Анхис
| Анхис | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Деца | Еней |
| Анхис в Общомедия | |
Анхис (на гръцки: Ανχίσης), Анхиз[1][2] в древногръцката митология е син на Капис[3] (син на Асарак и наядата Йеромнема, дъщеря на речния бог Симоис) и първата му братовчедка Темиста (дъщеря на троянския цар Ил, син на Трос). Анхис е баща на героя Еней[4] от Афродита[5]. Според Аполодор е баща и на Лир (Лирн).
Легенди за Анхис
[редактиране | редактиране на кода]Анхис и Афродита
[редактиране | редактиране на кода]Според легендите за него, на Анхис, който по това време пребивава на планината Ида и пасе стадата си, като овчар (незадължително беден и незнатен) се явява богинята Афродита (Венера), представяйки се за смъртна девойка, фригийска принцеса, отдава му се и забременява от него. После му се разкрива, като богиня, но му забранява да казва комуто и да било за тайната им връзка, като му обещава след 5 години да дойде пак и да му доведе и предаде завинаги момчето, което предстои да му роди (т.е. Еней).[6] Според една от версиите, той все пак веднъж толкова се напива, че не успява да се сдържи и споделя с приятели за връзката си с Афродита, за което е наказан от дочулия го бог Зевс с удар с мълния, от което остава осакатен.
Анхис в Троянската война
[редактиране | редактиране на кода]По времето на Троянската война Еней е сред троянските пълководци (и близък роднина на цар Приам), а Анхис вече е много стар и немощен и понеже вече не може да се движи сам е изнесен от горящия град на гръб от своя син, след като (чрез Троянския кон) ахейците нахлуват в Троя и го подлагат на разграбване и опустошение.[7]
Смъртта на Анхис
[редактиране | редактиране на кода]Еней бяга от Троя с баща си Анхис и част от войниците си и тръгва на пътешествие в търсене на земя, където да основе "новата Троя" - това ще се окаже Италия, но Анхис не доживява основаването на Алба Лонга (градът на потомците на Еней, преди основаването на Рим). Според едни източници умира в Аркадия, в планината Анхисия, където показват впоследствие погребална могила, за която се твърди, че е неговата, както и древен храм на Афродита,[8] а според други – в Южна Италия или на остров Сицилия. Еней по-късно посещава Хадес, за да види отново своя баща в Елисейските полета.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Лаомедонт
- Нимфа
- Джовани Лоренцо Бернини
- Танталиди
- Сибила от Куме
- "Дидона и Еней" - опера на Хенри Пърсел
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ "Метаморфози" от Вергилий, в превод от латински на Георги Батаклиев (в поемите „Еней в Делос“, "Синовете на Калироя", "Дъщерите на Орион", "Сибила")
- ↑ (текстът по-долу - слят за четивност; в изданието е в бял стих)."Енеида". Публий Вергилий Марон. Народна култура. София. 1979 г. (името на Анхиз е употребено тук в падежна форма, както и други имена в текста; Дидона, дъщеря на Бел, говори на Еней в Песен I, стихове в ред 621-629): "Дидона се слиса пред образа негов, пред тази страшна съдба на героя и рече: - О, сине Венерин, участ злочеста каква те преследва? И кой те изхвърли в тези ужасни предели? Еней си ти значи, когото край Симеонта Фригийски роди от Анхиза Венера блага? И спомням си също, че Тевкър, изгонен от бащин край, бе пристигнал в Сидон, та с помощ на Бела да търси нова държава. Бел - татко ми - сееше гибел тогава в Кипър цветущ и под своята власт го държеше." . Преводът от латински е на Борис Тонков.
- ↑ Аполодор, III, 12, 2
- ↑ Илиада, II, 820
- ↑ Диодор Сицилийски IV, 75, 5
- ↑ Омир IV 53 – 291
- ↑ Виргилий, „Енеида“ II, 699 – 723)
- ↑ Павзаний VIII 12, 8
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Омир. Илиада II, 819 – 21; V, 260 – 73; XX, 215 – 40
- Аполодор. Митологическа библиотека III, 12, 2
- Аполодор. Епитом V, 21
- Овидий. Метаморфози XIII, 623 – 42; XIV, 82 – 119.