Въздушна археология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Замъкът Верпелет в Унгария, заснет през 2008 г.
17 обекта край Грезак (Франция), които датират от протоисторическия период – голям галски некропол с различни погребални структури от всякакви размери, кръгли и квадратни.

Въздушната археология е дял на археологията, в нея се практикува използването на летателен апарат или сателит за осигуряване на изглед от високо ниво на исторически обекти и околната им среда, базирайки се на конвенционалната фотография и дистанционните технологии. Тя може да се разглежда като подобласт на дистанционните методи и методологически подход за локализиране и верифициране на древни останки и следи от човешка дейност, както и като средство за изследване на връзките на тези следи с тяхната околна територия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Разпознаването на археологическите обекти от културните знаци е отбелязано още през антикварите от 17 век, въпреки че Уилям Стюкли – пионер в изследването на Стоунхендж и Ейвбъри. Йоркшир Уолдс е сред първите, обхванати от Националната програма за картиране, предприета от бившата Кралска комисия за исторически паметници на Англия, започнала през 1908 г.[2]

Първоначално са използвани балони с горещ въздух, след това самолети, а по-късно и дронове. По този начин фотографската въздушна археология се превръща в стандартна разузнавателна техника.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Авиация“         Портал „Авиация          Портал „Археология“         Портал „Археология