Гръко-персийски войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гръко-персийски войни
Map Greco-Persian Wars-en.svg
Карта на Гръко-персийските войни
Информация
Период 499-449 пр.н.е.
Място Гърция, Йония, Кипър и Египет
Резултат победа на Древна Гърция
Воюващи страни
гръцките полиси, водени от Атина и Спарта (без Локрида, Ахея, Епир и Аргос) Персийска империя и съюзници (вкл. Тесалия, Беотия, Тива, Македония, и Финикия)
Командири
Милтиад Младши,
Еврибиад,
Темистокъл,
Леонид I,
Павзаний,
Кимон,
Перикъл
Дарий I,
Мардоний,
Датис,
Артатрен,
Ксеркс I,
Мегабиз
Гръко-персийски войни в Общомедия

Гръко-персийски войни (499 пр.н.е.449 пр.н.е. , с прекъсвания), между Ахеменидската империя и гръцките градове-държави, отстояващи своята независимост. Описани подробно от гръцкия историк Херодот.

Големи победи на гърците: при Маратон, 490 г.; при остров Саламин, 480 г.; при Платея, 479 г.; при нос Микал, 479 г.; при град Саламин (на Кипър), 449 г. Персия губи владенията си в Егейско море, по бреговете на Хелеспонт и Босфора, признава политическата независимост на полисите в Мала Азия.

Основни етапи[редактиране | редактиране на кода]

В историографията гръко-персийските войни е прието да се делят на две: първа — 492-490 пр.н.е., втора — 480-479 пр.н.е.
или
три войни -първа — 492 пр.н.е., втора — 490 пр.н.е., трета — 480-479 (449 пр.н.е.).

  • Въстание на Милет и други градове в Йония против персийското господство (500 г. пр.н.е./499 г. пр.н.е. - 494 г. пр.н.е.).
  • Неуспешна морска атака на персите завършила с бурни ветрове и смърт за персите (492 г.пр.н.е.)
  • Нахлуване на Дарий I на Балканския полуостров, завършило с поражението му при Маратон (492 г. пр.н.е. - 490 г. пр.н.е.).
  • Поход на Ксеркс I (480 г. пр.н.е. - 479 г. пр.н.е.)
  • Действия на Делоския военен/морски съюз против персите в Егейско море и Мала Азия (477 г. пр.н.е. - 459 г. пр.н.е.).
  • Атинска експедиция в Египет и край на гръко-персийските войни (459 г. пр.н.е. - 449 г. пр.н.е.).

Битката при Маратон[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Маратон се води през 490г. пр. Хр. между атиняните (с помощ от Платея), водени от Милтиад, и персите, предвождани от Датис и Артаферон.

Походът, поръчан от Дарий I е с цел наказване на гръцките полиси Атина и Еретрея, защото те подпомагали Йонийските полиси, дигнали въстание срещу неговата власт. Когато слухът за огромната армия на Дарий се разнася из Еретрея, те веднага се предали. Атинияните били раздвоени между това дали да се борят с персийците и да се изложат на почти сигурна смърт, или да се предадат. Те, обаче, ценят свободата си над всичко и с помощта на Милтиад, които успява да даде кураж на атиняните да се сражават.

Въпреки значително по-голямата персийска армия (25,000 пехотинци и 1000 конница), гениялната стратегията на Милтиад успява да донесе победа на гърците, които имат над два пъти по-малка армия (9,000 - 10,000 атиняни; 1000 платейци).

Идеята на Милтиад е да раздели гръцката армия на три части, като централната бъде разтеглена по две причини. Първо, така армията изглежда значително по-голяма, отколкото е, и второ, за да има по слаб център. Слабият център е нужен, за да може силните фланкове да заобиколят и нападнат персийската армия встрани.

Сили на армиите:
Гърци Персийци
9,000-10,000 атиняни;

1,000 платейци

25,000 пехотинци и 1,000

кавалерия

100,000+ въоражени гребци и моряци

(малко използвани, най-вече за да пазят корабите)

600 триери

Позиций на армията на гърците (синьо) и на персийците (червено), с по-слабия център и подилените гръцки флангове.

Последици от Гръко-персийските войни[редактиране | редактиране на кода]

Конфликтът между Елада и Ахеменидска Персия, продължил половин век, е пряко свързан с политизирането в Елада и използва всички икономически, военни и духовни ресурси на гръцкия свят.

След битката при град Саламин на остров Крит, където за пореден път персийският флот е разгромен, се подписва Калиевият мир през 449г. пр. Хр., с който елинските полиси и Персия се съгласяват на няколко условия.

Първото е, че всички елински градове в Азия могат да имат самостоятелно управление. Другото условие е, че никой персийски сатрап и неговите армии не могат да започват военни конфликти с който и да е гръцки град. Съответно, ако тези условия са спазени, атиняните не могат да пращат войски в земите, управлявани от Персия. В допълнение на това, персийските армии и флотилия не можели да пристъпват в Елада, съответно и в Егейско море. Тези ограничения са също валидни и за търговските пътища на Персия, които минават оттам.

Друга важна последица, започнала още преди самия край на войната, е създаването на Атинско-делоския морски съюз през 478г. пр. Хр. Целта на неговото създаване е подпомагане на съвместните елински действия срещу Персия. Съюза подпомага и за засилването на атинския авторитет из Елада. Това не се харесва на следващия по сила и авторитет полис – Спарта. В средата на V век пр. Хр., съюзническата хазна е преместена в Атина и е използвана изцяло за нуждите на полиса. Това ще доведе до започването на Пелопонеските войни.

Формиране на варварите и ксенофобите[редактиране | редактиране на кода]

В хода на войната се появяват и два нови термина – варвари и ксенофоби. Думата „варварин“ (*на гръцки*) се появява като събирателно понятие и се среща в изворите не само като дума за неелинските племена, но общо за жителите на „Варвария“ (чужбина). Според Херодот думата произлиза не от старогръцки, а от египетската дума „бар-бар“, която се използва за хората, които тогава не говорят египетски. Идеята е, че съществата издаващи тези звуци, са неразбираеми за гърците.

Въпреки че персийците се признават за победени, гърците не променят много своето държание към тях. Близо сто години след края на войните, известният атински политик, Исократ, създава речи чрез които описва войната с изобилстващата от богатства Персия, като икономически полезна за Европа.

В този процес се появява и терминът „ксенофобия“ – страх/омраза към чужденците. Това значение може да се опише като страх от чужденците (варварите), защото са дали основание да се боят от тях, или защото изглеждат опасни, което същевременно довежда и до омраза към тях. 

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang Will: Die Perserkriege. (= Beck'sche Reihe 2705 C. H. Beck Wissen) C. H. Beck, München 2010, ISBN 978-3-406-60696-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]