Богдан Филип Лозински
| Богдан Филип Лозински | |
| американски историк | |
| Роден | Богдан Филип Ян Лозински
27 декември 1915 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Русия Полша САЩ |
| Учил в | Йейлски университет |
| Научна дейност | |
| Работил в | Йейлски университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Джийн Смит (1937 – 2002) |
| Деца | Джон, Матю, Кристофър |
Богдан Филип Лозински (на английски: Bohdan Philip Lozinski, в литературата цитиран като B. Philip Lozinski и Philip Lozinski) е американски историк.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Филип Лозински е роден през 1915 г. в Киев, тогава в Руската империя. След Октомврийската революция от 1917 г. и последвалия Брест-Литовски мирен договор, семейството му остава да живее в територята, която е присъединена към Полша. Лозински следва във Варшавския университет, а след това продължава образованието си в университета на Гренобъл, Франция. През 1937 г.е призован да отбие военната си служба в кавалерията на полските въоръжени сили. След започване на Втората световна война през 1939 г. е пленен от немците, но успява да избяга от военнопленнически лагер и да се добере до Франция, където се присъединява към френската съпротива. Отново е заловен от немците и осъден на смърт, но успява да избяга повторно и през Испания и Гибралтар достига Англия. Връща се обратно във Франция където е полски офицер за свръзка под британско командване до 1944 г. когато се уволнява.[2]
Академични години[редактиране | редактиране на кода]
След края на войната Лозински емигрира в САЩ. В периода 1947 – 1951 г. той специализира в Йейлския университет при Георгий Вернадски. Същевременно работи и като асистент изследовател за галерията по изящни изкуства към същия университет. През 1949 г. преподава история на изкуствата в колежа на Кънектикът, през 1960 – 1961 г. преподава история в Йейлския университет, където придобива степента доктор по философия (PhD) по история на изкуството (доктор), а през лятото на 1961 г. е лектор в Университета на Британска Колумбия, след което работи като асистент професор (главен асистент) в университета на Монреал където изнася лекции по история.[3] Лозински е специалист по средновековно, иранско и славянски изкуства.
През 1954 г. получава американско гражданство.[4] Живее в Уестпорт от 1963 г.
След напускане на преподавателската си работа продължава да пише книги и статии по история на миграцията.
Започва и бизнес с антикварни книги, сам събирайки колекция от около 7000 тома, включително редки книги и ръкописи за славянството и миграциите, като пътува и ги събира по целия свят.
Публикации и трудове[редактиране | редактиране на кода]
Лозински изследва темата за произхода на партите в монографията си „The Original Homeland of the Parthians“ от 1959 г.
Лозински има множество научни статии и ревюта на книги в специализираните издания.[5]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Le lieu d'origine des Huns, 21 с. (1953)
- The Original Homeland of the Parthians, 55 с. (1959) [6]
- The name Slav, 11 с. (1961)
- L'origine prakrite du nom de la ville de Kiev; l'implication des données historiques des sources arabes, 16 с. (1963)
- The Parthian dynasty, 20 с. (1984)
- The transfer of Mithraic iconography from Central Asia to Rome, 12 с. (1989)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Social Security Death Master File // Архивиран от оригинала на 2017-03-23. Посетен на 2017-03-15.
- ↑ www.wertheimer.info
- ↑ Следва да се има предвид, че научните степени и звания в САЩ са различни от тези в България. Приблизителна представа за тяхното съответствие дават някои официални документи и нормативни актове действащи в България. Така например според Правилника за развите на академичния състав на Медицинския университет във Варна, приет от Академичния съвет на 7 януари 2013 г. Приложение № 3 – Съкращения на научни степени и академични длъжности в българския език на стр. 37 в графата Аналози в чужбина:е посочено, че асистент в университет в България се приравнява на Asst. Prof. (Assistant Professor) в САЩ. Следва да се има предвид, че понеже Лозински има и титлата Ph.D. за същата в посочения документ е отбелязано, че отговаря на нашата доктор – PhD (главно САЩ). В съответствие с чл. 18 на действащия в България Закон за развитие на академичния състав, академичната длъжност „главен асистент“ се заема само от лице с придобита образователна и научна степен „доктор“, което означава че, научната степен на Лозински, съответства и на това изискване на българскато законодателство.
- ↑ Некролог // Архивиран от оригинала на 2017-03-16. Посетен на 2017-03-15.
- ↑ www.kroraina.com
- ↑ Библиография в WorldCat
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
