Масагети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на с отбелязано местонахождението на масагетите в Централна Азия през 4-ти век.

Масагетите са древен ираноезичен номадски народ, обитавал през Античността териториите на север от Персия. Амиан Марцелин смята, че аланите са някогашните масагети. Родствени на масагетите са редица племена, принадлежали към Pax Nomadicaскити, саки, сармати, алани, самагети, гетихуни и др. За техни потомци Теофан смята дори хазарите, а Себеос нарича последните – маскути. Последният етноним представлява всъщност арменската форма на наименованието на масагетите. За „Страна на маскутите“ например се говори в съчинението „История на Агван“ на Мойсей Каганкатваци (VII в.) и в арменската география, приписвана на Мойсей Хоренски (VII в.). Подобна е и арабската форма на етнонима им – маскати.

Според Херодот масагетите се прехранват с животновъдство и риболов. Използват златото и месинга за украса на военното си снаряжение, като по това време не разполагат с желязо или сребро. По облекло и начин на живот приличат на скитите, но за разлика от тях практикуват полиандрия. Масагетите почитат един Бог, слънцето, и му принасят в жертва коне. Те воюват на коне и пеш, използват лъкове и копия, но предпочитаното им оръжие е бойната брадва.

Също според Херодот Кир Велики загива в битка с масагетите отвъд река Сърдаря. Те са водени от царицата си Томирис, чийто син Спаргапис е победен преди това от Кир.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ГИБИ, т. II, 1958, с. 217;
  • Гоибов, Г., Ранние походы арабов в Среднюю Азию. Душанбе, 1989, с. 22;
  • Федоров, Г., Федоров, Я., Ранние тюрки на Северном Кавказе. М., 1978;

Виж също[редактиране | редактиране на кода]