Толос

Толосът (куполна гробница, кошерна гробница) (на гръцки: θόλος – свод, купол) е кръгла сграда с коничен или сводест купол, със или без перистил или околна колонада.^[1] Представлява кръгово съоръжение, което може да бъде използвано като светилище, гробница, зала, дом или да има друго предназначение. Обикновено е вкопано в съществуващ или изкуствено създаден хълм, или просто е засипано с пръст. Предвид особената им форма функциите на тези сгради са сравнително ограничени.^[1]^[2]

В Древна Гърция строителството им е широко разпространено през 16 – 12 век пр.н.е.^[3] Този тип сгради не са изключително явление само за Егейския свят, те са разпространени из цяла Европа и Близкия изток, като най-раните куполни гробници са датирани още през третото хилядолетие преди новата ера.^[4]

Конструктивни особености[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните толоси са малки по размер, изградени от гладки, необработени камъни с различна големина.^[4] Когато сградата е култова, обикновено се разполага върху подиум, обиколен от един или няколко реда колони, които в повечето случаи са дорийски.^[2] Дебелината на стените не надвишава 0,90 м. Долната им част се строи вертикално, с формата на цилиндър. Над нея, с отстъпи, се изгражда каменният купол, в чиято най-висока част се поставя изтънен, единичен ключов камък. Тези ранни толоси не са достатъчно стабилни, тъй като напреженията в горната част постепенно изтласкват свода нагоре. По-късно конструкцията им става достатъчно здрава, за да издържат в продължение на векове. В толоса са включени още два компонента – преддверие и входен коридор дромос. Ранните дромоси се изграждат много тесни, а гредите над тях са с малки размери. Не е установено присъствието на каменни прагове. Накрая входът към дромоса се запълва с пръст и отвън остава само малка могила.^[4]

Един от сериозните проблеми при ранните толоси е опазването на гробницата от влага, тъй като водата бързо се просмуква и подкопава конструкциите. За да се справят с тази опасност, микенските майстори използват непромокаема глина (plesia), която при покриването се полага на пластове, редувайки я с пръст. Това удължава живота на толосите, но не винаги успешно.^[4]

Минойска цивилизация[редактиране | редактиране на кода]

В периода между 3000 г. пр.н.е. и 2000 г. пр.н.е. в Крит са широко разпространени толосните гробници, от които са известни повече от 70, разкрити на 45 различни места. Огромното мнозинство от тях се намира във и около равнината Месара в южната част на острова. Най-ранните са още от края на неолита и са концентрирани по южните склонове на планината Астерусия. В продължение на повече от едно хилядолетие този вид гробници изглежда е единственият, който обикновено се използва в южната част на Крит и в някои случаи това продължава до късната Бронзова епоха.^[5]

Толосите са кръгли, с диаметър между 4 и 13 метра и дебелина на стените, която варира от 0,70 до 2,50 м. Изградени са от необработени камъни, като обикновено от вътрешната и външната страна зидарията е с по-големи блокове, попълнена между тях с по-малки парчета камък. Като свързващо вещество е използвана глина. Често не са вкопани в хълм и не са покрити с пръст. Водят се спорове какви са били покривите на такива толоси. Има предположения както за каменни, така и за дървени, или дори открити. Възможно е да са били конични, сводести или плоски, както в Хирокития на остров Кипър.^[5]

Микена[редактиране | редактиране на кода]

След шахтовите гробници, в които са погребвани по няколко души последователно, започват да полагат аристократите в индивидуални или родови, много по-впечатляващи гробници, толоси.^[6] От малките образци, копиращи критските толоси, за около две столетия вече се стига до колосални постройки, изпълнени перфектно, които демонстрират неограничените финансови възможности на микенските царе.^[4]

