Агамемнон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Агамемнон
MaskOfAgamemnon.jpg
Погребална златна маска, наречена 'Маска на Агамемнон' от Хайнрих Шлиман, който я открива през 1876 г. в Микена. Всъщност маската е по-стара, датирана към 1550 – 1500 г. пр.н.е.
Характеристики
Описаниецар на Микена в древногръцката митология
РодителиАтрей
ДецаОрест
Ифигения
Електра
Теледам
Агамемнон в Общомедия

Агаме́мнон (на гръцки: Аγαμέμνων – „много решителен“) е цар на Микена, един от най-известните герои от гръцката митология. Агамемнон е син на царя на Микена Атрей (или Аргос) и царица Аеропа, по-възрастен брат на Менелай, внук на Пелопс и правнук на Тантал.[1]

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Агамемнон, Атрей, е убит от Егист, който завзема трона на Микена и властва заедно с баща си Тиест. През това време Агамемнон и Менелай били приютени от Тиндарей, краля на Спарта. Там те се оженили за дъщерите на Тиндарей Клитемнестра и Хубавата Елена. Агамемнон и Клитемнестра имали четири деца, три дъщери – Ифигения, Електра и Хризотемида и един син – Орест.

Менелай наследява Тиндарей на трона на Спарта, а Агамемнон, с помощта на брат си Менелай, отмъщава за смъртта на баща си, като изгонва Егист и Тиест и по този начин си връща Микена – царството на баща му. След това разширява владенията си чрез завоевания и става най-силният владетел в Гърция.

Агамемнон е върховен вожд на гръцките войни в похода срещу Троя. След като Агамеменон разгневява богиня Артемида, тя обявява че няма да допусне вятър в платната на войската(и тя няма да замине за Троя), освен ако той не принесе дъщеря си Ифигения в жертва. Разказът "Ифигения в Авлида" е вдъхновил множество художествени произведения. Следва деветгодишна неуспешна обсада на Троя. Одата Илиада започва с кавга между героя Ахил и цар Агамемнон. Войската научава, че бог Аполон, е разгневен от факта, че Агамемнон задържа пленницата Хризеида, въпреки молбите на баща й, жрец Хриз да бъде върната срещу откуп. В отговор Аполон подлага войската на изтребление. На увещанията на Ахил, да върне Хризеида, Агаменон се разгневява и обявява, че за да бъде обезвъзмезден, ще отнеме на свой ред робинята на Ахил - Бризеида, Кавгата между двамата постепенно се превръща в централна тема, защото без Ахил ахейците не могат да спечелят обсадата на Троя.[1]

Историята на рода на Агамемнон още от легендарния цар Пелопс е помрачена от хомосексуално изнасилване, убийство, кръвосмешение и предателство. Гърците вярвали, че това бурно минало е станало проклятие за цялата династия на Атридите.

В края на живота си се завръща в родината си с Касандра, но е убит от Клитемнестра или от нейния прелъстител Егист, или от двамата на трапезата или в банята. Отмъстен е от сина си, Орест.[1]

Агамемнон в литературата, киното и телевизията[редактиране | редактиране на кода]

  • Герой от трагедията на Есхил „Агамемнон“ (458 г. пр. Хр.), Софокъл „Аякс“ (ок. 455 – 448 г. пр. Хр.), Еврипид „Ефигения и Авлида“ (408 – 405 г. пр. Хр.)[2]
  • Герой от трагедиите „Агамемнон“ и „Троянки“ (средата на 1 век сл. Хр.) от римския писател Луций Аней Сенека.[2]
  • В научно-фантастичния сериал Вавилон 5 Агамемнон е името на космически кораб на „Земния Съюз“ под командването на капитан Джон Шеридан до началото на 2259 г. Корабът и екипажа му участват в множество космически сражения, като най-значимото от тях е последната битка във войната срещу президента-диктатор Уилям Кларк.
  • -Ифигения в Авлида опера от Кристофър Глук
  • Ифигения - трагедия от Жан Расин
  • В сериала "Игра на тронове", героят на Станис Баратеон, който жертва дъщеря си, за да пожъне армията му успех е сравнен с цар Агамемнон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Батаклиев, Георги. Антична митология. Справочник. София, ДИ „д-р Петър Берон“, 1985. с. 8 – 9.
  2. а б Енциклопедия: Герои на световната литература. София, Труд, 2008. ISBN 978-954-528-814-2. с. 7.