Въоръжени сили на Древен Рим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Римска армия)
Направо към: навигация, търсене

Древноримска армия или Римска армия (на латински: exercitus Romanorum) е общ термин, употребяван за сухопътните войски на Древен Рим.

Техните организационни и воински традиции са положени още по времето на Римските царе (до приблизително 500 г. пр.н.е.), продължени от Римската република (500 - 31 г. пр.н.е.), Римската империя (31 г. пр.н.е. - 476 г.) и нейния наследник Византийската империя (476 - 1453 г.). Поради това обхватът на времевия период, с който те хронологично се означават като (древно)римски, възлиза общо на около 2000 години. През тези близо две хилядолетия римската армия търпи много промени в състава, организацията, техниката (вкл. бойния ред) и тактиката н за водене на боя, а единствено се запазва неотменимо е ядро от установени древноримски воински традиции[1].

Корницен, (възстановка)
Шлем от Римската империя, галски тип (край на 1 в.)

История[редактиране | редактиране на кода]

rmn-military-header.png

Тази статия е част от серията за:

Войската на древен Рим (Портал)
800 пр.н.е.–AD 476

Структурна история
Римска армия (военни части и чинове,
легиони, помощни войски, военачалници)
Древноримски флот (флоти, адмирали)
История на кампаниите
Списъци на войни и битки
Украшения и наказания
Технологична история
Военно инженерство (castra,
обсадни машини, арки, пътища)
Лично снаряжение
Политическа история
Стратегия и тактики
Пехотни тактики
Граници и укрепления (Лимес,
Адрианов вал)

През първите 5 века от историята си Древен Рим не е поддържал постоянна армия, която да е трайно установена на предварително определени тактически места. Тогава, когато властите на Рим сметнат и решат, че е необходимо да се предприемат дадени военни действия, те призовават (мобилизират) римските граждани, които са предварително записани в нарочен за целта списък. Временната римска армия имаща характер на нещо средно между опълчение и милиция се е управлявала от тези граждани които са били по-нагоре в йерархията на държавното управление и притежават собствени доспехи. В края на военните кампании по това време войниците получавали като награда пари или парче земя. В тези векове, когато не е имало редовна армия, на Рим много често се е налагало да използва въоръжените сили на италийските си съюзници.

Когато Римските владения се разрастват и военните действия започват да се водят основно извън Рим и Италия, римските граждани и италийските съюзници на Рим започват да недоволстват от военната повинност в гражданската армия. Около 100 г. пр.н.е. римският генерал и консул Гай Марий превръща гражданската армия в редовна армия. Когато армията е редовна тя става много по-добра и по-силна, защото войниците са по-добре обучени и въоръжени. Недостатък на редовната армия е, че може да се използва като средство за лична и/или политическа изгода. Най-добрия пример за такова използване на редовната армия в римската история е Юлий Цезар.

Когато Август (Augustus) става първия император на Римската империя, той започва да очертава границите на империята. Преди царуването на Октавиан Август, Римската империя е хегемонна империя, което означава една империя със зони с намаляване на влиянието от центъра на Рим и Италия. Отделно от това, Август превзема големи територии в Централна Европа, и също така се опитва да завладее Северна Европа, но не успява. Когато Вар (Publius Quintilius Varus) е победен с легионите си в Тевтобургската гора (нем. Teutoburgerwald), това събитие се превръща в едно от най-големите поражения на римската армия (Вар, който се самоубива, губи в тази битка 3 легиона, 3 конни подразделения и 6 кохорти). Римската империя започва да очертава границите на териториите където има пълен контрол. Август държи на мира вътре в границите на своята империя. Дори мирът е кръстен на него: Pax Augusta. На северната граница на империята (по брега на Рейн и Дунав - виж Дунавски лимес) се изграждат много укрепления, за да се осъществи натиск на варварите извън империята. По този начин римската армия се превръща в постоянна армия, която е недостижима като бойни качества в онези векове.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Римската армия се състои /подразделя/ на две основни съставни части: легиони и помощни единици: ауксилиарии. Римската империя поддържа около 28 легиона, всеки от по 4800 мъже пехота. Освен това в легиона са ангажирани и много граждански помощен персонал: готвачи, тръбачи, лекари и т.н. Помощниците се състоят от конници, стрелци и др. Когато една двойка легиони започват голяма военна кампания, помощниците също са мобилизирани в битките.

