Канелюри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горната част на йонийска колона с капител и канелюри в Атина
Колона с канелюри

Канелюрите са успоредни вертикални жлебове, допиращи се странично един до друг, изработени обикновено по ствола на колона или пиластър, за да се открояват тези елементи по-добре на фона на стената.[1] Названието произлиза от френската дума cannelure, означаваща „вдлъбнатина“, „жлеб“.[2]

Функции[редактиране | редактиране на кода]

Канелюрите възникват в Древен Египет още при третия етап от развитието на архитектурата в Старото царство. На всяка колона се вдълбават между 8 и 16 броя. Получават по-нататъшното си развитие в Древна Гърция и са характерни най-вече за античната архитектура.[3] Гръцките строители използват канелюрите и техните светлосенки като средство за постигане на оптична илюзия, която дава възможност колоните винаги да изглеждат стройни и прави, въпреки че те се произвеждат с издутина в средата.[4] Освен това канелюрите отвеждат дъждовната вода надолу и имат функцията „да извисяват погледа нагоре“.[5]

Различни видове канелюри с техния профил

Изработка[редактиране | редактиране на кода]

При изработване на монолитните колони, началото и края на всяка канелюра се маркират още в каменоломната. Едва след като колоната се изправи и монтира, започва вдълбаването на канелюрите, като се работи от горе надолу. Поради примитивната техника на повдигане, транспортът и монтирането на всяка една колона представлява сериозна трудност. Затова през Класическия период стволът се изработва на парчета, които се монтират едно върху друго на място и едва тогава се вдълбават и канелюрите. В други случаи се изработват преди сглобяването на цялата колона, с което се улеснява монтажа на отделните блокове.[6] Този процес изисква идеална обработка на допиращите се повърхности, така че хоризонталните фуги да остават максимално незабележими. Отделните части на ствола се свързват с дървени или метални втулки. Дървените се изработват от маслиново дърво, а металните – от желязо или бронз. Металните се прикрепват предварително, с помощта на разтопено олово, към по-горния елемент. Хоризонталните връзки между отделните елементи се изпълняват от дървени или метални П-образни скоби или с т.нар. лястовича опашка. Те също лягат в предварително подготвени легла и се заливат с разтопено олово.[7]

Най-често краищата на канелюрите отгоре и отдолу завършват в малък полукръг. Понякога, доста по-рядко, се правят и спираловидни канелюри, които обикалят по ствола на колоната.[6] В началото те са плитки, но с течение на времето увеличават дълбочината си.[8]

Стилове[редактиране | редактиране на кода]

При дорийския стил се изработват по 20 канелюра на колона, плътно един до друг, които се пресичат в остър ръб.[8] Напречното им сечение представлява част от окръжност.[2]

При йонийския стил при обработените канелюри се наблюдават доста разлики в сравнение с тези от дорийския. Тук те вече са 24, а увеличеният им брой прави колоните още по-стройни и визуално по-високи.[2] Между тях се оставят малки отстояния за да се предпазят ръбовете от лесно отчупване. Плоскостите на тези отстояния съответстват на външната цилиндрична форма на колоната.[9] Самите канелюри са по-дълбоки от дорийските и имат сечение на полуелипса.[8] Долу завършват под прав ъгъл, а горе – в полуокръжност.[10] Освен това канелюри се появяват и по базата на колоната.[2]

При класическия стил всички колони са с канелюри, с изключение на тези от тосканския ордер. При руския класицизъм обаче, независимо от стила на колоните, не са правени канелюри. Това е така, защото за разлика от древния свят и Западна Европа, където колоните са мраморни или варовикови, в Русия най-често за тях се използват тухли и върху тях е много трудно да се издълбаят равни и здрави канелюри. В Санкт Петербург се срещат частично канелирани колони, при които канелюрите заемат само горната им част.[9] На Невския проспект в Санкт Петербург обаче, е изградена грандиозната колонада на Казанския събор, съставена от 96 коринтски колони с канелюри, подредени в 4 реда.[2]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Канелирането се прилага освен в архитектурата, и в декоративното изкуство, например при обработката на метални предмети, в керамиката, при изработката на мебели и други области.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]