Юеджи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Миграция на юечжите през Централна Азия в периода от 176 г. пр.Хр. до 30 г. сл.Хр.

Юеджи или юечжи (на китайски: 月氏, пинин: yuèshì, юешъ) е китайското име на древен централноазиатски номадски народ. Юеджи е китайски екзоним съставен от две думи: yuè (月) „луна“ and shì (氏) „клан“. След поражението си от хунну през 162 пр.н.е. те се преселват на запад в басейна на Амударя, откъдето изместват саките. През 132 пр.н.е. юеджи на свой ред са изтласкани към Бактрия от племената усун. Там те влизат в контакт с елинистичната култура и по-късно основават Кушанското царство.[1][2]

Ранна история

Юеджите(Yuezhi) в северен Китай/Таримска котловина преди миграцията
Файл:Yuezhi 1-2nd centuries.jpg
Юеджите(Yue-Chi) през 1-2 век след заселването им в Бактрия

Юеджите са записани в китайските хроники в края на периода на воюващите държави (495-221 В. С.) като номадски племена живеещи в земите на западният регион, по-специално около Дунхуан и Гуачжоу. За разлика от съседите си хунну юеджите не влизат във военни сблъсъци с китайските държави, династията Цин дори търгува с тях като разменя коприна за нефрит и бойни коне. По този начен юеджите които препродават китайската коприна на съседни народи поставят началото на търговията по пътя на коприната.

Юеджите завземат областта Дунхуан и постепенно стават много силна нация в северозападната част на Китай. В записките Ханшу е отбелязано: " Големите Юеджи са номадска орда. Те се движат наоколо със добитъка си и имат същите обичаи като тези на Хунну. Тъй като техните войници са повече от сто хиляди, те са силни и презират Хунну В... миналото, те са живели в района между Дунхуан и Килиян [планина] (южно от коридора Хъси)" юеджите са толкова силни, че хунну монарха Тоуман дори изпраща големия си син Моду като заложник на юеджите. Юеджите често атакуват съседните им усуни заради роби и пасища. Усуните първоначално са живели заедно с юеджите в района между Дунхуан и Килиян (планина). Юеджите атакуват Усуните, убиват техният монарх Нандуми и завземат неговата територия. Синът на Нандуми, Кунмо избягва при Хунну и е отгледан от техният монарх.

Постепенно Хунну стават все по-силни и избухва война между тях и юечжите. Имало е най-малко четири войни между Юеджите и Хунну според китайските хроники. Първата война избухва по време на царуването на Хунну монарха Тоуман на (който умира през 209 B.C), който внезапно напада Юеджите. Юеджите искали да убият Моду, сина на Тоуман когото държат като заложник при тях, но Моду откраднал добър кон от тях и успял да избяга в страната си. Както изглежда, Хунну не побеждават Юеджите в тази първа война.

Втората война е била през 7-та година от царуването на Моду(203 г. пр). При тази война голяма част от територията която първоначално принадлежала на юеджите е завладяна от Хунну и хегемонията на юеджите започна да се разклаща. Третата войната вероятно е през 176 г. пр.н.е. (или малко преди това) и юеджите понасят тежка загуба. Четвъртата война вероятно е по времето на царуване на Хунну монарха Лаошан (174 пр.н.е.-166 пр.н.е.) и е катастрофална за юеджите, царят им е убит и от черепа му е направена питейна чаша. Вероятно около 165 BC голяма част от юеджите мигрират от Таримския басейн на запад към Фергана, като най-накрая се установяват в Трансоксиана и Бактрия.[3][4] Според Ото Маенчен-Хелфен отделни групи племена на юеджите мигрират далеч на запад и достигат степите северно от Кавказ и бреговете на Черно море през 1 век ВС. [5]