Римски воини (възстановка)

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Легионът се състои от няколко части (от малки до големи): контуберния, центурия, кохорта, легион.

След реформите на Гай Марий структурата на легиона е от следните подразделения:

  • 1 легион от 10 кохорти = 3600 – 6000 човека;
  • 1 кохорта от 3 манипули = 360 – 600 човека;
  • 1 манипула от 2 центурии = 120 – 200 човека;
  • 1 центурия от 80 човека или 10 контубернии и 1 контуберния от 8 легионери (в Римската армия можело да бъдат набирани и доброволци, а не само граждани както било в началото на империята).

Формирования[редактиране | редактиране на кода]

Контуберния

Състои се от 8 легионери. Живеят заедно в обща палатка в лагера. Тя е с размери около 4 на 3 m с малко предно помещение. Всяка контуберния има муле, което носи тежките неща, когато армията е на поход. По времето на Гай Марий мулетата се премахват и всеки легионер е длъжен сам да носи своите вещи, поради което легионерите са наричани шеговито "мулетата на Марий".

Центурия

10 контубернии формират заедно една Центурия (80 мъже). Всяка Центурия има свое означение или символ. Лидерът на центурията е Центурионът. Ако си бил добър войник, можеш да станеш помощник-центурион (optio) на Центуриона. Когато станеш центурион ставаш лидер на Центурията. Синове на сенатори и други богати лица в Рим стават командири от висок ранг. Те стават такива, защото имат нужда от военен опит, за да имат успешна политическа кариера. Центурионът на най-високата Центурия (първата Центурия на първата кохорта) е Primus pilus (Примус пилус). Този ранг се давал обаче като мандатна магистратска длъжност само за срок от една година. След това центурионът се пенсионирал или отивал на по-висока длъжност. Опитният центурион имал също добра възможност да стане командир /префект на лагера (prefectus castrorum)/. Обикновено това бил най-възрастният мъж в легиона и е трябвало да е минал през поста на Примус пилус. Фактически префектът на лагера го управлявал, когато отсъствали трибуна и легатите.

Центурионите били избирани. Избраният центурион избирал от своя страна втори центурион и освен своя помощник - опцион и офицерите в своята центурия: знаменосец (signifer=сигнифер), тръбач (cornicen), тесерарий - офицер-началник на стражата и получаващ за през нощта паролата, записана върху дъсчица (тесера).

Ранният легион се делял на 60 центурии, а 2 центурии образували една манипула. В по-късен период се въвежда делението на кохорти, а манипулата има 3 центурии.

Кохорта

6 центурии заедно формират кохорта от 480 мъже. Всъщност кохортата не е била по-голяма по размер, тя не е имала и лидер или каквато и да е такава длъжност.

Легион

10 кохорти (cohorts) заедно образуват легиона от (4800 мъже). Лидерът на легиона е Легат (legatus). Много често, той е бил подпомаган от 5 или 6 трибуни (tribuni). Легионът се състои повече от 4800 пехотинци: като има на разположение около 60 катапулта и балисти. Катапулта изстрелва камъни, а балистата изстрелва стрели. На разположение на легиона също са много лекари, тръбачи, готвачи, екзекутори, ветеринарни лекари, писатели, дърводелци и ковачи, а също така и военен прокурор. Това е състава на легиона в най-общ вид. Общо един легион се състои от около 5500 до 6000 мъже. Когато в периода на Републиката римските източници говорят за 1 легион, то това означава, че към легиона има още толкова съюзнически (италийски) войски, и към 300 конници.

Основната единица конници в легиона била турмата. Една турма се състояла от 30 конници, разделени в 3 ескадрона от по 10 конника. Ескадронът се състоял от 8 конника, командир - децурион и неговия помощник-децурион (опцион).

