Primus pilus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Историческа реконструкция на високостоящ центурион от 1 век

Primus pilus (лат. primus „първият“, и pilus „от манипулата на триариите“) е най-висшият центурион на един римски легион, който е командир на първата центурия и първата кохорта. [1], [2] Това е също голяма почит, свързана с голями материални привилегии и обикновено се дава само за последната служебна година.

Функция[редактиране | редактиране на кода]

Primus Pilus е, както другите командири с най-много служебни години, е един Pilus prior и така има командването на първата центурия и кохорта. Като центурион с най-висок ранг той е говорител на центурионите и участва в съвещанията на щаба на легатите. Той е отговорен за пазенето на легионерския орел. Те получавали десет-до тридест пъти повече от солда на обикновените легионери. [3] Един Primus Pilus, който постига врора служебна година, получава титлата Primus Pilus bis, всички, които са имали тази функция, се води под титлата Primipilaris.

Тази особено престижна позиция, която изисква най-малка възраст от 50 години [4], един центурион може да получи обикновено едва през последната си година преди освобождаването му от служба във войската. Чрез получаването на освободителна премия от около половин милион сестерци[4] един Primus pilus има след това добри шансове, да се издигне, в рицарското съсловие и да получи важни позиции в управлението (на провинциите). След 1 век има примери за издигането на един Primus pilus за префект на лагер (Praefectus castrorum) или трибун.[5] Синът на един Primus pilus има също добър шанс, да направи кариера в легиона като центурион с най-висок ранг или в управлението. В сравнение с другите pili и с легатите и трибуните, един Primus pilus има четвъртата по висота място.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Legion Organization and Ranks
  2. Oxford Latin Dictionary. 1968. ISBN 0-19-864224-5.
  3. Yann Le Bohec: Die römische Armee. Von Augustus zu Konstantin dem Großen, S. 242.
  4. а б Nigel Rodgers: Die römische Armee, Tosa, 2011, ISBN 978-3-86313-301-6 S.22
  5. Yann Le Bohec: Die römische Armee. Von Augustus zu Konstantin dem Großen, S. 32 und 47 f.
  6. Yann Le Bohec: Die römische Armee. Von Augustus zu Konstantin dem Großen, S. 46.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Brian Dobson: The Significance of the Centurion and ‚Primipilaris' in the Roman Armay. In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt II 1 (1974). S. 392 – 434.
  • Alfred von Domaszewski: Die Rangordnung des römischen Heeres. 3. Auflage (Nachdruck der 2. Auflage 1967). Einführung, Berichtigungen und Nachträge von Brian Dobson. Böhlau, Bonn 1981, ISBN 3-412-05280-9.
  • Yann Le Bohec: Die römische Armee. Von Augustus zu Konstantin dem Großen. Steiner, Stuttgart 1993, ISBN 3-515-06300-5 (Откъси при googlebooks).
  • Gabriele Wesch-Klein: Soziale Aspekte des römischen Heerwesens in der Kaiserzeit. Steiner, Stuttgart 1998. ISBN 3-515-07300-0 (= Habil. Heidelberg 1995).