Артър Евънс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Артър Евънс
Arthur Evans
английски археолог
Бюст до двореца в Кносос, Гърция
Бюст до двореца в Кносос, Гърция

Роден
Починал
11 юли 1941 г. (90 г.)
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Научна дейност
Област археология
Образование Оксфордски университет
Повлиян Хайнрих Шлиман
Артър Евънс в Общомедия

Артър Евънс (на английски: Arthur Evans) е английски археолог и пионер в изучаването на егейските цивилизации от Бронзовата епоха. Член на Кралското научно дружество[1] и на Кралската академия по инженерни науки[2].

Известен е преди всичко с разкопките на двореца Кносос на остров Крит. Привърженик на концепцията на Шлиман за микенска цивилизация, той установява наличието на друга, минойска цивилизация.[3] Евънс е първият, открил критската писменост Линеар А и Линеар Б, както и на по-ранна пиктографска писменост.

Макар да не политик или военен и вероятно никога да не е работил за правителството, той играе важна роля в неофициално качество при решаването на политически въпроси на Балканите и Близкия Изток.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 юли 1851 година в Наш Милс, графство Хартфордшър, Великобритания, син на известния историк и колекционер Джон Евънс. Получава образованието си в Хароу и Оксфорд, където следва съвременна история (Modern History) в Брейсноус Колидж от 1870 до 1874.

Семейството на баща му е добре обезпечено и Артър има възможност да пътешества из Европа. Посещава Австрия, Франция, Лапландия, Финландия и Швеция. През 1872 г. пътува из Карпатите, където за първи път среща турци. През 1875 прекарва известно време в Университета в Гьотинген и прави първото си пътуване до Босна и Херцеговина през август, в разгара на размириците на Херцеговинско-босненското въстание. Приключенията си описва в брошура „Through Bosnia and Herzegovina“, която става толкова популярна, че претърпява две издания – през 1876 и 1877 г.

Замисленото продължаване на следването в Гьотинген не се осъществява и през 1877 г. Евънс се установява в Далмация като кореспондент на Manchester Guardian. След година се жени за Маргарет Фрийман, дъщеря на негов преподавател от Оксфорд, и семейството си купува къща в Дубровник (тогава Рагуса). Привърженик на борбата за независимост на славяните, той не крие своята подкрепа и през 1882 г. е арестуван като британски агент и впоследствие депортиран от австро-унгарците.[4] През 1883 той и Маргарет се завръщат в Оксфорд, където не след дълго Артър е назначен за уредник на Ашмолевия музей (Ashmolean Museum). Освен работата си в музея, Евънс пътува отново из Балканите, Гърция и Италия, посещава и Северна Африка. Става първият, посочил и разкрил местата на римски градове и пътища в Босна и Македония. Прави карта на римските пътища и започва неголеми разкопки в Черна гора. Пътува до Кавказ и Крим.[5]

През 1893 г. Маргарет умира и неговите интереси се насочват окончателно към Крит. В периода 1894 – 99 пътува много из острова в търсене на писменост, като откритите от него артефакти класифицира като три различни вида: пиктографско и „предфиникийско“ писмо (по-късно наречени линеарно А и линеарно В)[6]. От 1900 до 1931 провежда археологически разкопки в Кносос, който се оказва най-големият обект от периода за района на Средиземноморието. Въпреки това Еванс запазва репутацията си на славянофил сред сърби, хървати и бошняци. Той участва в политическия живот на Балканския полуостров, като се включва в преговорите за подписване на Лондонския мирен договор през 1913 след Балканските войни. През 1914 г. приютява бежанци от Дубровник в имението си до Оксфорд, а през 1915 г. изпраща обръщение до министър-председателя Аскуит по повод следвоенната съдба на южнославянските народи.[7] Поканен е неофициално на Версайската конференция за разработване на проекта за създаване на югославска държава. След смъртта на Еванс през 1941 г. югославското правителство изпраща официална делегация на погребението.[8]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Уредник на музея в Оксфорд[редактиране | редактиране на кода]

