Никомед III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Никомед III (на латински: Nikomedes III. Euergetes; на гръцки: ς Εὐεργέτης, Nikomḗdēs Euergétēs; † около 94 г. пр.н.е.) е цар на Витиния от 128/127 до ок. 94 г. пр.н.е.

Никомед е син на Никомед II и неизвестна жена. През 108 г. пр.н.е. той си разделя с царя на Понт, Митридат VI, земите на Пафлагония,[1][2] а по-късно прави опит да контролира Кападокия. През 95 г. пр.н.е. предава своите завоевания по настояване на римляните.

Първата съпруга на Никомед III е кападокийската принцеса Ниса, дъщеря на Ариарат VI от Кападокия и Лаодика.[3] Никомед III и Ниса са далечни роднини, тъй като като водят произхода си от свързаните династии на Селевкидите, Антипатридите и Антигонидите. От Ниса Никомед III има двама сина, Никомед IV Филопатор и Сократ Хрест, и дъщеря, също наречена Ниса.[4]

След смъртта на първата си съпруга и тъста си, Никомед III взима бившата си тъща Лаодика за втора съпруга, за да получи права и над Кападокия (Лаодика бяга при него, когато цар Митридат VI (брат на Лаодика) се опитва да завладее страната). Със смъртта на синовете на Лаодика, Ариарат VII и Ариарат VIII, Никомед III се опитва да се наложи като законен претендент за трона, но римският сенат отказва да признае искането и изисква от Никомед III да се откаже от всички претенции към Кападокия и да предаде Пафлагония.

След смъртта си е наследен на трона на Витиния от сина си, Никомед IV Филопатор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Glew, Dennis G.. THE CAPPADOCIAN EXPEDITION OF NICOMEDES III EUERGETES, KING OF BITHYNIA. Museum Notes (American Numismatic Society), vol. 32, 1987. с. 23 – 55. Посетен на 4 октомври 2017 г..
  2. ((en)) McGing, The foreign policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus, стр. 68
  3. ((en)) The Dynastic History of the Hellenistic Monarchies of Asia Minor According to the Chronography of George Synkellos. стр. 55 – 56.
  4. ((en)) McGing, The foreign policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus, стр. 143