Дидима (Мала Азия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Руини от Дидима – човешката фигура дава представа за размерите на сградата

Дидима (на старогръцки: Δίδυμα, днешният град Дидим) е древно светилище на бог Аполон с оракул в Западна Мала Азия, сред най-значимите светилища на Аполон наред с Кларос, Делфи и Додона. Има добре запазени големи постройки от древността.

Дидима се намира близо до пристанищния град Милет, на западния бряг на Мала Азия (в днешна Турция). През 6 век пр.н.е. навътре от брега е построен около 17 км дълъг „свещен път“, свързващ пристанището на Милет с Дидима, от двете страни на който били поставени архаични статуи на седнали мъже и на лъвове (някои от тях сега са в Британския музей)[1].

Херодот и Павзаний пишат, че йонийците пристигат тук към 1 хилядолетие пр.н.е. и намират едно по-старо култово място, на което преди тях е почитана местна богиня. Досега се приема, че е основано през 2 хилядолетие, но засега няма археологични доказателства за тази теза. Според легендата на това място Лето забременява от Зевс с техния син Аполон. Оракулът е много известен вероятно още през 7 век пр.н.е.

Храм на Аполон[редактиране | редактиране на кода]

Колони от храма на Аполон

Първите строителни работи на храм на Аполон датират от около 540 г. пр.н.е. и този храм е от типа диптер, т.е. с портик с две редици колони и отворен вътрешен двор[2] Вътрешността била украсена с колони, чиято подредба била симетрична на тази на външните. Колоните имали фигуративна украса, подобна на използваната в Ефес. До Гръко-персийските войни за този храм се грижел родът на Бранхидите, но той е опожарен от персите през 494 г. пр.н.е.

На мястото на архаичния храм в началото на елинистическата епоха започва строеж на колосален храм[1], който се свързва с посещението на Александър Велики в Милет през 334 пр.н.е.

Реконструкция на плана на храма

Планирането на храма извършва известният архитект Пайоний (Пеоний) от Ефес (според други източници участва и Дафнис от Милет). Храмът на Аполон (118 м × 60 м) е почти завършен през II век пр.н.е., и макар че остава непокрит, е образец на елинистичния стил със 108 йонийски колони с 20 метра височина. Сградата е първият йонийски храм, при чийто строеж е спазена атическата традиция на равно разстояние между колоните.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 334.
  2. Peter Schneider: Neue Funde vom archaischen Apollontempel in Didyma. In: Ernst-Ludwig Schwandner (Hrsg.): Säule und Gebälk. Zu Struktur und Wandlungsprozeß griechisch-römischer Architektur. Bauforschungskolloquium in Berlin vom 16.-18. Juni 1994. Diskussionen zur Archäologischen Bauforschung. Vol. 6, 1996, p. 78 – 83.
  • Херодот, 1, 157
  • Павзаний, 7, 26
  • Klaus Tuchelt, Didyma-Branchidai. Zabern, Mainz 1991, ISBN 3-8053-1316-0
  • Joseph Fontenrose, 1988. Didyma. Apollo's Oracle, Cult and Companions, (Berkeley).
  • H. W. Parke, 1985. The Oracles of Apollo in Asia Minor

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]