Заселване в Бактрия

Юеджите са посетени в Трансоксиана през 126 BCE от китайска мисия предвождана от дипломата-пътешественик Джан Циен като официалната цел на мисията е да осигури подкрепа на юеджите за китайците във войната им с хунну. Синът на убитият цар на юеджите обаче отказва такава подкрепа тъй като предпочита да живее в мир в новозаселените земи на Бактрия и Трансоксиана. Пътешествието на китайската мисия хвърля значителна светлина върху политическата ситуация в централна Азия по онова време и обичаите на народите живеещи там. Джан Циен открива царя на юеджите в района на север от река Амударя, впоследствие той пише, че юеджите продължават да живеят номаден начин на живот и на новото място, като оценява броят на техните войници между 100 000 и 200 000.(Shiji, 123)[6]

Китайските мисии в Бактрия и Трансоксиана вероятно са били движени и от други стимули в допълнение към възможността за съюз с юеджите срещу хунну. Китайските императори през периода Хан са искали да притежават т.нар. небесни коне които имали свойството да изпотяват кръв. Китайският поет Ли Бай пише в своята "Песен за Небесния Кон", че небесните коне излизат от пещерите на юеджите и техните гърбове имат тигрова шарка.[7] През 101 г. пр.н.е. Хан императора Ву изпраща военна експедиция в Согдиана за да се сдобие с така наречените небесни коне. Търсенето на перфектните коне може да е имало повече духовен смисъл отколкото практическа или военен такъв. Императорът Ву дори композира химн докато чака пристигането на 30 небесни коне, като се е надявал, че те ще го издигнат до Кунлун планината, свещената планина която е била дом на всички безсмъртни.[8]

Произход, обичаи, език

Рисуван бюст на мъж открит сред главното обиталище на юеджите северно от Амударя.
Файл:Юеджи върху бактрийска бродерия открита в Монголия.jpg
Юеджи върху бактрийска бродерия открита в Монголия[9]

Трудно е да се каже дали юеджите следва да бъде включени в категорията на урало-алтайските племена като тюрки или хуни. Нищо не е известно за техният език. Съдейки по физическия тип представен на Кушански монети, външният им вид е по-скоро тюркски, отколкото монголски или угро-фински. Някои авторитети считат, че името Турушка или Турукха, с което са ги наричали индийските автори, е още едно доказателство за връзката им с тюрките. Но името тюрки и тяхната национална идентичност изглежда се отнася към средата на 5-ти век, така че вероятно е анахронизъм да се причисляват Юеджите към тюркските племена. Възможно е обаче юеджите и тюрките да са паралелно развили се подобни или дори първоначално идентични племена. Някои автори считат, че юеджите са Гети и че първоначалната форма на името е Утит или Гет, като вероятно се появява и в индийските Джати.[10] Други учени считат, че поне част от племената на юеджите са говорели хотано-сакски език,[11] а според Едвин Пулейбланк юеджите са индо-европейци и са говорели форма на тохарски езици.[12] Според Хиун Ким(Hyun Jin Kim) номадните юеджи притежават политически институции, които поразително много приличат на Хунну и по-късните хуни. Китайците споменават пет сихоу или лордове на юеджите, които управляват петте племена на имперската им конфедерация. Титлата сихоу съответства в произношението на това, което по-късно ще се превърне в тюркската титла иабгу. Тази изначално юеджи царска титла се появява на монетите на техните царе като иапгу (IAPGU)[13] и е заимствана при Хунну от юеджите.[14] Сред тюрките, титлата иабгу (yabgu) придобива нов живот. В тюркските надписи от Монголия, тя се появява като благородническа титла веднага след титлата каган (qagan).[15] Куйан/Каган (Kuyan/gayan) е Юеджи символ за земното въплъщение на Луната и Млечния път.[16]

