Гай Светоний Павлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Светоний.

Гай Светоний Павлин (Gaius Suetonius Paulinus) e древноримски политик и пълководец, живял през I век сл. Хр.

През 41 – 42 г. е претор и отива в Мавретания, за да потуши въстание. Той е първият римлянин, който пресича Атласкиите планини. Вероятно е суфектконсул между 42 и 44 г. През 58 г. става управител на Британия и предводител на тамошната войска.

Светоний предпиема поход против друидите на остров Мона (Ангълси). През 60 г. побеждава въстаналата царица Будика чрез дисцилинита на войската и по-доброто оръжие. Бият се 10 000 римски и около 80 000 британски войници.[1] През 62 г. император Нерон го връща в Рим. През 66 г. Светоний е консул заедно с Гай Лукций Телезин.

След смъртта на император Галба през януари 69 г., в Годината на четиримата императори, Светоний поема водачеството на войската на Отон против привържениците на Вителий и има победа при Кремона против Авъл Цецина Алиен. След загубата на Отон в битката на 14 април 69 г. при Бедриак, Светоний е помилван. За него няма повече сведения.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Prosopographia Imperii Romani (PIR ²), S 957, 958

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тацит, Annalen 14, 37.