Цикладска цивилизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цикладски идол
The Parthenon at the Acropolis in 2004.jpg

История на Гърция

Праистория
(до IV/III хил. пр. Хр.)
Бронзова епоха
(IV/III - ΙΙ хил. пр. Хр.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладски период
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — I в. пр. Хр.)
Ранножелязна епоха (XI—IX в. пр. Хр.)
Архаична епоха (VIII—VI в. пр. Хр)
Класическа епоха (V—IV в. пр. Хр.)
Елинистическа епоха (323 — 146 г. пр. Хр.)
Гърция в Римската империя
Римска Гърция (146 г. пр. Хр. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
Война за независимост (1821—1832)
Първа гръцка република (1822—1829)
Монархия (1832—1924)
Втора гръцка република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Гръцка военна хунта (1967—1974)
Трета гръцка република (от 1974)
Тематични статии
Военно дело (Древна Гърция)
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература

Цикладската цивилизация е археологическа култура на бронзовата епоха, съществувала през 3 – 2 хилядолетие пр.н.е. на Цикладите. Съставна част от т.нар. егейски цивилизации.

Първите човешки поселения на островите датират към средния и късния неолит. Островите са посещавани още през VII хилядолетие пр. Хр., но с разпространението на металодобивните технологии през ранната бронзова епоха започва разцвет, свързван с природните им ресурси: на Парос има мед, на Наксос и Кеос – олово и сребро, на Сифнос – злато. Възникват селища, укрепени със стени и кули (Кастри на Сирос). Добре проучени са само селищата на о. Мелос (Милос) и на о. Сирос[1]:23. Погребенията се извършват отначало в каменни камери (цисти), а след това в куполни гробници. Намерени са медни и сребърни украшения, оръдия на труда и оръжие.

Към 2800 – 2400 г. пр. Хр обитателите на островите строели многовеслови кораби и с гребци, понякога до 17 реда. Селищата са обкръжени с масивни крепостни стени (Полиохни на Лемнос, Терми на Лесбос и др.)[1]:25.

Не е известно как са се наричали народите, обитавали островите; Херодот ги нарича лелеги. Народът на лелегите се споменава и в други древногръцки източници, които разказват за тяхното поробване и асимилация от карийците от Западна Мала Азия. Тукидид разказва, че когато по време на Пелопонеските войни атиняните извършват очищение на о. Делос „вдигнали гробовете на мъртъвците и се оказало, че повече от половината били карийци“[1]:26

Карта на Цикладите

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Хронологията на Цикладската цивилизация се дели на три големи периода: ранен, среден и късен, обхващащи от 3000 до 2000 г. пр. Хр., като към края на периода и през второто хилядолетие пр.н.е. се наблюдава значителна конвергенция с Минойската цивилизация. След 1400 г. пр. Хр. късномикенската керамика добива широко разпространение на Цикладите. От друга страна, разкопки в Кносос на Крит разкриват влияние на цикладската култура върху Кносос в периода между 3400 и 2000 пр. Хр.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Лозанова-Станчева, Ваня. Ελληνικa Политика и култура на древна Елада. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012. ISBN 978-954-322-477-7. с. 267.
  2. C.Michael Hogan. Knossos Fieldnotes. // The Modern Antiquarian. 2007. Посетен на 23 април 2019. (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гордън Чайлд – У истоков европейской цивилизации, руски превод от англ., М., 1952.
  • Schachermeyr F., Die ältesten Kulturen Griechenlands, Stuttg., [1955].