Някои учени обяснянат думите отнасящи се до юеджи(月氏) или кушаните като идващи от тюркските езици, като по този начин се заключват, че езика на кушаните е бил клон на тюркските езици. Тази теория е неадекватна. В Зоушу(Zhoushu 周書), гл. 50 е ​​записано, че: „Предшествениците на тюрките идват от държавата на Суо 索“. Предполага се, че „Суо (索)“ е транскрипция на Саки(Sakae) или с други думи, вероятно предците на тюрките първоначално са били клон на саките(Sacae). Ако това е вярно, не е трудно да се разбере защо някои думи и титли, свързани с юеджите или кушаните могат да бъдат обяснени чрез тюркските езици. В книгата „Реката на царете“ (Rājataraṅgiṇī, I, 170) е отбелязано, че тюркският владетел на Гандхара твърди че негов прародител е Канишка, великият кушански император и основател на династията на кушаните, и може би това не е било просто хвалба. Други учени считат, че езикът на кушаните е бил ирански език. Тази теория е също така неадекватна, поради следните причини. Първо, те са били клон на саките, племенен съюз съставен от най-малко четири племена, Аси, Гасиани, Тохари и Сакараули. От тях някои племена са говорили на ирански език, но също така някои са говорили индоевропейски езици, различни от иранския език, например, Тохарите. На следващо място, племената които са говорили тохарски са били в близък контакт с племената които са говорели ирански език, така че думите, които могат да бъдат обяснени чрез иранския език вероятно първоначално са били тохарски.[17]

Юрий Зуев включва юеджите (Uechji) сред племената на ранните тюрки. Той пише, че „в Северен Кавказ те са говорили на източно-ирански език, а в Кандзю са говорили тюркски език“.[18] Неговите есета за ранните тюркски племена и държавен тип конфедерации показват, че „идеологическите възгледи съвпадат в много отношения и имат обща основа водеща до последните векове преди новата ера. Такава основа е пантеона на древните конфедерации на юеджите и канглите, които са оставили следи в идеологическите комплекси на аштак-тюрките, огузите, куманите, кимеците и т.н. Много аспекти са все още във фолклора на съвременните тюркски народи. Традицията на идеологическа приемственост прониква историята на тези народи от дълбока древност до съвремието.“[19] Вероятно един от най-забележителните е обичаят на населението напълно да бръснат главите си. Седемте племена юеджи – тохари са били белоглави т.е. с напълно бръснати глави. Ритуалното гологлавие е било еквивалентно на луно-главие.[20] Спомняйки се, че думата юеджи е китайски екзоним образуван от две думи yuè(月) „Луна“ and shì(氏)"клан" – следва, че те бръснели главите си за да приличат на Луната.

Във връзка с известно сходство в имената, някои изследователи свързват юеджи с различни племена, като масагетите, готите, гетите, гутеите и други, но никое от тези схващания няма широка научна подкрепа.[21] Някои историци и изследователи като Кънингам, Дахия, Кноблох, Зуев и др. идентифицират юеджите с масагетите от древните класически източници: Da Yuezhi > Ta-Yue-ti (Големи Лунни Хора) > Ta-Gweti> Massa-Getae > Маса-гети,[22][23] но това категорично се отхвърля от други.[24] Хенинг свързва юеджите с гутеите които през 2000 BC напускат родните си земи Загрос (съвременен Иран) и се отправят към централно-азиатските степи и впоследствие към северозападен Китай.[25] Единственото доказателство представено от Хенинг в подкрепа на тази теза се основава на базата на прилики в керемиката и много съвременни учени го считат за неубедително.[26] Според Бейли формите на името тохар (tu-γαρα или Great Gara) са много, някои от които са Θογαρα (гръцки), но също така thog-gar/ bho-gar в тибетският език.[27]

