Артемизия I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Артемизия I
Царица на Халикарнас, Кос, Нисирос и Калиндос
Artemisia I - Caria.png
Артемизия I, от Promptuarii Iconum Insigniorum
Лични данни
Родена 5 в.пр.н.е.
Халикарнас
Починала 5 в.пр.н.е.
Предшествана от съпруга ѝ (името му е неизвестно)
Наследена от Писинделис
Потомци Писинделис
Баща Лигдамис
Артемизия I в Общомедия

Артемизия I (на старогръцки: Ἀρτεμισία, на персийски: آرت, Artemisia I, fl. 480 пр.н.е.) е царица на Халикарнас (днес Бодрум), град на дорийските гърци и карийците в ахеменидската сатрапия Кария и на Кос през 480 пр.н.е. Тя е дъщеря на Лигдамис. Майка е на Писинделис и е негова регентка. След смъртта на нейния съпруг тя поема управлението и се отличава със смелост и геройство. [1]

Битка при Саламин[редактиране | редактиране на кода]

Единствена от всички командващи, Артемизия съветва персийския цар Ксеркс да не встъпва с гърците в битка по море. Въпреки своя съвет, тя приема участие в битката при Саламин в септември 480 година пр. н. е. и се бие на страната на персите и ръководи своите 5 кораба. Тя е единствената жена, командваща войска в морските битки при Артемизион и Саламин.

Ксеркс, наблюдавайки битката от отдалените хълмове е горд с храбростта на Артемизия. Съгласно Херодот, Ксеркс казал: „Моите мъже се превърнаха в жени, а жените станаха мъже!“[2]

След разгрома под Саламин, Артемизия убеждава Ксеркс да се върне в Мала Азия - въпреки съветите на неговия военачалник Мардоний, който счита, че Ксеркс трябва да остане.

Артемизия получава задачата да се грижи в Ефес за синовете на Ксеркс I. В замяна тя получава изгодни условия от съюза с персите.

Смърт и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Легенда, описана от Византийския Патриарх Фотий, гласи: Артемисия страстно се влюбва в мъж на име Дарданий, и когато той я отблъсва, Артемизия, посъветвайки се с оракула, се хвърля от скала в Егейско море. Херодот е по-благосклонен към Артемизия, макар тя да се сражава на страната на персите, възможно заради това, че, тя както и Херодот, и двамата са родом от Халикарнас.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bernhard Kytzler: Frauen der Antike. Von Aspasia bis Zenobia. Artemis, München & Zürich 2000, ISBN 3-7608-1224-4, S. 33
  2. Херодот, The Histories, Artemisia of Halicarnassus

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]