Географското им разпространение в Егейския свят започва от Крит, където те са малки и се засипват с могилен насип след изграждането им. След това се прехвърля в Микена, където стават огомни и внушителни и се вкопават във вече съществуващи хълмове. По-късно добиват популярност на континентална Гърция, като обхващат целия Пелопонески район.^[4] Микенските толоси се смятат за най-необикновените архитектурни творения през Античността.^[6] Това са огромни кръгли церемониални каменни гробници, често вградени в хълмове, оформени като кошери.^[1]^[3] Понякога, вместо да се вграждат, толосите се издълбават в земята и покриват с коничен купол, изграден от последователни редове грижливо обработени каменни блокове. В тях се влиза през непокрит дромос, който обикновено води до монументална, богато украсена врата (стомион).^[6] Тленните останки са полагани в дървен или каменен ковчег в погребалната камера, където често в пода се изкопава погребална шахта.^[7]

Основните материали, от които се изграждат толосите, са варовик, мрамор и конгломерат, като в много случаи те се използват смесено. Например в Лъвската гробница зидарията е изработена с малки варовикови блокове, наредени върху голяма серия изсечени блокове от конгломерат. Техниката, създадена с помощта на комбинация от конгломерат и варовик, се използва перфектно в гробницата на Клитемнестра, Съкровищницата на Атрей и други.^[7]

В континентална Гърция са открити 127 толоса.^[7] Най-голяма концентрация на куполни гробници се наблюдава в региона на Месения, където са открити деветте най-монолитни толоса.^[4] Разположени са от двете страни на хълма Панагия, като 4 са от източната му страна. По реда на изграждането им това са Гробницата на Егист, Лъвската гробница, Съкровищницата на Атрей и Гробницата на Клитемнестра. Другите 5 гробници са разположени на западната страна на билото. Тези от източната страна са по-големи, по-богато украсени и по-близо до акропола от петте на западната страна. Затова се смята, че са построени от владетели на Микена, а останалите – най-вероятно от членове на аристокрацията. От четирите „царски“ толосови гробници, три са разположени близо до хълма на акропола, а Съкровищницата на Атрей стои самостоятелно, леко отдалечена от останалите.^[8]

Най-забележителният и известен толос е Съкровищницата на Атрей от втората половина на 14 век пр.н.е.^[3] Постройката става нарицателно за достигнато високо техническо ниво на ахейската цивилизация. Толосът е вкопан в склона на хълма срещу акропола на Микена, а размерите му са внушителни – диаметърът е 14,5 м, височината – над 13 м. Всеки един от огромните каменни блокове, служещи за горен праг на вратата, тежи над 100 тона.^[6] Дромосът, който води до нея е дълъг 36 м и широк 6 м.^[4]

Краят на строителството на величествените, монументални куполни гробници настъпва в средата на 14 век пр.н.е. Последно изградена е Гробницата на Клитемнестра през 1350 – 1300 г. пр.н.е. В следващите епохи се строят много по-малки и по-скромни от тях толоси.^[4]

Класическа Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В Класическа Гърция толосите обикновено са кръгли сгради с перистил, заобиколени отвън с колони. Понякога обаче един от елементите липсва. Например известният Храм на Атина Проная в Делфи е толос от 4 век пр.н.е. и няма перистил.^[1] Това е един от най-известните толоси в Гърция, шедьовър на класическата архитектура. Съчетава в себе си почти всички ордери от класическата епоха. Кръговата колонада отвън е в дорийски стил, фризът е с релефни метопи със сцени на амазонки и кентаври, а вътре се издигат 10 коринтски полуколони. За изграждането му са използвани различни материали, които създават неговата многоцветност – полупрозрачен пароски мрамор, бял пентелийски мрамор, син елевсински варовик.^[9]

Толосът в Атина от 465 г. пр.н.е., който служи като зала за хранене на атинските сенатори няма външни колони. Външният му диаметър е 18,32 м, а дебелината на стените е 0,71 м. В интериора са издигнати 6 колони, които допълнително носят тежестта на покрива.^[10] Толосът в Епидавър на Поликлет Млади е с два реда колони – външни дорийски и вътрешни коринтски. Филипионът в Олимпия е йонийска кръгла сграда с коринтски пиластри в интериора. Издигнат е от Филип II Македонски в чест на победата над гърците при Херонея през 338 г. пр.н.е.^[1]

