Екбатана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мидия-Антопена със Северна Екбатана в състава на държавата на Тигран Велики - Велика Армения
Южна Екбатана на географската карта

Екбатана (на гръцки: Ἐκβάτανα, Ἀγβάτανα, на асирийски: Hagmatana) са два древни града в Мидия - единият, разположен на север, е главният град на Малка Мидия - Атропатена, а другият е столицата на Велика Мидия (на юг).

Северна Екбатана[редактиране | edit source]

Северна Екбатана е столицата на Кир Велики и като такава е изглеждала внушително, заобиколена от седем ката крепостни стени, извисяващи се едни над други, с издадени зъбци между тях, боядисани в бяло, черно, лилаво, синьо, червено, сребристо и златисто (съответно цветовете на петте планети, луната и слънцето). В Авеста, градът е описан като силно укрепен и с многобройно население. Херодот в неговата история приписва основаването на Екбатана на Дейок, цар на Мидия (ок. 670 — 647 пр.н.е.).

В книгата на Юдит от Стария завет, Екбатана е описана опасана от стени, както се твърди построени от Арфаксад. Тази Екбатана се смята, че се има предвид в книгата на Товит. В развалините на северната Екбатана може да се види историческата местност Такти-Сюлейман, където се разпознават овалните заграждения на площада с каменни плочи на древния град, конусовидни хълмове, басейн за чиста, предназначена за пиене вода и т.н. Градът е просъществувал до XIII век, когато нашествието на монголите го изтрива от географската карта.

Южна Екбатана[редактиране | edit source]

Южна Екбатана, сега Хамадан, става столица или по-точно главен град на Велика Мидия при управлението на Дарий I, и същевременно лятна резиденция на персийските царе от династията на Ахеменидите (Страбон, XI, XIII; Ксенофонт; Анаб., III, V; Диодор II, XIII). Персийският шах по сведенията на античните гърци е живял във великолепен дворец в Екбатана, вероятно построен (според гръцки сведения) от легендарната асирийска царица Семирамида. Александър Велики след битката при Гавгамела завзема Екбатана и реквизира от града държавното съкровище на Дарий III, което му позволява да финансира по-нататъшния си поход към Индия. След Александър и по времето на диадохите, Екбатана е управлявана от Селевкидите, което дава основание на Полибий да говори за Екбатана, като за първия град на страната. Полибий описва по него време полулегендарно Екбатана с царския дворец в цитаделата, като градът е бил без крепостни стени, но със седем стадия в окръжност укрепления. Богатствата на града и двореца били разграбени от войските на Александър Велики, а после и на Антигон и Селевк Никанор. В царския дворец в Екбатана, според Полибий, всички дървени части били изработка от кедър и кипарис - греди и тавани, а колоните били покрити със златна и сребърна пластика от плочки, като покрива му бил изработка от чисто сребро. В т.нар. Храм на Ена колоните били със златно покритие, което говори, че Екбатана при всички положения е бил един от най-богатите, многолюдни и красиви древни и антични центрове на света.

Източници[редактиране | edit source]