Ахеменидско царство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ахеменидско царство
Ariyānām Xšaçam
—  империя  —
550 пр.н.е. — 330 пр.н.е.  
 
 
Знаме Герб

Местоположение на Ахеменидско царство

Империята в апогея си ок. 500 пр.н.е.
Столица Вавилон
Пасаргад
Екбатана
Суза
Персеполис
Официални езици староперсийски, староарамейски, еламски, акадски, мидийски, старогръцки, египетски, шумерски
Религия зороастризъм, вавилонска религия
Форма на управление Абсолютна монархия
Династия Ахемениди
Държавен глава
  Крал (Шахиншах)
   - 559 – 529 пр.н.е. Кир II Велики
   - 336 – 330 пр.н.е. Дарий III Кодоман
История Античност
 - Персийско въстание
550 пр.н.е.
 - Завладяване на Лидия
547 пр.н.е.
 - Завладяване на Вавилон
539 пр.н.е.
 - Завладяване на Египет
525 пр.н.е.
 - Гръко-персийски войни
499 – 449 пр.н.е.
 - Покоряване от Александър Македонски
330 пр.н.е.
Площ
 - Общо (500 пр.н.е.) 5 500 000 km2 km²
Население  
 - По оценка от 500 пр.н.е. 17 – 35 милиона
Валута дарик, сиглос
Предшественик
Наследник
Мидийци
Нововавилонско царство
Лидия
Двадесет и шеста династия на Древен Египет
Согдиана
Масагети
Древна Македония
Двадесет и осма династия на Древен Египет
редактиране

Ахеменидското царство (на староперсийски: Ariyānām Xšaçam) е историческа държава (550 пр.н.е.330 пр.н.е.), наричана също Старо персийско царство, е първото царство, поставило началото на Персийската империя. То е основано от староперсийската династия на Ахеменидите и съществува от късния 6 век пр.н.е. до късния 4 век пр.н.е. на територията на Азия и североизточна Африка (днешните държави Турция, Кипър, Иран, Ирак, Афганистан, Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан, Сирия, Ливан, Израел, Палестина и Египет). Към края на 6 в. пр.н.е. границите му се простират от река Инд на изток до Егейско море на запад, от първите прагове на Нил на юг до Задкавказието на север.

Извори[редактиране | редактиране на кода]

В някои вавилонски източници (манифест на Кир, хроника за падането на Вавилон) се разказва за събития от царуването на Кир II. Най-стари първоизточници са надписите на Кир при Пасаргад. Най-обемен и ценен е Бехистунският надпис от царуването на Дарий. Съществуват и други надписи – в дворците в Персеполис, в Суза, при езерото Ван и т.н. Обикновено надписите от времето на Ахеменидите се на три езика: (староперсийски, еламски и вавилонски). През 1933 – 1934 г. в Персеполис е намерен архив от хиляди глинени таблички с клинописно писмо. В елефантинските папируси, намерени на остров на Нил при Асуан, се описват военни колонии на Ахеменидите в Египет. Ценни сведения за персите са оставили древногръцките историци Херодот и Ксенофонт.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ахеменидското царство се разширява за първи път през 550 пр.н.е. при Кир II чрез анексията на Медийското царство. През 547 г. пр.н.е. е завладяно Лидийското царство, малко по-късно са подчинени гръцките градове по крайбрежието на Мала Азия. През 539 пр.н.е. са покорени Елам и Нововавилонското царство.

Около 500 пр.н.е. към царството принадлежат също части от днешните държави Либия, Гърция, България, Пакистан, също територии в Кавказ, Судан и Централна Азия. През 330 пр.н.е. Александър Велики прекратява владичеството на Ахеменидите.[1]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

БесДарий IIIАрсесАртаксеркс IIIАртаксеркс IIДарий IIАртаксеркс IКсеркс IДарий IКамбис IIКир IIКамбис IКир IТеиспГръко-персийски войни
Датите са приблизителни

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Pierre Briant: Histoire de l’empire perse. De Cyrus à Alexandre. Fayard, Paris 1996, ISBN 2-213-59667-0. Auch in englischer Übersetzung verfügbar: From Cyrus to Alexander. A history of the Persian Empire. Eisenbrauns, Winona Lake 2002, ISBN 1-57506-031-0, (hervorragende und umfassende Darstellung der Achämenidenzeit; gilt international als grundlegendes Standardwerk).
  • Vesta S. Curtis; Sarah Stewart: Birth of the Persian Empire. London-Middle-East-Institute at SOAS and British Museum. Tauris, London 2005, ISBN 1-84511-062-5, (u. a. Kyros II. und das Königreich Anschan, Die Achämeniden und das Avesta, historische Idee zur Gründung von Iran).
  • Muhammad A. Dandamaev: A Political History of the Achaemenid Empire. Übersetzt von W. J. Vogelsang. Brill, Leiden 1989.
  • Elspeth R. M. Dusinberre: Empire, Authority, and Autonomy in Achaemenid Anatolia. Cambridge University Press, Cambridge 2013, ISBN 978-1-107-01826-6.
  • Matt Waters: Ancient Persia. A Concise History of the Achaemenid Empire, 550 – 330 BCE. Cambridge University Press, Cambridge 2014.
  • Josef Wiesehöfer: Das antike Persien. Von 550 v. Chr. bis 650 n. Chr. Albatros, Düsseldorf 2005, ISBN 3-491-96151-3.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pierre Briant: From Cyrus to Alexander. Winona Lake 2002, S. 54 f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]