Оратор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Оратор (лат. orator) е човек, който държи, произнася реч, но също този, който има дарбата да говори / да държи речи пред публика и пред обществото, този който има умения в красноречието.

Антични образци за оратори са Демостен в Елада и Цицерон в Древен Рим.

Произход на думата[редактиране | edit source]

Оратор произлиза от латинското oratorem (nom. orator) "говорител", което е от глагола orare "говоря пред съда или събранието, пледирам", от прото-индоевропейската основа *or- "произнасям ритуална формула" (например за сравнение санскритското aryanti "те възхваляват", омерическото гръцко are, и атическо ara "молитва", хетското ariya- "да попиташ оракула", aruwai- "почитам, моля се в храм"). [1]

История[редактиране | edit source]

Значение ораторското изкуство придобива в древността благодарение на появата на демократичния polis (тоест на демократичното общество), където речта е била посредник за взимането на политически и съдебни решения.

Макар че красноречието е играло голяма роля в историята на много от древните култури, то се превръща в професия и бива развивано като система едва в демократичните управления на Древна Гърция.

Реториката има своя произход в най-ранната цивилизация, Месопотамия.[2] Някои от най-ранните примери за реторика могат да бъдат открити в акадските писмени документи на принцесата и жрицата Енхедуанна (около 2285-2250 г. пр.н.е.)[3], а по-късни примери могат да бъдат открити в нео-асирийската империя по времето на Сенахериб (704–681 BC).[4] В Древен Египет реториката съществува от времето на Средното царство (около 2080-1640 г. пр.н.е.). Египтяните са правили красноречиви и убедителни изказвания с голямо самочувствие и това умение е било много силно ценено в тяхното общество. "Египетските правила в реториката" ясно определяли, че "знанието кога да не се говори е основно и много уважавано реторическо умение". Техният "подход към реториката" по тази причина е бил "баланс между красноречието и мъдрото мълчание". Техните правила на речта също така силно наблягали на "придържането към социалното поведение, което поддържа консервативното status quo" и те смятали, че "умелата реч трябва да поддържа, а не поставя под въпрос обществото". [5]

В Древен Рим изкуството на публичното говорене (Ars Oratoria) е било професионално умение, култивирано особено у политиците и адвокатите, юристите. Тъй като гърците били смятани за истинските специалисти в тази област, също както във философията и повечето науки, богатите водещи римски семейства често или пращали техните синове да изучават реторика в Гърция (както например младия Юлий Цезар), или наемали гръцки учител.

Други думи[редактиране | edit source]

Една архаизирала се в своята употреба дума за оратор в български е вития.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) orator, Onine Etymology Dictionary
  2. ((en)) William W. Hallo (2004), "The Birth of Rhetoric", in Carol S. Lipson & Roberta A. Binkley, Rhetoric before and beyond the Greeks, State University of New York Press, pp. 25–46, ISBN 0791460991
  3. ((en)) Roberta Binkley (2004), "The Rhetoric of Origins and the Other: Reading the Ancient Figure of Enheduanna", in Carol S. Lipson & Roberta A. Binkley, Rhetoric before and beyond the Greeks, State University of New York Press, pp. 47–64, ISBN 0791460991
  4. ((en)) Paul Y. Hoskisson & Grant M. Boswell (2004), "Neo-Assyrian Rhetoric: The Example of the Third Campaign of Sennacherib (704–681 B.C.)", in Carol S. Lipson & Roberta A. Binkley, Rhetoric before and beyond the Greeks, State University of New York Press, pp. 65–78, ISBN 0791460991
  5. ((en)) David Hutto‌ (Summer 2002), "Ancient Egyptian Rhetoric in the Old and Middle Kingdoms", Rhetorica (University of California Press) 20 (3): 213–233, doi:10.1525/rh.2002.20.3.213

Виж още[редактиране | edit source]