Артемизия I
| Артемизия I | |
|---|---|
| Царица на Халикарнас, Кос, Нисирос и Калиндос | |
 Артемизия I, от Promptuarii Iconum Insigniorum | |
| Лични данни | |
| Родена |
5 век пр.н.е. Халикарнас |
| Починала | 5 век пр.н.е. |
| Предшествана от | съпруга ѝ (името му е неизвестно) |
| Наследена от | Писинделис |
| Потомци | Писинделис |
| Баща | Лигдамис |
| Артемизия I в Общомедия | |
Артемизия I (на старогръцки: Ἀρτεμισία, на персийски: آرت, Artemisia I, fl. 480 пр.н.е.) е царица на Халикарнас (днес Бодрум), град на дорийските гърци и карийците в ахеменидската сатрапия Кария и на Кос през 480 пр.н.е. Тя е дъщеря на Лигдамис. Майка е на Писинделис и е негова регентка. След смъртта на нейния съпруг тя поема управлението и се отличава със смелост и геройство. [1]
Битка при Саламин[редактиране | редактиране на кода]
Единствена от всички командващи, Артемизия съветва персийския цар Ксеркс да не встъпва с гърците в битка по море. Въпреки своя съвет, тя приема участие в битката при Саламин в септември 480 година пр. н. е. и се бие на страната на персите и ръководи своите 5 кораба. Тя е единствената жена, командваща войска в морските битки при Артемизион и Саламин.
Ксеркс, наблюдавайки битката от отдалените хълмове е горд с храбростта на Артемизия. Съгласно Херодот, Ксеркс казал: „Моите мъже се превърнаха в жени, а жените станаха мъже!“[2]
След разгрома под Саламин, Артемизия убеждава Ксеркс да се върне в Мала Азия - въпреки съветите на неговия военачалник Мардоний, който счита, че Ксеркс трябва да остане.
Артемизия получава задачата да се грижи в Ефес за синовете на Ксеркс I. В замяна тя получава изгодни условия от съюза с персите.
Смърт и наследство[редактиране | редактиране на кода]
Легенда, описана от Византийския Патриарх Фотий, гласи: Артемисия страстно се влюбва в мъж на име Дарданий, и когато той я отблъсва, Артемизия, посъветвайки се с оракула, се хвърля от скала в Егейско море. Херодот е по-благосклонен към Артемизия, макар тя да се сражава на страната на персите, възможно заради това, че, тя както и Херодот, и двамата са родом от Халикарнас.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Bernhard Kytzler: Frauen der Antike. Von Aspasia bis Zenobia. Artemis, München & Zürich 2000, ISBN 3-7608-1224-4, S. 33
- ↑ Херодот, The Histories, Artemisia of Halicarnassus
- Полиян: Stratagems. 8, 53
- Helmut Gams: Artemisia 1. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 1, Stuttgart 1964, Sp. 625
