, общия език и писменост постепенно започва да се оформя единно елинско самосъзнание[5].

Политическата самостоятелност и независимостта от другите общини са главна характерна черта на полиса. Икономическа основа е трудът на робите. Развити са два вида собственост: частна — на робовладелците, и общополисна – на всички граждани. Полисът е независима единица, разположена на ограничена територия. Управлението на полиса се нарича политика.

Колонизация[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Архаична Гърция (в червено са териториите с полиси, в лилаво – обитаваните от племена

В Архаична Гърция се слага началото на великата гръцка колонизация, чиито политико-икономически причини се коренят в демографския полисен проблем, определен от релефа и агро-метеорологическите условия в Древна Гърция. Малкото и неплодородна земя в континенталната част, при бързото нарастване на населението в полисите водят до свръхпопулация и своеобразен глад за земя. Ниското производствено-техническо равнище на селското стопанство по това време предполага решение на въпроса единствено по екстензивен път. Други фактори, предопределили колонизацията през архаичния период, са сушата и епидемиите[1].

Поява на тирания[редактиране | редактиране на кода]

Нарастването на търговията по море и контактите с по-богатите азиатски цивилизации води до промени в обществената организация на гърците към 8 век пр.н.е. По това време Персия осъществява първите нападения срещу Гърция и аристократичната прослойка в полисите научава за наличието на наистина големи богатства. Макар богатството тогава да има съвсем друго изражение поради простия факт, че няма пари във вид на монети – те се появяват малко по-късно (разкопки на основите на храма на Артемида в Ефес фиксират точната дата някъде около 600 г. пр.н.е.) – злато и сребро могат да се събират под формата на предмети или слитъци. Познаването на благородните метали в качеството им на ценности личи от изпращането на такива дарове в светилищата, както и от две поеми на Солон[2].

Първото място на промени е Древен Коринт. Благоприятното му географско положение е източник на богатство за управляващия аристократичен род на Бакхиадите – управлявали почти цял век като олигарси, като всяка година избирали нов владетел от своите среди, т.н. притан („Prytanis“). Другите родове обаче са недоволни от съществуващото положение и закономерно на власт около 650 г. пр.н.е. идва Кипсел – първият тиран. През 4 в пр.н.е. Аристотел пише, че тиранията се появява тогава, когато има вътрешно несъгласие между олигарсите и това обяснява добре случая в Коринт.

Съвременните учени търсят и други причини за успеха на Кипсел, извън недоволството от съществуващата власт. Едно от вероятните обяснения е от военен характер – че моделът на водене на война се променя около 7 век пр.н.е., когато редом с полисите се появяват хоплитите и колективното бойно формирование фаланга, заменили индивидуалните двубои. Веднага трябва да се подчертае, че няма солидни доказателства в подкрепа на тази съвременна „теория на хоплитите“. Според нея промените в начина на воденето на война способстват за утвърждаването на тиранията, защото извеждат на преден план значението на колектива[2].

Древните автори не правят такава връзка. Тукидид обяснява тиранията с икономически фактори. Аристотел признава, че разширяването на военната база на държавата е свързано с разширяване на политическите правомощия, но не споменава изрично тиранията. На друго място той я обяснява с разцепление в олигархията или с позоваване на водачи – демагози, които ако са едновременно и генерали, лесно могат да се превърнат в тирани (визирайки на първо място Дионисий I Стари, тиран на Сиракуза).

Друг ранен тиран е Фидон от Аргос, който често се два като пример за връзката между военния фактор и тиранията. За съжаление има разминавания за точното време на царуването му – Павзаний посочва 8 век пр.н.е., докато Херодот – 6 век. Съвременните учени го слагат през 7 век и го асоциират със забележителната победа на Аргивите над Древна Спарта при през 669 г. пр.н.е.[2] Най-известен тиран е Пизистрат, управлявал Древна Атина през 6 век пр.н.е.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено 9 и 8 век пр.н.е. се наричат геометрична епоха поради оригиналния характер на керамиката от това време[6]. Те са последвани от ориентализиращия период през 8 – 7 век пр.н.е., наречен така поради силното влияние на Изтока [7]. Търговията с източните пазари, отначало с посредничеството на финикийците, а по-късно директно, разпространява из целия гръцки свят произведенията на източните майстори: златарски изделия, тъкани, слонова кост, бронзови предмети. Влиянието от Азия се отразява силно на нравите, мисълта и изкуството. Източната мода на дълги, богато украсени дрехи, разкошни накити, парфюми, скъпи предмети, изнеженост и лукс във всекидневния живот проникват отначало в йонийските гръцки градове, а и в богатите колонии на Запад, търгуващи с Изтока. Религиозните вярвания и митове получават нов облик по подражание на източните традиции: Ефеската Артемида, Афродита от Пафос, Аполон от Дидима имат немалко черти на азиатски божества. Чудовищата, които митологията охотно възприема – сфинкс или грифон, Горгона или Химера, Сирена или Пегас, произхождат или са заимствани от азиатския фолклор. Декоративното изкуство както в златарството, така и в керамиката възпроизвежда източни мотиви, които особено чрез тъканите се разпространяват из цяла Гърция: фризовете от непрекъснато повтарящи се животни, като че ли отпечатани с цилиндрите-печати, които гравирали художниците от Близкия изток, са съществен елемент от украсата на красивите ориентализиращи вази на родоската и коринтската керамика. Дори в музиката малоазийският принос е значителен: гърците му дължат двата основни лада – фригийския и лидийския[7].

В началото на 6 век пр.н.е. в Йония се появяват първите мислители в областите, която днес наричаме наука и философия. С имената на Талес от Милет и Питагор от Самос – живели съответно в началото и втората половина на века – са свързани първите теоретични размисли в областта на математиката и астрономията. Други милетчани, като Анаксимандър и Анаксимен също размишляват върху природата и нейната същност. В края на века Ксенофан от Колофон развива в стихове теория за единния безличен бог, като критикува политеизма и придаването на човешки образ на боговете. Парменид от Елея, чийто ученик е Зенон, и Емпедокъл от Агригент по това време също употребяват поетична форма за да изложат схващанията си за битието. Техният съвременник Хераклит от Ефес провъзгласява, че всичко е непрекъсната борба, движение и развитие[8].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 136 – 7 – Архаичен период в Древна Гърция. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
  2. а б в г д е ((en)) Hornblower, Simon. Ancient Greek civilization. // Енциклопедия Британика. 19 май 2017. Посетен на 3 януари 2018.
  3. а б Шаму 1979, с. 248.
  4. Шаму 1979, с. 60.
  5. Попов 2009, с. 104 – 106.
  6. Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 45.
  7. а б Шаму 1979, с. 86.
  8. Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, Издателство „Български художник“, 1979. с. Осма глава:Мислители и поети.

Литература[редактиране | редактиране на кода]