Съкровищницата на Атрей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Схема – вертикален разрез на гробницата
Дромосът и входът
Интериор
Горната част от зидарията и таванът

Съкровищницата на Атрей (Гробница на Атрей, Гробница на Агамемнон) е монументална куполна гробница тип толос, вградена в хълма Панагия (Богородица) в Микена. През 1879 г. е разкопана и изследвана от немския археолог Хайнрих Шлиман.[1] Всъщност, гробницата няма никаква връзка нито с Атрей, нито с Агамемнон, защото погребаният там владетел е живял доста по-рано и от двамата. Наречена е така от Шлиман и оттогава се използва това име.[2]

Общи данни[редактиране | редактиране на кода]

Според труда на Павзаний, древногръцки писател и географ от 2 век, съоръжението е построено през Бронзовата епоха, между 1350 и 1250 г. пр.н.е. и в нея са погребани останките на цар Атрей, или на един от синовете му – Агамемнон или Менелай. Гърците смятали, че в гробницата се съхраняват приказни богатства и затова я нарекли „съкровищница“. Не е ясно какви точно съкровища е крил толосът, тъй като още в древни времена е бил разграбен от иманяри.[1][3]

Гробницата е разположена самостоятелно, далеч от другите „царски“ гробници, които са групирани заедно близо до крепостта на Микена.[4] Тя е едно от най-големите и внушителни куполни съоръжения на древния свят и една от най-известните микенски постройки.[1] Това е и една от единствените две двукамерни гробници, открити в Гърция.[5] Най-голяма и най-впечатляваща е и от деветте толоса в Микена. Продължава да бъде най-високият и най-широк свободно стоящ купол в света за повече от хиляда години, когато през I век е построен храмът на Меркурий (Храм на Ехо) в Бая и през 2 век – Пантеонът в Рим.[6][7]

Екстериор[редактиране | редактиране на кода]

Съкровищницата на Атрей се състои от отворен към небето дромос, куполна гробна камера и малко кубично допълнително помещение, свързано с погребалната камера с къс коридор. Дромосът е наклонен коридор, изсечен в хълма и облицован с дялан камък. Дължината му е 36 м, а ширина – 6 м. Входът към вътрешните помещения е с височина 5,4 м и ширина 2,66 м. Съдейки по отверстията в прага, той е бил затворен със здрава двукрила порта.[1][8]

Щурцът над вратата е направен от два огромни каменни блока. По-големият от тях има дължина около 9 м, ширина 5 м, дебелина 1,2 м, а теглото му е 120 тона и е считан за най-големия в света.[3][9] Бил е украсен с релефни гравирани плочки.[3] Над него е оставен облекчаващ триъгълен отвор, стените на който разпределят напрежението надолу и намаляват тежестта, падаща върху щурца.[10] За да не се наруши закръглеността на помещението, отвътре блокът е изсечен дъговидно.[1][5]

Входът е бил украсен с два много тънки минойски пиластри, чиито стволове и капители са покрити с орнаменти.[8] Изработени са от зелен мрамор и декорирани със зигзагообразни шарки. Над тях е архитравът, следван от фриз с розетки и спирални орнаменти. Декорацията продължава в ивици от червен мрамор, които затварят триъгълния отвор над портата.[1][2][3][11] От двете страни на триъгълния отвор е имало още една двойка по-малки пиластри от червен мрамор, увенчани от лек корниз.[8] Днес части от двете по-големи полуколони се намират в Британския музей в Лондон.[3][11] Стената на дромоса около входа е била облицована с червен мрамор.[1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Самият толос представлява голяма кръгла камера с диаметър 14,5 м, покрита с куполообразен каменен свод с височина 13,2 м.[3] Строителството започва като се изкопава голям ров вертикално в хълма, като кладенец. Зидането първоначално се прави също вертикално, по периферията на мислен цилиндър.[7] Над него зидарията е полагана на пръстени така, че всеки следващ ред леко да надвисва над предшестващия, докато на върха остане само малък отвор.[1][6] Най-отгоре завършва с единичен ключов камък, което илюстрира усъвършенстваната строителна техника в онова време. Накрая вътрешната повърхност се изглажда ръчно и се пристъпва към декорацията. Структурата е уникална, тъй като е построена без използването на подпорни колони.[9] Изградена е от огромни каменни блокове, без използването на свързващ материал. Строена е от рязани и полирани камъни, за да получи куполът възможно най-гладка вътрешна стена.[3]

Вътрешността на гробницата е декорирана със златни, сребърни и бронзови розетки, от които днес нищо не е запазено.[1][6] Съдейки по намерените многобройни бронзови гвоздеи, няколкостотин от бронзовите розетки са украсявали тавана.[5] Някои елементи са инкрустирани с червен порфир и зеленикав алабастър, което е изненадващ лукс за Бронзовата епоха.[2]

В северна посока толосът е свързан с къс коридор, който води до същинската гробна камера. Това е доста по-малко, странично разположено, почти кубично помещение, изсечено в скалата.[1][2] Затворено е с врата от същия вид както входната порта, но в по-малък мащаб.[8] Погребалните останки са полагани в нея, докато главната камера вероятно е била запазена за извършване на ритуали.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к ((ru)) Древняя архитектура/Сокровищница Атрея
  2. а б в г ((en)) Vintage News/The Treasury of Atreus, or Tomb of Agamemnon, is the largest and most impressive of the nine tholos tombs at Mycenae
  3. а б в г д е ж з ((en)) Encyclopedia Britannica/ Treasury of Atreus
  4. ((en)) World Archaeology/Treasury of Atreus at Mycenae
  5. а б в ((en)) Architecture Around the World/Treasury of Atreus
  6. а б в ((ru)) Энциклопедия искусства древнего мира/изд. Олма-пресс/Москва/2002/ISBN 5-94849-062-9/стр.316
  7. а б ((en)) Carolyn Perry/ The Treasury of Atreus – one of the world's greatest domed structures
  8. а б в г ((en)) Greek Art & Archaeology/The Treasury of Atreus at Mycenae
  9. а б ((en)) The History Hub/Treasury of Atreus Historical Facts and Pictures
  10. Някои изследователи предполагат, че отворът е проектиран така, че в дните около равноденствие през него прониква слънчева светлина, но това нетрадиционно мнение бива оспорвано; вж напр. M.E. Mickelson, A.M. Mickelson,(2014) Do Mycenaean tholos tombs encode astronomical alignments?, Mediterranean Archaeology and Archaeometry, Vol. 14, No 3, pp.1 – 14 pdf
  11. а б ((en)) The British Museum/The Treasury of Atreus