Гней Домиций Афер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гней Домиций Афер
римски юрист
Роден
Починал
59 г. (74 г.)

Професия политик, сенатор, писател
Семейство
Деца Гней Домиций Тул

Гней Домиций Афер (на латински: Gnaeus Domitius Afer; * Немаузус; † 59 г.) е политик, сенатор и прочут оратор на ранната Римска империя.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от фамилията Домиции от Немаузус в Нарбонска Галия.

През 25 г. той става претор по времето на Тиберий. През 26 г. Афер осъжда Клавдия Пулхра за опит да отрови император Тиберий, в магьосничество и прелюбодеяние с Фурний.[1] След това работи като обвинител по времето на Клавдий.

На 1 юли 39 г. Калигула го прави суфектконсул заедно с Гней Домиций Корбулон. От 49 г. е curator aquarum и по времето на Нерон.

Негови произведения[редактиране | редактиране на кода]

Гней Домиций Афер пише книги, от които са запазени:

  • речи: pro Cloatilla, pro Voluseno Catulo, pro Laelia, pro Taurinis
  • книги urbane dicta от речите
  • две книги de testibus.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тацит, Annalen 4, 52, 1ff.; 4, 66, 2; Дион Касий, 59, 19, 1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]