Метоп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Метоп от фриза на Партенона с изображение на кентавър

Метопът (на старогръцки: μετόπη - „чело“) е правоъгълна или квадратна плоча между триглифите, един от главните елементи на фриза в античната и класическа архитектура. Най-често е мраморна и украсена с релефни изображения. Метопът е характерен главно за Дорийския стил.[1]

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Метопът възниква още в далечните времена, когато гърците строят храмовете си от дървени трупи, с цел да се закрият празнините между краищата на покривните греди.[2] Триглифите всъщност се намират на мястото на челата на тези греди, а метопите – в пространството между тях. Когато започват да се изграждат храмове от камък, триглифите и метопите се запазват, не заради някаква конструктивна необходимост, а поради факта, че схемата изглежда добре позната на хората. Постепенно те се превръщат в декоративен елемент от фриза.[3]

Архаичен период[редактиране | редактиране на кода]

През Архаичния период между 7 и 4 век пр.н.е. те се правят от теракота и се оцветяват с ярки цветове или живописни изображения.[2][4] Над и под метопите, леко изнесени напред, се правят малки хоризонтални отстъпи от плочи, наречени тения. Релефните фигури се опират на плочите под тях.[2]

Най-ранната, сравнително добре запазена храмова декорация, е тази при храма на Аполон в Термон, Етолия, и датира от 7 век пр.н.е. Фризът е украсен с редица квадратни теракотни метопи, с изображения на митологични сцени. Черните фигури са с ясно очертан контур и ограничени до относително второстепенни детайли като драпериите. Женските фигури са оцветени допълнително в бяло. Техниката напомня ярко оцветените чаши за пиене от остров Хиос.[5]

Метопи и триглифи на фриз от древногръцкия град Селинунт (Регионален археологически музей в Палермо)

Релефни метопи[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните примери за релефни метопи се предполага, че са тези в храма на Акропола на Селинус, античен град в днешна Турция, датирани между 620 и 580 г. пр.н.е. Стилът на скулптурите по метопите, които са разположени само на източната фасада, е прекалено първичен и груб. Следват тези от централния храм в източната част на долния град Селинус, от началото на 5 век пр.н.е. При тях се наблюдава значително подобрение, но те все още принадлежат към архаичния стил. Още по-усъвършенствани са метопите в Южния храм, създадени през втората половина на същия век. Някои от метопите и релефите по тях са издялани от туф, а други – от мрамор.[6]

Класически период[редактиране | редактиране на кода]

През Класическия период мраморните плочи започват да се украсяват с все по-сложен нисък или висок релеф, който подчертава конструкцията на композицията. Изображенията по метопите на предната и задна фасада на храма са такива, че насочват погледа или към центъра, през който преминава оста на симетрия, или към ъглите на сградата. Тези по страничните фасади имат направление в една и съща посока. По такъв начин композицията на фриза, независимо от прекъсванията от триглифите, създава впечатление за едно общо движение, насочено обикновено към центъра на главната фасада.[2]

На всички метопи на атинския Партенон релефите изобразяват битки между лапитите, митично племе от великани, и кентаврите. Символизират борбата между хаоса и реда, между цивилизацията и варварството, като лапитите представляват реда, а кентаврите – хаоса. На някои изображения печелят лапитите, на други – кентаврите.[3] В изработването на някои от релефите все още има следи от архаичния стил, докато други са съвършени.[6]

Римските форми на дорийския стил, с техните триглифи и метопи, имат по-малки размери и изглеждат по-светли и по-изящни от гръцките.[5]

В по-късни времена метопите изчезват и целият фриз се свежда до една единна повърхност. Това се наблюдава дори и в някои древни образци на дорийския стил.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg)) Едуард Луси-Смит/Речник на термини на изобразителното изкуство/ИК “Петър Берон”/София/1996/стр.112/Метоп
  2. а б в г ((ru)) Яндекс/Словарь изобразительного искусства/Метопа
  3. а б ((en)) Kidipede:History for Kids/Triglyphs and Metopes
  4. ((bg)) Тълковен речник на думите в българския език
  5. а б в ((en)) Encyclopedia Britannica/Western painting/Archaic period
  6. а б ((en)) Philip Smith, B.A., of the University of London - Metope