Казанска катедрала

Казанска катедрала
Казанский кафедра́льный собор
	Казанска катедрала Казанский кафедра́льный собор
	Местоположение
Вид на храма	православна църква
Страна	Русия
Населено място	Санкт Петербург
Религия	Руска православна църква
Епархия	Санктпетербургска
Архитектурен стил	ампир, класицизъм
Архитект	Андрей Воронихин
Изграждане	1801 – 1811 г.
Статут	действащ храм
Сайт	www.kazansky-spb.ru
	Казанска катедрала в Общомедия

Казанската катедрала (на руски: Казанский кафедра́льный собор, Собор Казанской иконы Божией Матери) е православен храм в Санкт Петербург, Русия. Храмът е катедрала на Санктпетербургската епархия на Руската православна църква от 2000 година.

Намира се на Невски проспект. Той е сред най-големите православни храмове в града. Дълго време тук се пази светиня на руското православие – иконата на Казанската Богородица.^[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Малко преди смъртта си император Павел I (Русия) поръчва изграждането на църква в стил, подобен на базиликата Свети Петър (Рим). Архитектът на събора Андрей Воронихин прави съществени изменение в духа на съвременната му класическа архитектура. Отражение на това пожелание за приликата е изпълнената колонада с 96 колони от северната страна на катедралата. Куполът също напомня за римската катедрала. Колонадата позволява на архитекта Воронихин да реши един основен проблем, съществуващ за строителсвото на храмове на Невския проспект в Петроград. Проспектът преминава от запад на изток, докато при православните здания входът трябва да е от запад, а олтарът на изток. По тъкъв начин църковните съоръжения трябва да са обърнати на една страна спрямо булеварда. Използвайки колонадата става възможно и северната страна на катедралата към Невски проспект да стане парадна.

Куполът на казанския събор е първият голям купол изпълнен от ковано желязо. Той има диаметър 17,7 метра и се състои от два реда железни ребра. Едно важно произведение, включено в архитектурата е северната врата на катедралата, която представлява копие на бронзовите релефи на "Вратите на Рая" на флорентийския баптистерий, създадени от Лоренцо Гиберти. Релефите са отлети по гипсови отливки, съхранявани в леярната на петербургската художествена Академия. За разлика от други православни храмове, които са слабо осветени, в този храв архитектът Воронихин е осигурил естествено осветление като е предвидил 12 големи прозореца, над всеки от които има по още един прозорец. Прозорци има и на купола.

Фасадата на храма е облицована с варовит туф от селището Пудост от Ленинградска област.

Храм Паметник[редактиране | редактиране на кода]

Казанският събор е храм паметник на руската войнска слава. През лятото на 1812 г преди заминаването си в действащата армия, в храма пристига Михаил Иларионович Голенишчев-Кутузов, който е назначен за главнокомандващ руската армия за Френско-руската война от 1812 г. През 1813 г тук е погребан прахът на маршал Кутузов, който умира по време на похода в преследване на Наполеон в град Бунцлау (днес Болеславец в Полша). През 1813 – 1814 г. в храма са изложени 107 трофейни знамена и щандарти на разгромените френски полкове, както и 93 ключа на завзетите градове. През 1837 г. на площада пред Казанския събор са поставени паметниците на руските пълководци Михаил Кутузов и Михаи́л Богда́нович Баркла́й-де-То́лли. С това се подчертава значението на храма като мемориален паметник на руската бойна слава.