499 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 499 пр.н.е.)
Направо към навигацията Направо към търсенето
<< 5 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Азия[редактиране | редактиране на кода]

В Персийската империя[редактиране | редактиране на кода]

  • Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.).[1]
  • Започва планираната през предната година персийска експедиция срещу Наксос, но жителите се оказват подготвени за съпротива, което довежда до четиримесечна обсада завършила неуспешно за нападателите. Останали без провизии и финансови средства персийците са принудени да се оттеглят.[2]
  • Тиранът на Милет Аристагор, който е подбудител на експедицията изпада в неизгодно положение и се опасява от гнева на Дарий, поради което решава да вдигне на въстание срещу персите йонийските градове.
  • Начало на Йонийското въстание:
    • Аристагор обявява своята абдикацията и установяването на изономия т.е. равенство на хората в политиката и пред закона.[3]
    • Изпратено е съобщение до все още събрания флот от експедицията, който се състои предимно от сили предоставени от йонийските градове и които са командвани от тираните на тези градове. Тези тирани са заловени и предадени на населението на съответните градове, което довежда до прокуждането на повечето от тях.[3]
    • Към края на годината Аристагор заминава за Гърция да търси подкрепа за въстанието.

В Европа[редактиране | редактиране на кода]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

  • През зимата на 499/8 г. пр.н.е. Аристагор посещава Спарта, но цар Клеомен I отказва да подпомогне въстанието. Посещението му в Атина обаче довежда до подготвянето и изпращането на помощ от 20 атински и 5 еретрийски кораби.[4]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
  2. John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 473
  3. а б John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 474
  4. John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 482
  5. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 285
  6. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 285