Дарик (монета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дарик.

Дарик от 490 г.пр.н.е.

Дарик или Дарейка[1] (на староперс.: darayaka, на старогръцки: δαρετκος, на английски: daric) е древна златна персийска монета. Известна е с високата чистота на златото, с което е изготвяна - 95.83%.[2] Теглото на монетите е в рамките на 8,10 - 8,50 грама (обикновено 8,4 g) като за изработването им е ползвано теглото на вавилонските шекели от 8,33 грама. На паричните единици са изобразявани персийските шахове облечени като войни и държащи символа на Персийската империя - лък и стрела. По повърхността им липсват надписи. Един златен дарик се разделя на 20 сребърни сикли.

Сеченето на монетите е започнало при царуването на Дарий I и завършва при превземането на страната от Александър Македонски. При превземането на империята Александър Велики претопява наличните монети. Това е и причината днес същите да са изключителна рядкост, макар да са били широко разпространени в миналото.[3]

Един дарик представлявал 1/3000 част от персийския талант. Един персийски талант е равен на 25,92 килограма. През времето на Ахеменидите съотношението на дарика спрямо таланта се меняло на няколко пъти благодарение на промяната на относителната стойност на златото към среброто . В резултат на това стойността на дарика се променяло последователно като се определят четири основни периода на сечене на монетите, границите на които днес е трудно да се определят.

  • Първи период: съотношение 1:13⅓, дарик със съдържание на злато 8,19 грама = 20 сикли със съдържание на сребро от 5,46 грама;
  • Втори период: съотношение 1:13, дарик със съдържание на злато 8,4 грама = 20 сикли със съдържание на сребро от 5,46 грама;
  • Трети период: съотношение 1:13⅓, дарик със съдържание на злато 8,4 грама = 20 сикли със съдържание на сребро от 5,6 грама;
  • Четвърти период: съотношение 1:13, дарик със съдържание на злато 8,6 грама = 20 сикли със съдържание на сребро от 5,6 грама;

Още Херодот от Древна Гърция смятал, че Дарий е нарекъл монетите на свое име.[4] Днес се предполага обаче, че името произлиза от староперсийската дума за злато - dari[5], както и средноперсийската zarig.

Персийските парични единици са споменати на няколко пъти в Стария Завет. Вероятно те стават известни за израилтяните благодарение на контактите им с вавилонците. По време на Ахеменидската династия Вавилон е бил част от Персийската империя. В една от книгите на Стария Завет, наречена Паралипоменон се споменава как библейския цар Давид събира дарения за изграждането на храм. Наред с останалите монети в текста се споменава, че сред дарението са и десет хиляди златни монети дарик.[6] Като се има предвид обаче факта, че Давид е живял около шест столетия преди отсичането на първия дарик се смята, че употребата в Стария Завет на думата се дължи по-скоро на анахронизъм или пресъздаване на текста от съвременен автор.[7][8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Речник на редки, остарели и диалектни думи
  2. Charles Anthon, L.L.D.. A Classical Dictionary. New York, Harper & Brothers, 1841.
  3. Charles Anthon, L.L.D.. A Classical Dictionary. New York, Harper & Brothers, 1841.
  4. Head, B. V., The Coinage of Lydia and Persia
  5. PERSIAN EMPIRE DARIC GOLD COIN
  6. 1 chronicles 29:7-29:7
  7. Ralph W. Klein. 1 Chronicles. // The HarperCollins Study Bible. New York, NY, HarperCollins, 1993. ISBN 0-06-065580-1. с. 605–646.
  8. John H. Walton и др. The IVP Bible Background Commentary: Old Testament. Downers Grove, IL, InterVarsity Press, 2000. ISBN 0-8308-1419-1.