Канелюри


Канелюрите са успоредни вертикални жлебове, допиращи се странично един до друг, изработени обикновено по ствола на колона или пиластър, за да се открояват тези елементи по-добре на фона на стената.[1] Названието произлиза от френската дума cannelure, означаваща „вдлъбнатина“, „жлеб“.[2]
Функции
[редактиране | редактиране на кода]Канелюрите възникват в Древен Египет още при третия етап от развитието на архитектурата в Старото царство. На всяка колона се вдълбават между 8 и 16 броя. Получават по-нататъшното си развитие в Древна Гърция и са характерни най-вече за античната архитектура.[3] Гръцките строители използват канелюрите и техните светлосенки като средство за постигане на оптична илюзия, която дава възможност колоните винаги да изглеждат стройни и прави, въпреки че те се произвеждат с издутина в средата.[4] Освен това канелюрите отвеждат дъждовната вода надолу и имат функцията „да извисяват погледа нагоре“.[5]

Изработка
[редактиране | редактиране на кода]При изработване на монолитните колони, началото и края на всяка канелюра се маркират още в каменоломната. Едва след като колоната се изправи и монтира, започва вдълбаването на канелюрите, като се работи от горе надолу. Поради примитивната техника на повдигане, транспортът и монтирането на всяка една колона представлява сериозна трудност. Затова през Класическия период стволът се изработва на парчета, които се монтират едно върху друго на място и едва тогава се вдълбават и канелюрите. В други случаи се изработват преди сглобяването на цялата колона, с което се улеснява монтажа на отделните блокове.[6] Този процес изисква идеална обработка на допиращите се повърхности, така че хоризонталните фуги да остават максимално незабележими. Отделните части на ствола се свързват с дървени или метални втулки. Дървените се изработват от маслиново дърво, а металните – от желязо или бронз. Металните се прикрепват предварително, с помощта на разтопено олово, към по-горния елемент. Хоризонталните връзки между отделните елементи се изпълняват от дървени или метални П-образни скоби или с т.нар. лястовича опашка. Те също лягат в предварително подготвени легла и се заливат с разтопено олово.[7]
Най-често краищата на канелюрите отгоре и отдолу завършват в малък полукръг. Понякога, доста по-рядко, се правят и спираловидни канелюри, които обикалят по ствола на колоната.[6] В началото те са плитки, но с течение на времето увеличават дълбочината си.[8]
Стилове
[редактиране | редактиране на кода]При дорийския стил се изработват по 20 канелюра на колона, плътно един до друг, които се пресичат в остър ръб.[8] Напречното им сечение представлява част от окръжност.[2]
При йонийския стил при обработените канелюри се наблюдават доста разлики в сравнение с тези от дорийския. Тук те вече са 24, а увеличеният им брой прави колоните още по-стройни и визуално по-високи.[2] Между тях се оставят малки отстояния за да се предпазят ръбовете от лесно отчупване. Плоскостите на тези отстояния съответстват на външната цилиндрична форма на колоната.[9] Самите канелюри са по-дълбоки от дорийските и имат сечение на полуелипса.[8] Долу завършват под прав ъгъл, а горе – в полуокръжност.[10] Освен това канелюри се появяват и по базата на колоната.[2]
При класическия стил всички колони са с канелюри, с изключение на тези от тосканския ордер. При руския класицизъм обаче, независимо от стила на колоните, не са правени канелюри. Това е така, защото за разлика от древния свят и Западна Европа, където колоните са мраморни или варовикови, в Русия най-често за тях се използват тухли и върху тях е много трудно да се издълбаят равни и здрави канелюри. В Санкт Петербург се срещат частично канелирани колони, при които канелюрите заемат само горната им част.[9] На Невския проспект в Санкт Петербург обаче, е изградена грандиозната колонада на Казанския събор, съставена от 96 коринтски колони с канелюри, подредени в 4 реда.[2]
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Канелирането се прилага освен в архитектурата, и в декоративното изкуство, например при обработката на метални предмети, в керамиката, при изработката на мебели и други области.[1]
-
Ритон от Боровското съкровище с канелюри от 4 век пр.н.е.
-
Немски шлем с канелюри
-
Индо-персийски щит с канелюри
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Едуард Луси-Смит/Речник на термини на изобразителното изкуство/ИК „Петър Берон“/София/1996/стр.78/Канелиране
- ↑ а б в г д ((ru)) Архитектурный словарь/Каннелюры
- ↑ Архитектурата на Древен Египет, архив на оригинала от 4 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131004233135/http://lost-civilizations.pmg-blg.com/index_html_files/arhitektura-Afrika.pdf, посетен на 4 октомври 2013
- ↑ Списание „Българска наука“/23.09.2011/Оптични илюзии показват човешкото зрение в нова светлина, архив на оригинала от 22 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130922160327/http://nauka.bg/a/%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D1%8E%D0%B7%D0%B8%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0, посетен на 4 октомври 2013
- ↑ Владимир Свинтила/Застрояването на Акропола. Партенонът. Фидий.
- ↑ а б Гръцката и римската архитектура // Архивиран от оригинала на 2013-10-04. Посетен на 2013-10-04.
- ↑ Архитектурата на Древна Гърция – архитектурни профили
- ↑ а б в Архитектурен и археологически речник
- ↑ а б ((ru)) Каннелюры Санкт-Петербурга
- ↑ ((ru)) Архитектурные ордера. Построение энтазиса
|