Артър Евънс е уредник на Ашмолевия музей от 1884 г. в продължение на 25 години. Извършва реорганизация и успява да го превърне в първокласно научно учреждение, с фокус върху археологията. Увеличава археологическите колекции, като закупува по 2 000 експоната годишно. През 1894 г. премества помещенията на музея от Broad Street (днес там е музеят по история на науката) на Beaumont Street благодарение на финансова помощ от Чарлз Фортнъм (C. Drury E. Fortnum), който дарява и личната си колекция. По-късно Евънс също дарява бащината си колекция на музея и завещава и своята лична колекция. Днес благодарение на това музеят има една от най-добрите колекции на експонати от Крит.

Археологически разкопки[редактиране | редактиране на кода]

През 1886 г. извършва разкопки в Ейлсфорд, Кент, където открива различни предмети от желязната епоха във Великобритания, сред които първата керамика, направена с грънчарско колело, и прави сравнение с подобни находки в Белгия. Неговата теория за културата, наречена по-късно с името Aylesford-Swarling pottery, допринася за изучаването на периода.

В началото на 1890-те Артър и Маргарет пътуват до Гърция, където се срещат с Хайнрих Шлиман и обсъждат резултатите от научната работа на Шлиман. Там се заражда интересът на Евънс към егейските цивилизации, с приноса си към които ще стане известен по-късно.

Разкопки на Крит[редактиране | редактиране на кода]

По време на пребиваването си в Атина Евънс попада на няколко плочки от Крит, изписани със странни знаци, които определя като непозната писменост. Именно това го отвежда на остров Крит, където според древногръцката митология бил роден гръмовержецът Зевс и където управлявал легендарният цар Минос. Евънс смята, че езикът, записан с тази писменост, условно наречена Линеар Б, не е гръцки, но когато тя е най-сетне разшифрована през 1950-те става ясно, че това е древногръцки език и Линеар Б е основната писменост, използвана от Микенската цивилизация.

Евънс и Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Артър Евънс често пътува в пределите на Османската империя, посещава неколкократно Македония и прави следните заключения:

30 септември 1903 г.

Сър, като човек, който е имал изключителни възможности да изследва македонския въпрос отвътре, позволих си може би да изтъкна някои от най-съществените условия на сегашното положение...

Нека да започна с поправката на една почти всеобща заблуда. Там няма „македонци“. Там са българи. Там са румънци – останки от латиноговорещите жители на римо-илирийските провинции... ...Неприятно е задължението да кажеш на някои от своите приятели горчиви истини, но гръцката претенция към Македония... е присъница (бълнуване)...

...Това голямо надмощие на българския елемент е един основен фактор в днешното положение, който е бил много скриван от статистики, съставени от гръцки източници. Обикновено много несъвършена представа се създава от чужденци и дори консули, чието запознаване с Македония се ограничава главно до градове като Солун или Битоля.[9]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Myres, J. L.. Arthur John Evans. 1851 – 1941. // Obituary Notices of Fellows of the Royal Society 3 (10). 1941. DOI:10.1098/rsbm.1941.0044. с. 940 – 968.
  2. List of Fellows. //
  3. Evans 1921, с. 1
  4. Kirigin, Branko. Arthur Evans in Dubrovnik and Split (1875 – 1882). // Посетен на 4 септември 2017.
  5. Sir Arthur Evans. // Ashmolean Museum. Посетен на 13 август 2017.
  6. * Evans, Arthur John. Cretan pictographs and prae-Phoenician script: with an account of a sepulchral deposit at Hagios Onouphrios near Phaestos in its relation to primitive Cretan and Aegean culture. London, Bernard Quaritch, 1895.
  7. Miller, 1944, p. 718
  8. Brown, 1993, p. 20 – 27
  9. Из писмо на Артър Ивънс, в. „Таймс“ от 1 октомври, 1903 г., преписка от вестник „Капитал“, бр.45, 8 ноември 1997 или <http://www.promacedonia.org/en/autonomous.htm>

Литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония