Дромос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дромос със стъпала към Гърленския храм-кладенец

Дромосът (гръцки Δρόμος – път) в архитектурата представлява тесен и дълъг коридор или проход, водещ към погребална камера в тракийските, римските и други могилни гробници. Обикновено е покрит и изсечен в скала или пръст. Може да е хоризонтален или наклонен, а когато наклонът е по-голям, по него могат да са поставени стъпала. Най-старите известни дромоси се намират в егейските и етруски гробници.[1]

До 16 век пр.н.е. господства типа шахтова гробница. Постепенно този вид е заменен от камерните гробници, издълбани в скали или хълмове с кръгли или правоъгълни помещения. Към тях води дромос, който на входа обикновено е затворен с каменна плоча. Те получават широко разпространение в Древна Гърция и остров Крит и се превръщат в доминираща форма на погребална структура в периода от 16 до 12 век пр.н.е.[2]

Дромосите имат строго практични функции – те свързват затворената камера или затворените помещения с периферията на могилата и ги правят достъпни за многократни посещения. Имат ширина обикновено не повече от 2 m., докато дължината им при древнотракийската култова архитектура е различна: тя варира от символичните 1 до 2 m., до огромния тунел в Мезешката гробница, който е 20 m.

Обикновено са прилепени към предните стени на първата камера на фуга. Понякога са изградени от същия строителен материал, но по-често това е правено, като е използван далеч по-примитивен градеж. Обичайна практика в Древна Тракия, е те да бъдат използвани за култови нужди и в тях материали се намират само като случайно попаднали при ограбване на гробницата. Съществуват и изключения от това правило – в дромоса на Мезешката гробница са открити множество скелети на коне, като също скелет на кон е открит в коридора на съоръжението от Сарафова могила край Крън.[3]

Известни гробници с дромоси[редактиране | редактиране на кода]

Алеята на сфинксовете, Луксор
Дромосът в Карнак
  • В Тракия са открити няколко куполни гробници с дромоси – край Лозенград в Турция, край село Мезек в България и други. Преди всичко това е кръглата гробница до Мезек, изсечена в хълма Малтепе и датирана към 4-3 век пр.н.е. Тя има дълъг дромос, входът на който е завършен със стъпаловидно покритие, съвършено еднакво със стъпаловидните арки в боспорските гробници.[2] Дромосът при нея е с дължина 20,65 m, ширина 1,55 m, височина 1,70 m и е покрит с двускатен покрив с височина 0.90 cm. Той води към две правоъгълни помещения и кръгла камера, свързани последователно. След вторично погребение, над първия ред съществуваща подова каменна настилка, е поставен втори, който обхваща и дромоса.[5]
  • Казанлъшката тракийска гробница е от куполен тип и дромос с изписани бойни сцени. Той е къс, нисък, с наклонени навътре стени и покрит с двускатен покрив. Ширината в основата му е 1,12 метра, а височината – 2,24 m. В долната си част е покрит с червена боя, а над нея следва широк черен фриз с орнаменти, напомнящи акантов ластар. Върху полегатите стени на покрива са представени фигурални сцени. Изписани са тичащи въоръжени пешаци и конници и е създадено усещането, че двете армии се срещат в дъното на дромоса, където един срещу друг са застанали двама войни.[6]

Дромоси в Египет[редактиране | редактиране на кода]

  • В египтологията терминът често се ползва за път, водещ към храм, украсен от двете си страни със сфинксове. Дромосът, водещ до великия храм на Амон-Ра в Карнак, съдържа 660 колосални сфинкса, всички монолитни, издялани от по една единствена скала.[7] Това е най-пищният пример за египетски дромос. Разположен е край Луксор, недалеч от древната столица Тива. Наречен е „Алея на сфинксовете“, тъй като от двете му страни са подредени многобройни статуи на криосфинксове. Това са митични същества с глава на овен и тяло на лъв, принадлежащи на бог Амон и призвани да атакуват демоните в защита на фараона.[8]
  • Интересен е павираният дромос в Мемфис, старата египетска столица, до който се достига по улицата на сфинксовете. Той свързва храма на Нектанеб I на изток и серапеума на запад и има дължина около 86 m. От двете му страни, върху ниска стена са поставени елинистични и египетски статуи. При входа на храма на Нектанеб завършва с два сфинкса, а при серапеума – с два полегнали лъва, пазители на фараона. Част от западната стена на дромоса е отворена и на полученото малко пространство са изградени два параклиса, единият – гръцки, а другият – египетски, в който се помещава статуята на Апис. Дромосът пред тях често се използва от оракули, танцуващи под звуците на флейта.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Строительный словарь/Дромос
  2. а б ((ru)) Кладина/Боспорские некрополи
  3. Г.Китов; Д.Агре „Въведение в Тракийската археология“ ISBN 954-9704-07-6, Издателство „Авалон“, София, 2002 г. стр.85-95
  4. ((en)) Marshal Cavendish – „Ancient Greek: an illustrated history“/page 32/ISBN 978-0-7614-7932-1
  5. ((bg)) Праисторическа и Тракийска цивилизации/Гробници/
  6. ((bg)) БАН/Институт за изследване на изкуствата/Сцени в дромоса на Казанлъшката гробница
  7. ((en)) Archaeology Wordsmith/Dromos
  8. ((en)) Все о Египте/Древний Египет/Храм Карнак
  9. ((en)) Anne Roullet – The Egyptian and Egyptianizing monuments of Imperial Rome/p.25/ISBN 90-04-034102