Направо към съдържанието

Бронзова епоха (Гърция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Егейска цивилизация)
Линеар Б е разкодиран от учените, но Линеар А е все още загадка.

Бронзовата епоха в днешна Гърция обхваща т.нар. егейски цивилизации – група цивилизации и култури от годините 3000 – 1000 г. пр.н.е., разположени около Егейско море, и включва Крит, Цикладите и континентална Гърция. Крит се асоциира с минойската цивилизация. Цикладите имат общо с континентална Гърция по време на ранно-еладския (минийски) период и с Крит по време на средно-минойския период. От около 1450 г. пр.н.е. (късно-еладски, късно-минойски периоди) микенската цивилизация достига Крит. Егейските цивилизации са тясно свързани с и обусловени от развитието на корабоплаването.

Допреди обогатяването на знанията за народите и културите, изградили тези цивилизации, се е използвал терминът критско-микенска цивилизация, който не е съвсем точен, както хронологически, тъй и географски, защото покрива само част от ареала на тези цивилизации. Цивилизациите и културите, включвани в понятието, нямат общ произход, а напротив – някои от тях са арийски, други – семитски, а трети по всяка вероятност – дело на изчезнали етнически общности от типа днес на баските (виж Линеар А).

Първите пионери на археологическите разкопки в района са Хайнрих Шлиман в Микена (1876) и Артър Евънс в Крит (от 1899). Най-известните археологически култури от този период са минойската в Крит и микенската, но има и други местни култури като цикладската и еладската.

Минойска цивилизация (Крит)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ранноминойският период (ХХХ-XXIII век пр.н.е.) се характеризира с преобладаваща доминация на племенните отношения и с началото на обработването на металите и развитието на занаятите и корабоплаването, като аграрните отношения са на относително високо равнище.
  • Средноминойският период (XXII-XVIII век пр.н.е.) е известен като периода на „старите“ или още и „ранните“ дворци на остров Крит. Поява на Линеар А.
  • Късноминойският период (XVII-XII век пр.н.е.) е времето на разцвета на минойската цивилизация на остров Крит, като местната общност се обединява в морски съюз под егидата на цар Минос. По това време остров Крит е център на търговската дейност в Егейско море и не само, като монументалните архитектурни конструкции са в разцвета си („новите“ дворци в Кносос, Малия, Феста). Съществуват активни контакти с древните народи от Източна Европа. Природно бедствие в средата на XV век пр.н.е. става причина за упадъка на Минойската цивилизация, като се смята че това природно бедствие проправя пътя за завладяването на Крит от ахейците.

Еладска цивилизация (континентална Гърция)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ранноеладски период (ХХХ-XXI век пр.н.е.). Господство на родовоплеменните отношения сред населението с поява на първите големи селища и протодворцови комплекси.
  • Средноеладски период (XX-XVII век пр.н.е.) Пристигане в южната част на Балканския полуостров на първата вълна прагръцко население – ахейците, което води до снижаване на нивото на социално-икономическото развитие на Древна Гърция в някои области на обществените отношения. Начало на разложение на родово-племенните отношения сред ахейците.
  • Късноеладски период (XVI-XII век пр.н.е.) или микенска цивилизация. Появата на центровете на Микена, Тиринт, Пилос, Тива и т.н., като ахейците завладяват и остров Крит, унищожавайки остатъците от минойската цивилизация. През XII век пр.н.е. в Древна Гърция нахлува нова племенна група от север – дорийците, което води до гибелта на микенската цивилизация и начало на т.нар. гръцки тъмни векове като следващ исторически период.

В този период в Западна Мала Азия в (3000 – 2000 г. пр.н.е.) започва да се създава т.нар. западноанатолийска цивилизация.

Археологическите данни са установили сигурно, че около 2300 г. пр.н.е. в Пелопонес и Северозападна Мала Азия е имало враждебно нахлуване, което се вижда от следите от огън и разрушаване на селищата в тези райони. Следващото, вероятно индо-европейско нахлуване, е към 2000 – 1800 г. пр.н.е. и променя изцяло материалната, а вероятно и духовната култура на континентална Гърция, Троя и на някои от егейските острови. Тези нахлувания не засягат Крит, който е непокътнат от нашествениците и там продължава развитието си минойската цивилизация. В годините 2000 – 1800 г. пр.н.е. на острова влиза в употреба йероглифното писмо, а от 1600 г. пр.н.е. – Линеар А.

Източници и литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Андреев Ю. В. От Евразии к Европе: Крит и Эгейский мир в эпоху бронзы и раннего железа (III-нач. I тысячелетия до н. э.). СПб.: Дмитрий Буланин, 2002. 864 с. – ISBN 5-86007-273-2.
  • Глазычев В. Л. Гемма Коперника. – Москва: Советский художник, 1989. 416 с. – ISBN 5-269-00162-4
  • Драчук В. С. Дорогами тысячелетий. – Москва: Молодая гвардия, 1977. 256 с.