Помощни войски

Помощниците (auxilia) са разнообразни в зависимост от легионите. Помощниците често се състоят от конници, стрелци и др. Помощници са били използвани за 2 неща: подпомагане на легионите и най-вече при защита на границите на империята, т.е. като граничари. Войниците от тези помощници, наричани auxiliarii, никога не са били римляни. Те са винаги заети далеч от родното си място по разбираеми причини. Например, по информацията от плоча открита в гробница, конници от Северна Африка са били заети в близост до река Рейн. Помощниците имат статут много по-нисък от легионерите в легионите, и те получават само 1/3 от заплащането на легионерите. Един помощник (auxilia) работи 25 години, като след това получава римски граждански права за себе си и децата си. Синовете на един бивш помощник почти винаги служат в римската армия като легионери. Когато помощникът получи граждански права, той получава името си от императора.

Кожена палатка на контуберния (възстановка)

Боен ред[редактиране | редактиране на кода]

В легиона имало най-общо 4 вида войници:

Кохортата/манипулата се строявала в следния боен ред: най-отзад били триариите, изпитани в битки ветерани, въоръжени с дълги копия, и те влизали рядко в бой. Съществувал израз "битката стигна до триариите", който означавало, че ситуацията е извънредно критична. Пред триариите се строявали принципите, те образували втората бойна линия. Пред тях, на първата бойна линия се строявали хастатите. Пред тях и между отделните манипули и кохорти, но без боен ред били леко въоръжените велити. Принципите, хастатите и велитите били въоръжени с метателни копия - пилум (pilum). В бойният ред центурионът заставал обикновено от дясно на своята центурия, на нивото на първата линия хастати, зад него заставал тесерария, следван от сигнифера и корницена. Последен, на нивото на последният ред триарии, заставал опциона (помощник-командира).[източник? (Поискан преди 8 дни)]

Военен лагер[редактиране | редактиране на кода]

Римската армия не винаги е била на път. На стратегически места легионите изграждали лагери, а понякога дори крепости. Армейските лагери и крепости винаги са били изграждани по един и същ модел. Лагерът или форта (крепостта) е правоъгълна, заобиколена от широк окоп. Когато армията построява лагер, се изграждат земни валове в близост до окопа. По този окоп войниците построяват ограда от дървени колове. Освен големите окопи, римляните строят тежки каменни стени, завършващи с наблюдателни кули. Четири порти са входовете на армейския лагер. От порта до порта 2 основни улици се пресичат в лагера: на Via Principalis (основна улица) и Via Praetoria (по протежение на основната улица). Портите от лявата и дясната страна на форта или лагера са наречени Via Principalis, с разширение dextra (вдясно) и sinistra (в ляво). Седалището (Praetorium) е в центъра на лагера, като това са палатки или къщи на ръководството, както и до тях в близост до стената е болницата. Палатките на контуберниите (contubernia) са били разположени около центъра на лагера. Във всеки лагер също е имало малък затвор /карцер/ (carcer), който се е намирал в близост до Porta Principalis sinistra.[източник? (Поискан преди 8 дни)]

Военна служба[редактиране | редактиране на кода]

Младежите, които искат да служат в римската армия като легионери (legionarius), започват службата си когато са на около 17-18 годишна възраст. След като бъдат обучени за легионери (legionarius) те преминават в Центурия. Когато легионерът стане добър и притежава талант, може да стане optio (заместник-центурион). Когато заместник-центурионът (optio) е с добри успехи и когато центурионът почине или подаде оставка, заместник-центуриона (optio) може да бъде издигнат в ранг на центурион (centurio). Ако центурионът (centurio) е много добър и е респектиран от легионерите, то той може да бъде издигнат в примипилус (primipilus). Не всеки нормален войник е можел да достигне висше звание по това време. Такава кариера почти никой не успява да направи. Войниците след 22 години стаж стават ветерани (veteranus). Тогава те са на около 45 години. Службата на конниците била 10 години.[източник? (Поискан преди 8 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Коноли, Питър. Римската армия. ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9, 2001.