Екви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Местоположение на еквите в централна Италия

Екви (или Еквиколи, Еквикули – на латински: Aequi, Aequicoli, Aequiculi) е името на италийско племе, обитавало североизточната част на Лациум, още преди и по време на зараждането и първоначалната експанзия на Древния Рим.

Защото еките,[1] волските, ерниките и също аборигините,... всички те са съществували, когато за първи път е бил основан градът;..

[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Еквите заемат високите части на долините Анио, Толен и Химела. За пръв път са споменати от Ливий като древно племе, от което римляните заимстват церемониите по обявяването на война.[3]

За главния град на еквите се счита, че е превзет от римляните около 484 пр.н.е.[4] и после отново – около 90 години по-късно[5], но са подчинени изцяло едва в края на Втората самнитска война (326 пр.н.е. – 304 пр.н.е.),[6][7] когато изглежда получават ограничени избирателни права (Цицерон. Off. i. n, 35). Еквите водят няколко битки срещу римляните, измежду които е и битката при планината Алгид (458 пр.н.е.).

Език[редактиране | редактиране на кода]

Няма писмени свидетелства за езика на еквите преди завладяването им от римляните. Все пак, тъй като марсите, които живеят по на изток, през 3 век пр.н.е. говорят на диалект, доста близък до латинския език, както и херниките, техни съседи на югозапад, доста е вероятно и трите племена да принадлежат към латинската езикова група.

От наличието на буквата q на латински и от предполагаемата връзка между кратката и дългата форма на името им (дългото i изглежда свързва думата с местния падеж на aequum (равнина), така, че името им би се превело „жители на равнините“ – макар че през същия исторически период са живели предимно по хълмовете), еквите могат да бъдат причислени към така наречените „q“ или „p“ диалекти. Първият включва латинския език, който е запазил първоначалното q, докато от друга страна, втория включва диалекта на велетрите, наричан волски (волските са постоянен съюзник на еквите), в който, както и в диалекта на самнитите, първоначалното q е трансформирано в p. Няма явно доказателство дали q-то в латинската дума aequus представлява индоевропейското q, както е в латинското quis (умбро-волски: pis), или индоевропейското k + u, както е в equus (на умбрийски ekvo).

Производното прилагателно „еквийски“ (aequicus) също може по-скоро до ги причисли към волските, отколкото към сабините, но не е ясно дали това прилагателно се е използвало като действителен етноним.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Латинската ортография е Aequi
  2. Страбон. География. кн.5. Гл. 3.2.
  3. ((la)) ((ru)) Ливий. От основаването на града. кн.1, гл.32. 5
  4. Диодор xi. 40
  5. Диодор. xiv. 106
  6. Ливий ix. 45, fx. i
  7. Диодор. xx. 101
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aequi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​