Юеджи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Миграция на юечжите през Централна Азия в периода от 176 г. пр.Хр. до 30 г. сл.Хр.

Юеджи (на китайски 月氏) е китайското име на древен централноазиатски народ. Счита се, че юеджи са близкородствени или идентични на индоевропейските тохари. Първоначално те обитават Таримската котловина, но след поражението си от хунну през 162 пр.н.е. те се преселват на запад в басейна на Амударя, откъдето изместват саките. През 132 пр.н.е. юеджи на свой ред са изтласкани към Бактрия от племената усун. Там те влизат в контакт с елинистичната култура и по-късно основават Кушанското царство.[1][2]

Юечжите са били европеидни номади, доминирани от хаплогрупа R1a1a (Y-ДНК)[източник? (Поискан преди 14 дни)] и са считани за най-източно разположените европеиди говорещи индоевропейски езици. Първоначално са живели в северната и западната част на провинция Гансу и Таримския басейн в Китай, и за разлика от съседните Xiongnu (монголоидните хуни), които  също са номади- скотовъдци, те не участват в конфликти с близките китайски държави. Народът на юечжите се състоял от пет племена, известни в китайската историята като Xiūmì (Ch: 休密), Guishuang (Ch: 貴霜), Shuangmi (Ch: 雙靡), Xidun (Ch: 肸頓), и Думи (Ch: 都 密). Юечжите практикуват изкуствена деформация на черепа, подобна  на кръговата изкуствена черепна деформация.[3][4] През  2-ри век пр. н.е. юечжите губят няколко войни с монголоидните хуни (Xiongnu) и мигрират на запад към териториите на Трансоксиана и Бактрия (съвременен Казахстан). От там, през 1-ви век от н.е., едно от петте племена на юечжите, а именно Guishuang (Ch: 貴霜) основава   Кушанската империя[5][6] установявайки контрол над северозападната част на Индийския субконтинент и управлява региона в продължение на няколко века. 


Друга част продължава миграцията си на югозапад, заобикаля Даван (Фергана), преминава на запад в басейна на р. Амударя и нахлува в пределите на Гръко-Бактрия, която завладява през 132 пр.н.е.. Тук тези юеджи се разделят на пет княжества, наречени в китайските хроники "сихоу". Единодушно изследователите виждат в "сихоу" китайското предаване на кушанската титла yavuga, която произлиза от тохарското wayauka - водач, лидер.{{}} По-късно титлата е наследена и от тюрките под формата "ябгу" със същото зн. (водач, лидер).[източник? (Поискан преди 14 дни)]

Няколко десетилетия петте княжества "сихоу" съществуват съвместно, докато владетелят на едно от тях Гуйшуан (Кушания), на име Куджала Кадфиз (Киодзикю в кит.транкрипция) завладял останалите четири и създал Кушанската империя или Кушанско царство. Там те влизат в контакт с елинистичната култура и усвояват гръцкото писмо и монетосеченето.Шаблон:Д.Адамс. Речник на едика тохарски (б)

Друга твърде интересна кушанска титла от тохарски произход, фиксирана единствено в надписа на "монетата на Санаб" (един от кушанските "сихоу") е "илой" - цар, владетел: "ΤΥΡΑΝΝΟΥΟΤΟΣ – ΗΛΟΥ – ΣΑΝΑΒ – ΚΟÞÞΑΝΟΥ". Разчитането не е много ясно, особено проблемна е думата „iloy”. Но тук имаме ясна тохарска дума, в тох.(б)ylaiñäkte, тох.(а) wlä(m)ñkät което означава „владетел-бог” или следвайки логиката че ñäkte/ñkät означава „бог”, то съвсем ясно е че ylai/wlä е по-стара тохарска дума означаваща владетел, цар, преминало в по-късното тох.(б) walo, тох.(а) wäl – владетел, цар. Така вече значението на кушанското iloy се изяснява – цар, владетел. Така надписът би приел следното значението „Управляващият цар, Санаб Кушански”!)[източник? (Поискан преди 14 дни)]

Връзка между арси и кушани. Самото название “юечжи” в древнокитайски се е поризнасяло “роучжи” или “ручжи” което отразява названието Арси (ārśi). В същото време самоназванието на жителите на Турфан и околните райони до Урумчи е било Каси/Касри (в китайско предаване Цзюши/Чеши), твърде близко до Куча. Птолемей също дава народа Касири, Каси, обитаващ от Кашгар на изток. Така нещата се изясняват. Първоначално носителите на тохарски (б) касите/кучасци, са обитавали целия регион между Кашгар и Турфан/Урумчи. В района на Кашгар, Хотан и Яркенд около 6-5 в.пр.н.е. проникват саки които асамилират завареното население и формират народа на хотаносаките и тумшукосаките. На югоизток от кучасците се разполага народа на арсите които са скотовъдци и обитават земите на Гансу и горното течение на р.Хуанхе, до Ордоса. Вероятно те са разделени от усуните (асиани) които са източни иранци проникнали от ез.Лоп-нор до Монголски Алтай. Постепенно арсите са изтласкани в Гансу от консолидиращата се древнокитайска общност. През епохата на Воюващите царства те стават известни като “роучжи” и са доставчици на нефрит и коне за китайските царства. След като са разгромени от Хунну във 2 в.пр.н.е. арсите се изселват от Гансу. Основната част се преселва в долината на р.Или, но по-малки групи остават в Синдзян, една част от тях се преселват към Тибетското плато – т.нар. “малки юечжи”, друга част се заселват в района на Карашар като разделят масива на близкородствените им кучасци. Явно така възниква царство Агни (Янци).[източник? (Поискан преди 14 дни)]

Юеджите постепенно са асимилирани от хионитите.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Runion, Meredith L. The history of Afghanistan. Westport, Greenwood Press, 2007. ISBN 978-0-313-33798-7. с. 46.
  2. Liu, Xinrui. Agricultural and pastoral societies in ancient and classical history. Philadelphia, Temple University Press, 2001. ISBN 978-1-56639-832-9. с. 156.
  3. http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/ZHIVKO%20VOYNIKOV%20-%20PROIZHOD%20NA%20BAALGARITE%20-%20KNIGA%20-%202009.pdf, стр. 436
  4. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/OBIChAYaT_NA_IZKUSTVENATA_DEFORMACIYa_NA_ChEREPA_PRI_PRABLGARITE.pdf
  5. ((en)) Runion, Meredith L. The history of Afghanistan. Westport, Greenwood Press, 2007. ISBN 978-0-313-33798-7. с. 46.
  6. ((en)) Liu, Xinrui. Agricultural and pastoral societies in ancient and classical history. Philadelphia, Temple University Press, 2001. ISBN 978-1-56639-832-9. с. 156.