Второ робско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Второ робско въстание
Въстания на робите в Древен Рим
Информация
Период 104100 пр.н.е.
Място Сицилия
Резултат Римска победа
Страни в конфликта
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска република 4168 - Milano - Antiquarium - Replica elmo gladiatore - Foto Giovanni Dall'Orto - 14-July-2007 - 1.jpg Роби от Сицилия
Командири и лидери
Маний Аквилий Салвий
Атенион

Второто робско въстание е неуспешен бунт на роби срещу Римската република. Бунтът избухва на о-в Сицилия и продължава от 104 до 100 пр.н.е.

По време на войната срещу кимврите в Цизалпийска Галия, консулът Гай Марий се опитва да събере достатъчно големи сили, които да участват във войната срещу варварите. Когато Марий иска помощ от царя на Витиния – Никомед III, монархът отказва да изпрати подкрепление под предлог, че римските събирачи на такси – публиканите[1] са поробили тези, които са в състояние да платят за събирането на военна сила и Никомед не е в състояние да финансира исканите от Рим подкрепления. След отказа Марий обявява с декрет, че поробените съюзници от Витиния служещи в Сицилия трябва да бъдат освободени.

Около 800 роби са освободени в Сицилия, което води до бягството на много други роби търсещи свободата си. Въстанието избухва, когато на губернатора на провинцията е наредено да върне обратно на собствениците им опитващите се да спечелят свободата си роби. Роб на име Салвий тръгва по стъпките на Евн (водач на Първото робско въстание) – като започва въоръжена съпротива против римляните и става водач на въстанието. Салвий приема името Трифон, като царя на елинистичното селевкидско царство Диодот Трифон.

Робите нарастват до значителна сила – 20,000 човека пехота и 2,000 човека кавалерия и се присъединяват към киликиеца Атенион и неговите хора в западната част на Сицилия. Бунтът е смазан с големи усилия и с цената на много човешки животи, от римският консул Маний Аквилий.

Това второ въстание на робите в Сицилия и част от поредицата бунтове на роби, мотивирани от злоупотребите и жестокото третиране, на които робите са подложени в Сицилия и Италия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „публични доставчици“ – често са снабдители за римските легиони и армията, отговарят за събирането на пристанищни мита и ръководят обществени строителни проекти. В допълнение извършват и събирането на такси за Републиката, получават договори (от Сената) за събиране на различни такси, като наддават за тях

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Shaw, Brent (2001). Spartacus and the Slave Wars: a brief history with documents; стр. 107 – 129 – google books