Фокея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Фокея на картата на Мала Азия
Руините на античния театър във Фокея

Фоке́я (на старогръцки: Φώκαια, на латински: Phocaea) е един от дванадесетте йонийски града по малаозиатското крайбрежие на Егейско море. Тя е най-северният град от Йония, на границата с Еолия. Според преданието е основана около 900 г. пр.н.е. от атиняни под предводителството на Дамон и Филоген. Предполага се, че основателите произхождат от Централна Гърция – от Фокида или Атина. Днес това е турският град Фоча (Foça), на 69 км от Измир.

Епоним на Фокея било изображението на „тюлен“ (от гр. Φώκη), който бил изобразяван на монетите на града. [1].

Фокея сякла свои златни и сребърни монети, които били в обращение в Мала Азия и егейския регион. Фокея била един от пионерите във въвеждането на монетите като разменно платежно средство.

Комбинацията от неплодородни земи и изгодно географско положение на Фокея предопределила и обусловила развитието на града-държава като търговски, рибарски и морски център. Фокейците основали многобройни колонии и фактории по цялото Средиземноморие, като Херодот им приписва откриването на Иберия за древните гърци, където последните установили съюзнически отношения с Аргантоний, цар на Тартес. (1:13). Фокейците също така основали Масалия (600 г. пр.н.е.) в устието на Рона и Алерия на остров Корсика (565 г. пр.н.е.). След знаменитата битка при Алалия фокейците отстъпват позициите си в Западното Средиземноморие на пуните.

Превземане от Персия[редактиране | редактиране на кода]

Фокейска статуетка от 570 г. пр.н.е., днес в Археологическия музей в Мюнхен.

Фокея е първият древногръцки град, който в 546 г. пр.н.е. е нападнат от персите под предводителството на пълководеца Харпаг. Периодът на ахеменидското владичество над Фокея се характеризира с тирания, като най-известните местни тирани са Екскекст, а след него Лаодам, които са персийски васали. Изправени пред алтернативата да склонят глава пред персийския цар Кир Велики, в съответствие с предсказанието на Пития, фокейците предпочели да емигрират в далечна Корсика. При емиграцията фокейският флот бил под командването на Креонтид, [2] като по пътя си към свободата на запад фокейците преминали през Хиос, след което се добрали до Алерия. И там фокейците на се задържали дълго, понеже местните жители въстанали срещу морските разбойнически практики (пиратството) /според съмнителни исторически източници/ на фокейците, и с поддръжката на картагенско-етруския флот прогонили фокейците от Корсика след битката при Алалия. Фокейците се установили в град Регия в Реджо ди Калабрия, а последното им убежище било пристанището Елея в Енотрия. [3].

Фокейски колонии[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Максимова М.И. Античные города юго-восточного Причерноморья, М.-Л.,1956,стр.62
  2. Грант М. Греческий мир в доклассическую эпоху. – М., 1998. – С.236
  3. Херодот. История 1:162 – 167
  • Большая энциклопедия в 62 томах. Том 55. „Терра“. Москва. 2006. ISBN 5-273-00432-2
  • Большая Советская энциклопедия в 52 томах.
  • Малый энциклопедический словарь Брокгауза и Эфрона.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]