Малки юеджи

Малките юеджи остават в северен Китай и са включени в състава на конфедерацията хунну под името дзие(Chieh, АУ:Jie people).[28] Китайските хроники ги посочват като едно от 19-те племена на хунну.[29] Техният брой съвсем не е малък,[30] както обикновено се счита, за което съдим от факта, че в периода между 184 AD до 221 AD, почти 40 години е имало бунт на малките юеджи в Гансу, северен Китай, който китайците не успяват да погасят 40 години.[31] През 7 ВС китайските хроники документират племе хвар на юеджите което охранява южната граница на конфедерацията хунну.[32] В началото на четвърти век се установява Жоужан хаганата на територията на днешна Монголия и под неговия натиск малките юеджи започват миграция към Казахстан и Бактрия под името хвар-хуни.[33] През 349 AD е имало масово клане на дзие (Chieh) в северен Китай, Ото Менхен-Хелфен посочва, че 200 000 от тях са били изклани.[34] Вероятно това е крайната дата която може да приемем за миграцията на малките Юеджи от северен Китай/Тарим към Казахстан.

Бележки

  1. Runion, Meredith L. The history of Afghanistan. Westport, Greenwood Press, 2007. ISBN 978-0-313-33798-7. с. 46.
  2. Liu, Xinrui. Agricultural and pastoral societies in ancient and classical history. Philadelphia, Temple University Press, 2001. ISBN 978-1-56639-832-9. с. 156.
  3. The Yuezhi and Dunhuang, http://www.eurasianhistory.com/data/articles/l01/2024.html#_ednref5
  4. Selections from the Han Narrative Histories, Ta Yue-she (Massagetae), https://depts.washington.edu/silkroad/texts/hantxt1.html#contents
  5. The Yüeh-Chih Problem Re-Examined, Otto Maenchen-Helfen, Journal of the American Oriental Society Vol. 65, No. 2 page 81: http://www.jstor.org/stable/593930?seq=11#page_scan_tab_contents
  6. Watson 1993, p. 234.
  7. The Silk Road: A Very Short Introduction, James A. Millward, https://books.google.bg/books?id=4MFXmNLjZrQC&pg=PT63&dq=yuezhi+heavenly+horses&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjco7bzrKfRAhWEshQKHQDWDdwQ6AEIKjAD#v=onepage&q=yuezhi%20heavenly%20horses&f=false
  8. The Silk Road: Two Thousand Years in the Heart of Asia, Frances Wood, page 55: https://books.google.bg/books?id=zvoCv3h2QCsC&pg=PA51&dq=Records+of+the+Grand+Historian+of+China+yuezhi&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=Records%20of%20the%20Grand%20Historian%20of%20China%20yuezhi&f=false
  9. Yuezhi on Bactrian Embroidery from Textiles Found at Noyon uul, Mongolia, 2012 година, Sergey A. Yatsenko, Russian State University for the Humanities, Moscow http://www.silkroadfoundation.org/newsletter/vol10/srjournal_v10.pdf - страница 41, параграф 2 : "Основният цвят гама на изображенията е комбинация от червено / розово и бяло, което е характерно за бактрийски юечжи. Освен това, съществува определена симетрия на тези два основни цветове. По този начин, ако дадено лице има червен кафтан, а след това обувките му също са червени, но той има бели панталони и бял колан, и, от друга страна, ако той е с бял кафтан и обувки, панталона и колана са червени. Индивидите в "цивилен" костюм (т.е. не е броня) се редуват с цвета на основния горната част на тялото дрехи в строг ритъм (първият бял, после червено)."; "The basic color gamma of the depictions is a combination of red/rose and white, which is characteristic for the Bactrian Yuezhi. Furthermore, there is a definite symmetry of these two basic colors. Thus, if an individual has a red caftan, then his shoes are also red but he has white trousers and a white belt, and, on the other hand, if he has a white caftan and shoes, the trousers and belt are red. Individuals in a “civilian” costume (that is, not armor) alternate the color of the basic upper body clothing in a strict rhythm (first white, then red)."
  10. http://www.theodora.com/encyclopedia/y/yuechi.html
  11. History of Civilizations of Central Asia, Janos Harmatta, 1994, стр. 418-427
  12. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), Summary, page 35
