Гней Домиций Афер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гней Домиций Афер
римски юрист
Роден
Починал
59 г. (74 г.)

Гней Домиций Афер (Gnaeus Domitius Afer; * в Немаузус; + 59 г.) е политик, сенатор и прочут оратор на ранната Римска империя.

Произлиза от фамилията Домиции от Немаузус в Нарбонска Галия. През 25 г. той става претор по времето на Тиберий. През 26 г. Афер осъжда Клавдия Пулхра за опит да отрови император Тиберий, в магьосничество и прелюбодеяние с Фурний. [1] След това работи като обвинител по времето на Клавдий. На 1 юли 39 г. Калигула го прави суфектконсул заедно с Гней Домиций Корбулон. От 49 г. е curator aquarum и по времето на Нерон.

Гней Домиций Афер пише книги, от които са запазени:

  • речи: pro Cloatilla, pro Voluseno Catulo, pro Laelia, pro Taurinis
  • книги urbane dicta от речите
  • две книги de testibus.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тацит, Annalen 4, 52, 1ff.; 4, 66, 2; Дион Касий, 59, 19, 1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]