Боудика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Будика)
Направо към: навигация, търсене
Боудика
кралица на ицените
Pictures of English History Plate IV - Boadicea and Her Army.jpg
Лични данни
Родена около 60 сл. н.е.
Британия (римска провинция)
Семейство
Брак Прасутаг
Боудика в Общомедия

Будика (на латински: Boudicca, Boudica, Boadicea, Bodvica, Bonduca) е име на кралица на келтското племе ицени, населявало Източна Англия през древността. През 60 г. Будика застава начело на въстание срещу Римската империя, което след година е потушено и тя се самоубива. Единственото произведението, в което се споменава за Будика е „Анали“ на Тацит (в превод на на немски: Annalen 14,37,3), в което авторът посочва, че Будика се самоубива, поемайки отрова[1].

Политическа история[редактиране | редактиране на кода]

След военните кампании в Галия, когато Юлий Цезар пречупва съпротивата на Версенжеторикс пътят на римляните към остров Британия е открит. След подчиняването на бритите Цезар предоставя възможност на местните племенни вождове да притежават земите си пожизнено, а впоследствие тя да се предаде на империята. След смъртта на вожда на ицените Прасутаг († ок. 60) жена му Будика се възпротивява на отнемането на имотите на семейството. В резултат на непокорството и отказва да изпълни поетият от мъжа ѝ дълг към Рим тя и дъщерите ѝ са изнасилени и поругани с публично бичуване.

От този период датира и акта на damnatio memoriae на остров Мона (дн. Ангълси) - в попит да се изкорени местната келтска религия римски агенти атакуват и унищожават келтско светилище, избивайки отслужващите ритуал в него жреци-друиди. Този акт и политическото унижение на Будика отприщват недоволството на местните жители, които се въоръжават срещу нашественика. Според източниците бритите разполагат със страховити в боя двуколесни колесници с един водач и един воин, които с тежкия и дълъг келтски меч би трябвало да дадат технологично предимство на многобройното, но нередовно келтско войнство.

Бунтът на ицените бързо набира подкрепа сред племената и бойците на Будика нахлуват в римско-британското седалище Камулодунум (дн. Колчестър), като избива всички римски жители. След това силите на Будика се насочват към Лондиниум и Верула́миум.

Римският управител на Британия Гай Светоний Павлин, междувременно прегрупира силите си в Мерсия (дн. Уест Мидландс) и побеждава бритските сили в битката на Уотлинг Стрийт. В жестоко сражение загиват десетки хиляди бунтовници, с което се слага край на келстката държавност в европейски мащаб.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

До днес все още няма открити категорични археологически данни за съществуването на Будика. Името ѝ на кралица-воин освободител на Британия се е превърнало в митично. С победата си над силите на Будика Рим печели нестабилно владичество над Острова и не заличава напълно келтската култура. Освен някои реконструкции и обичаи, келтският език оцелява и до днес като гойделски в Северна Ирландия и остров Ман, корнски в Корнуол и бретонски в Бретан.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Antonia Fraser: Boadicea’s chariot. The warrior queens. Weidenfeld and Nicolson, London 1988, ISBN 0-297-79486-8.
  • Walter Henze: Boudicca. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band III,1, Stuttgart 1897, Sp. 796 f.
  • Jaana Zipser: Boudica und die Romanisierung Britanniens. Britische Ideale und die antike Tradition. In: Christine G. Krüger, Martin Lindner (Hrsg.): Nationalismus und Antikenrezeption (= Oldenburger Schriften zur Geschichtswissenschaft. Bd. 10). BIS-Verlag der Carl-von-Ossietzky-Universität, Oldenburg 2009, ISBN 978-3-8142-2145-8, S. 23–42.
  • Paul R. Sealey: The Boudican Revolt against Rome (Shire Archaeology; Bd. 74). Shire Books, Prines Risborough 2004, ISBN 0-7478-0618-7.
  • Erich Koestermann (Komm.): Cornelius Tacitus, Annalen. 4. Band. Winter, Heidelberg 1968.
  • Kai Brodersen: Das römische Britannien. Primus-Verlag, Darmstadt 1998, ISBN 3-89678-080-8.
  • Tacitus: Annalen. Artemis & Winkler Verlag, Düsseldorf 2005, ISBN 3-7608-4113-9.
  • Tacitus: Germania. Dialogus. VMA-Verlag, Stuttgart 2000, ISBN 3-928127-71-3.
  • Cassius Dio: Römische Geschichte. Artemis-Verlag, Zürich 1985–1987

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]