  13. „The Huns, Rome and the Birth of Europe“, (2013, Cambridge University Press), Hyun Jin Kim,
  14. Turks and Iranians: Aspects of Turk and Khazaro-IranianInteraction, Peter B. Golden, page 17, footnote 89, http://www.academia.edu/12349727/Turks_and_Iranians_An_historical_Sketch_in_Turkic-Iranian_Contact_Areas._Historical_and_Linguistic_Aspects_edited_by_Lars_Johanson_and_Christiane_Bulut_Wiesbaden_Harrassowitz_2006_17-38
  15. http://www.iranicaonline.org/articles/jabguya
  16. Yu. A. Zuev, EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, page 39, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly1En.htm
  17. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 212, 2011, Department of East Asian Languages and Civilizations, University of Pennsylvania, (Victor H. Mair, Editor) The Origin of the Kushans, YU Taishan, page 15, http://sino-platonic.org/complete/spp212_kushan_guishuang.pdf
  18. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 153, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly6En.htm
  19. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 178, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly6En.htm
  20. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 71, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly2En.htm
  21. Mallory, J.P.; Mair, Victor H. (2000). The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West. London: Thames & Hudson. ISBN 978-0-500-05101-6, стр 98-99.
  22. THE STRONGEST TRIBE, Yu. A. Zuev, page 33: „Massagets of the earliest ancient authors... are the Yuezhis of the Chinese sources“
  23. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 127 October, 2003, The Getes, page 22-24
  24. History of Civilizations of Central Asia: The development of sedentary and nomadic civilizations: 700 B.C. to A.D. 250 Volume 2 of History of Civilizations of Central Asia, Ahmad Hasan Dani, ISBN 8120814096, 9788120814097 Multiple history series, Author Ahmad Hasan Dani, Motilal Banarsidass Publ., 1999, ISBN 8120814088, p. 171.
  25. Henning, W.B. (1978) „The first Indo-Europeans in history“, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/21Tochars/HenningGutiesEn.htm
  26. https://depts.washington.edu/silkroad/texts/hhshu/notes13.html
  27. стр. 110, Gara, https://books.google.bg/books?id=OOK-fBNwZ7kC&printsec=frontcover&dq=gara+H+W+bailey&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=gara%20H%20W%20bailey&f=false
  28. Beijing – A Concise History, Stephen G. Haw, стр. 201, https://books.google.bg/books?redir_esc=y&id=J8J8AgAAQBAJ&q=jie#v=snippet&q=jie&f=false
  29. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, стр. 372-375, https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PA367&lpg=PA367&dq=Kenkol+River&source=bl&ots=KIZSHZyaJZ&sig=NixP5N00kD3QfzxQgebZCE-HF9w&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjc6JSIibrMAhXJaxQKHXDgBEMQ6AEIQjAI#v=onepage&q=Kenkol%20River&f=false
  30. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, Section 1-Uechji, page 17: "A significant part of the Uechji remained in their former places..."
  31. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, стр. 170, https://books.google.bg/books?id=ST6TRNuWmHsC&printsec=frontcover&dq=cranial+deformation+Yueh-Chih&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjApt2UmLrMAhWM8RQKHdvQBr04ChDoAQg9MAc#v=onepage&q=Yueh%20Chih&f=false
  32. EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, Section 1-Uechji, page 17, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly1En.htm
  33. SOME REMARKS ON THE CHINESE “BULGAR”, SANPING CHEN, стр. 7, http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Sanping_Chen_SOME_REMARKS_ON_THE_CHINESE_BULGARIAN.pdf
  34. стр 372 https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PA367&lpg=PA367&dq=Kenkol+River&source=bl&ots=KIZSHZyaJZ&sig=NixP5N00kD3QfzxQgebZCE-HF9w&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjc6JSIibrMAhXJaxQKHXDgBEMQ6AEIQjAI#v=onepage&q=Kenkol%20River&f=false