Елида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древен Пелопонес (интерактивна версия)

Елида (на гръцки: Ήλις или Ήλεία, Елис) е област в Древна Гърция, намираща се в западната част на полуостров Пелопонес. Там се намира прочутото светилище на Зевс в Олимпия, където на всеки четири години се провеждат панелинските Олимпийски игри. В този район се намира и микенският център Пилос, където е разкрит царски дворец със стенописи и архив от глинени плочки с надписи на линейно писмо Б.

Днес в Гърция Елида е ном с център Пиргос.

В древномакедонския и римски период в историята на Гърция, Елида обхваща северозападната част от Пелопонес и граничи на юг с Месения по река Неде. На изток границата ѝ с Аркадия е по река Ериманти, а на север границата с Ахея минава по река Лариса и Скиладския хребет. На запад е Йонийско море.

Древните обитатели на областта, наричани условно елиди, се занимавали със земеделие в ниските части по долините на реките, а по високите хребети – със скотовъдство. Във високите части на областта е имало тучни пасища и дъбови гори. В крайбрежните райони широко разпространено е било също така лозарството и рибарството.

Изконните жители на областта са известни от древногръцките източници като кавкони и епейци. Впоследствие, след първата северна вълна от ново население по тези земи, Елида е заета от етолийците, които се превръщат в господстваща прослойка (нещо като каста).

От края на V век пр.н.е. последователно атиняни, спартанци, аркадияни и македони нарушават границите, свободата и сигурността на Елида.

Най-важните и известни градове на Елида са Пиргос и Захаро.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Калон (496 – 456 г. пр.н.е.), скулптор
  • Алексин (339 пр. Хр. – 265 пр. Хр.), древногръцки философ

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bursian, „Geographie von Griechenland“ (II т., Лпц., 1868, стр. 267 – 309);
  • Kiepert, „Lehrbuch der alten Geographie“ (B., 1878, стр. 258 – 260);
  • Forbiger, „Kurzer Abriss der alten Geographie“ (Лпц., 1850, стр. 440 – 442);
  • Павзаний, „Описание Эллады“ (руски превод на Янчевецки, СПб., 18871889, стр. 442 – 544.