Шушманец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шушманец
Shushmanets 1.jpg
Местоположение
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.7071° с. ш. 25.3487° и. д.
Шушманец
Местоположение в България Област Стара Загора
Страна Флаг на България България
Област Област Стара Загора
Археология
Вид Могила
Период V-IV век пр.н.е.
Епоха Тракийска епоха
Шушманец в Общомедия
Изглед от вътре

Могила Ш̀ушманец е тракийска култова постройка в Долината на тракийските владетели.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Могилата се намира край град Шипка[1].

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Шушманец – храмът шедьовър на тракийската архитектура. Гробната камера е толос с вертикални стени и седем вградени дорийски колони. Върху тях е разположен архитрав, над който следва куполът. Неговият дизайн и изпълнение са необичайни. Над всяка полуколона е моделиран пиластър, а върхът на конструкцията на купола се състои от 15 радиални блока, лягащи върху дорийската колона в центъра на камерата. Входът към камерата е с йонийска рамка на вратата, увенчана с фронтон с палмети. Правоъгълното преддверие с конзолен свод, с полуцилиндрично напречно сечение, води към гробната камера. Фасадата на преддверието е била увенчана с фронтон, подпиран от йониска колона, който сега е разрушен и от него е останал само един фрагмент. От двете страни на фасадата са добавени стени, изградени от грубо обработени блокове. Колоните, стените и подът на камерата и преддверието са били покрити с тънък пласт варова мазилка, не добре запазена сега. Според проучвателя, могат да се видят три последователни измазвания, които индикират най-малко три строителни периода в използването на комплекса.

Освен животните (4 коня и 2 кучета, пренесени в жертва и документирани върху пода на преддверието) няма публикувана информация за наличието на друг инвентар, в това число и датиращи материали. Георги Китов предполага, че гробницата е била изградена в края на 5 век пр.н.е. и е била използвана през 4 век пр.н.е.

Опазване и консервация[редактиране | редактиране на кода]

От 2013 г. тракийският храм е отворен за посетители след успешно реализиране на проект на Министерството на културата по ОПРР за реставрация и социализация.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 7 (КРУ-МОМ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-29-6, стр. 2871.
  2. http://kazanlak.bg/page-3088.html
  • Проблеми и изследвания на тракийската култура, том I – V