Римска империя[редактиране | редактиране на кода]

Формата и прилагането на толосите в Римската империя се запазват под наименованието ротонда. Думата е с латински произход и носи същото значение като гръцкия толос. Тя обаче няма масов характер поради спецификата на формата. Обикновено предназначението ѝ е култово и придава определена сакрална роля на сградите. Когато сградата е без никакви вътрешни прегради, а покривът се носи само от колони, се нарича моноптер. За разлика от дорийския стил на колоните при гръцкия толос, при римския те се издигат в йонийски стил. Пример за ротонда с пръстеновиден ред колони е храмът на Херкулес във Форум Боариум в Рим, от късния 2 век пр.н.е. Типична ротонда е и Храмът „Св. Георги Победоносец“, намиращ се между хотел „Шератон“ и Президентството в София. Той е част от античен комплекс, изграден през 3 – 4 век.^[2]

България[редактиране | редактиране на кода]

Древни толоси са намерени на много места в България, особено в Тракия. Гърленският храм-кладенец е датиран към 12 – 10 век пр.н.е. Той съдържа кръгъл толос, в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 м. Над залата има полусферично куполно покритие и опейон (окулус) в центъра му.^[11] Такава е и гробната камера в Мезешката гробница (4 – 3 век пр.н.е.), преградена от двукрила бронзова врата с декоративна релефна украса.^[12] Античната куполна гробница край Поморие е датирана към 2 – 3 в. и се смята, че е служила за мавзолей на богата фамилия от Анхиало, в който са извършвани религиозни езически ритуали. Състои се от дромос с дължина 22 м и толос с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м. Покрита е с полуцилиндричен свод, в центъра на който има куха колона, която се разширява нагоре и се слива с външната стена.^[13] Антична вила № 2, разкрита край Монтана от 2 – 3 век представлява голям комплекс от 3 жилищни сгради, 3 бани, 3 хореума (хамбари) и толос, в който са извършвани целогодишно стопански дейности на закрито. С тези си функции толосът е уникален за страната.^[14] Толоси са Беловската гробница, гробницата Голяма Арсеналка, гробницата в северния край на некропола в местността Пропада край Малко Търново, подмогилното съоръжение Кестелева могила край Мъглиж и много други.

Един от най-ценните паметници на тракийското архитектурно и художествено изкуство от края на 4 – началото на 3 век пр.н.е. е Казанлъшката тракийска гробница. Състои се от богато изрисувано правоъгълно преддверие, тесен дромос и куполна гробна камера – толос, изградени от тухли и камък. Известна е с най-добре запазените в България тракийски стенописи и с най-висока художествена стойност.^[15]
Могилата Шушманец е култов толос в Долината на тракийските царе, предполагаемо от 5 – 4 век пр.н.е., шедьовър на тракийската архитектура. Толосът изпълнява функциите на гробна камера със 7 вградени дорийски колони. Те носят архитрава, над който следва куполът. Над всяка полуколона е изграден пиластър, а върхът на конструкцията на купола се състои от 15 радиални блока, лягащи върху дорийска колона в центъра на камерата. Входът към нея е с йонийска рамка на вратата, завършваща отгоре с фронтон с палмети. Правоъгълното преддверие е с полуцилиндрично напречно сечение и води към гробната камера. От двете страни на фасадата са добавени стени, иззидани от грубо обработени каменни блокове. ^[16]
На остров Свети Кирик в акваторията на град Созопол е разкрит толос, датиран към 4 век пр.н.е. Външният му диаметър е 5,60 м, а вътрешния е 4,70 м. Намира се в пристройка към късноантичната базилика и е изграден от блокове от плътен варовик. Външното лице на горния ред е много прецизно обработено, поради което се предполага, че именно то е било видимо.^[17]