Артър Евънс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Артър Евънс
английски археолог
Бюст до двореца в Кносос, Гърция
Бюст до двореца в Кносос, Гърция

Роден
Починал
11 юли 1941 г. (90 г.)
Научна дейност
Област Археология
Артър Евънс в Общомедия

Артър Евънс (на английски: Arthur Evans), член на Кралското научно дружство [1] и на Кралската академия по инженерни науки[2]; (8 юли 1851 – 11 юли 1941) е английски археолог и пионер в изучаването на егейските цивилизации от Бронзовата епоха. Известен е преди всичко с разкопките на двореца Кносос на остров Крит. Привърженик на концепцията на Шлиман за микенска цивилизация, той установява наличието на друга, минойска цивилизация.[3] Евънс е първият, открил критската писменост Линеар А и Линеар А, както и на по-ранна пиктографска писменост.

Макар да не политик или военен и вероятно никога да не е работил за правителството, той играе важна роля в неофициално качество при решаването на политически въпроси на Балканите и Близкия Изток.

Образование и пътешествия[редактиране | редактиране на кода]

Артур е син на известния историк и колекционер Джон Евънс. Получава образованието си в Хароу и Оксфорд, където следва съвременна история (Modern History) в Брейсноус колидж от 1870 до 1874. Семейството на баща му е добре обезпечено и Артър има възможност да пътешества из Европа. Посещава Австрия, Франция, Лапландия, Финландия и Швеция. През 1872 г. пътува из Карпатите, където за първи път среща турци. През 1875 прекарва известно време в университета в Гьотинген и прави първото си пътуване до Босна и Херцеговина през август, в разгара на размириците на Херцеговинско-босненското въстание. Приключенията си описва в брошура Through Bosnia and Herzegovina, която е толкова популярна, че претърпява две издания, 1876 и 1877 г.

Замисленото продължаване на следването в Гьотинген не се осъществява и през 1877 г. Евънс се установява в Далмация като кореспондент на Manchester Guardian. След година се жени за Маргарет Фрийман, дъщеря на негов преподавател от Оксфорд, и семейството си купува къща в Дубровник (тогава Рагуса). Привърженик на борбата за независимост на славяните, той не крие своята подкрепа и през 1882 г. е арестуван като британски агент и впоследствие депортиран от австро-унгарците. През 1883 той и Маргарет се завръщат в Оксфорд, където не след дълго Артър е назначен за уредник на Ашмолевия музей (Ashmolean Museum). Освен работата си в музея, Евънс пътува отново из Балканите, Гърция и Италия, посещава Северна Африка. Става първият, посочил и разкрил местата на римски градове и пътища в Босна и Македония. Прави карта на римските пътища и започва неголеми разкопки в Черна гора. Пътува до Кавказ и Крим[4].

През 1893 г. Маргарет умира и неговите интереси се насочват окончателно към Крит. В периода 1894 – 99 пътува много из острова в търсене на писменост, като откритите от него артефакти класифицира като три различни вида: пиктографско и „предфиникийско“ писмо (по-късно наречени линеарно А и линеарно В)[5]. От 1900 до 1931 провежда археологически разкопки в Кносос, който се оказва най-големият обект от периода за района на Средиземноморието.

Уредник на музея в Оксфорд[редактиране | редактиране на кода]

Артър Евънс е уредник на Ашмоловия музей от 1884 г. в продължение на 25 години. Успява да го реорганизира и да го превърне в първокласно научно учреждение, с фокус върху археологията. Увеличава археологическите колекции, като закупува по 2 000 експоната годишно. През 1894 г. премества помещенията на музея от Broad Street (днес там е музеят по история на науката) на Beaumont Street благодарение на финансова помощ от Чарлз Фортнъм (C. Drury E. Fortnum), който дарява и колекцията си. По-късно Евънс дарява бащината си колекция на музея и завещава и своята лична колекция. Днес благодарение на него музеят има една от най-добрите колекции на експонати от Крит.

Археологически разкопки[редактиране | редактиране на кода]

През 1886 г. извършва разкопки в Ейлсфорд, Кент, където открива различни предмети от желязната епоха във Великобритания, сред които първата керамика, направена с грънчарско колело, и прави сравнение с подобни находки в Белгия. Неговата теория за културата, наречена по-късно с името Aylesford-Swarling pottery, допринася за изучаването на периода.

В началото на 1890-те Артър и Маргарет пътуват до Гърция, където се срещат с Хайнрих Шлиман и обсъждат резултатите от научната работа на Шлиман. Там се заражда интересът на Евънс към егейските цивилизации, с приноса си към които ще стане известен по-късно.

Разкопки на Крит[редактиране | редактиране на кода]

По време на пребиваването си в Атина Евънс попада на няколко плочки от Крит, изписани със странни знаци, които определя като непозната писменост. Евънс смята, че езикът, записан с тази писменост, условно наречена Линеар Б, не е гръцки, но когато тя е най-сетне разшифрована през 1950-те става ясно, че това е древногръцки език и Линеар Б е основната писменост, използвана от Микенската цивилизация.

Евънс и Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Артър Евънс често пътува в пределите на Османската империя, посещава неколкократно Македония и прави следните заключения:

30 септември 1903 г.

Сър, като човек, който е имал изключителни възможности да изследва македонския въпрос отвътре, позволих си може би да изтъкна някои от най-съществените условия на сегашното положение...

Нека да започна с поправката на една почти всеобща заблуда. Там няма „македонци“. Там са българи. Там са румънци – останки от латиноговорещите жители на римо-илирийските провинции...

...Неприятно е задължението да кажеш на някои от своите приятели горчиви истини, но гръцката претенция към Македония... е присъница (бълнуване)...

...Това голямо надмощие на българския елемент е един основен фактор в днешното положение, който е бил много скриван от статистики, съставени от гръцки източници. Обикновено много несъвършена представа се създава от чужденци и дори консули, чието запознаване с Македония се ограничава главно до градове като Солун или Битоля.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Myres, J. L.. Arthur John Evans. 1851 – 1941. // Obituary Notices of Fellows of the Royal Society 3 (10). 1941. DOI:10.1098/rsbm.1941.0044. с. 940 – 968.
  2. List of Fellows. //
  3. Evans 1921, с. 1
  4. Sir Arthur Evans. // Ashmolean Museum. Посетен на 13 август 2017.
  5. * Evans, Arthur John. Cretan pictographs and prae-Phoenician script: with an account of a sepulchral deposit at Hagios Onouphrios near Phaestos in its relation to primitive Cretan and Aegean culture. London, Bernard Quaritch, 1895.
  6. Из писмо на Артър Ивънс, в. ”Таймс” от 1 октомври, 1903 г., преписка от вестник „Капитал“,бр.45, 08.11.1997 или <http://www.promacedonia.org/en/autonomous.htm>
     Портал „Македония“         Портал „Македония